Проф. Сербезова: МЗ работи за регламентиране на по-широки правомощия за медицинските сестри
Недостатъчният брой медицински сестри е главен проблем за човешките запаси в системата на опазването на здравето, до момента в който при всички останали медицински специалности се следят или позитивни трендове (включително при някои лекарски специалности), или наклонност за задържане на броя на експертите на едно равнище.
Това сподели министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на депутата от Движение за права и свободи доцент Джевдет Чакъров по отношение на политиката за превъзмогване на дефицита на лекари в избрани специалности и на медицински сестри, както и за задържане на младите лекари и медицинските сестри в България.
Проф. Сербезова заяви, че по данни на Национален статистически институт към 31 декември 2020 година медицинските сестри у нас са 29 160. „ На процедура нужният брой медицински сестри е двойно по-голям от наличния и би следвало и приемът на медицинските университети по специалности да отразява тази нужда “, сподели тя.
Министърът добави, че измежду главните аргументи за дефицита са освен ниското възнаграждение и свръхнатоварването, само че и неприятните условия на труд, недобрият работен микроклимат, недооценяването от останалите медицински експерти, в това число медиите и обществото, липса на действително кариерно развиване и разширение на компетенциите.
„ Проблемът се задълбочава и от трайната процедура на одобряване на повече места в университетите за лекари, в сравнение с за медицински сестри, а действително практиката на пазара на труда изисква противоположното съответствие “, добави проф. Сербезова.
Министърът съобщи още, че се търсят нормативни благоприятни условия за решение на казуса със свръхнатоварването, като ще бъдат основани критерии за лечебните заведения със наложително съответствие на индикаторите лекари – медицински сестри; медицински сестри – разкрити болнични кревати и медицински сестри – пациенти. Предлага се общите грижи да се правят от болногледачи и здравни асистенти, които на процедура да станат помощници на медицинските сестри и това би подкрепило тяхната работа, би понижило свърхнатоварването и би им дало опция да се концентрират върху по-специфичните за тяхната подготовка действия.
„ Въпрос, по който работим, е и основаването на благоприятни условия за действително професионално развиване на медицинските сестри, за регламентиране на по-широки пълномощия след придобиване на компетентност, за основаване на по-голям набор благоприятни условия за образование и след придобиване на професионалната подготовка “, сподели проф. Сербезова.
По отношение на дефицита на фрагменти в избрани клинични специалности министърът съобщи, че годишно се утвърждават места за специализанти в дефицитните специалности както незабавна медицина, инфекциозни заболявания, вътрешни заболявания, трансфузионна хематология, правосъдна медицина, обща и клинична патология, пневмология и фтизиатрия, клинична лаборатория, педиатрия и други Оптимизиран е и процесът на местата, финансирани от страната, като те се утвърждават два пъти в годината – до 15 януари и до 15 август и се дефинират въз основата на потребностите от експерти в страната и опциите на лечебните заведения да образоват специализанти, както се регистрира и декларирания интерес от претенденти.
Тази година до 15 януари са одобрени 346 места. От доклада ѝ обаче на процедура стана ясно, че броят специализанти е надалеч по-нисък от одобрените места.
По компетентност незабавна медицина потребностите от експерти са 250, а наложеният брой специализанти - 50, при инфекциозните заболявания потребностите са за 65 експерти, броят специализанти - 24, вътрешни заболявания – потребности за 123 експерти, специализанти - 41, трансфузионна хематология – потребности за 32 експерти, специализанти - 28, правосъдна медицина - потребности за 25 експерти, специализанти - 12, обща и клинична патология - потребности за експерти - 42, специализанти – 40, пневмология и фтизиатрия - потребности за 100 експерти, специализанти - 72, клинична лаборатория - потребности за 78 експерти, специализанти - 74, педиатрия - потребности от 166 експерти, специализанти – 172.
„ Нужен е стратегически общоприет разбор на потребностите от експерти в страната и на тази база да се направи дълготрайно обмисляне. Считаме, че посоченият брой експерти не е задоволителен и би трябвало да се облекчи още редът за специализации. Има крачка, само че тя не е задоволителна. Трябва да се подходи още по-мащабно и да се основат нужните условия студентите да останат в страната “, отговори доцент Чакъров.
„ Интересът от дадена компетентност зависи от фактори, които основава страната, само че основен фактор за привличане и задържане на експерти са и работодателите – да обезпечат положителни условия на труд и почтено и заслужено възнаграждение “, означи проф. Сербезова.
Това сподели министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на депутата от Движение за права и свободи доцент Джевдет Чакъров по отношение на политиката за превъзмогване на дефицита на лекари в избрани специалности и на медицински сестри, както и за задържане на младите лекари и медицинските сестри в България.
Проф. Сербезова заяви, че по данни на Национален статистически институт към 31 декември 2020 година медицинските сестри у нас са 29 160. „ На процедура нужният брой медицински сестри е двойно по-голям от наличния и би следвало и приемът на медицинските университети по специалности да отразява тази нужда “, сподели тя.
Министърът добави, че измежду главните аргументи за дефицита са освен ниското възнаграждение и свръхнатоварването, само че и неприятните условия на труд, недобрият работен микроклимат, недооценяването от останалите медицински експерти, в това число медиите и обществото, липса на действително кариерно развиване и разширение на компетенциите.
„ Проблемът се задълбочава и от трайната процедура на одобряване на повече места в университетите за лекари, в сравнение с за медицински сестри, а действително практиката на пазара на труда изисква противоположното съответствие “, добави проф. Сербезова.
Министърът съобщи още, че се търсят нормативни благоприятни условия за решение на казуса със свръхнатоварването, като ще бъдат основани критерии за лечебните заведения със наложително съответствие на индикаторите лекари – медицински сестри; медицински сестри – разкрити болнични кревати и медицински сестри – пациенти. Предлага се общите грижи да се правят от болногледачи и здравни асистенти, които на процедура да станат помощници на медицинските сестри и това би подкрепило тяхната работа, би понижило свърхнатоварването и би им дало опция да се концентрират върху по-специфичните за тяхната подготовка действия.
„ Въпрос, по който работим, е и основаването на благоприятни условия за действително професионално развиване на медицинските сестри, за регламентиране на по-широки пълномощия след придобиване на компетентност, за основаване на по-голям набор благоприятни условия за образование и след придобиване на професионалната подготовка “, сподели проф. Сербезова.
По отношение на дефицита на фрагменти в избрани клинични специалности министърът съобщи, че годишно се утвърждават места за специализанти в дефицитните специалности както незабавна медицина, инфекциозни заболявания, вътрешни заболявания, трансфузионна хематология, правосъдна медицина, обща и клинична патология, пневмология и фтизиатрия, клинична лаборатория, педиатрия и други Оптимизиран е и процесът на местата, финансирани от страната, като те се утвърждават два пъти в годината – до 15 януари и до 15 август и се дефинират въз основата на потребностите от експерти в страната и опциите на лечебните заведения да образоват специализанти, както се регистрира и декларирания интерес от претенденти.
Тази година до 15 януари са одобрени 346 места. От доклада ѝ обаче на процедура стана ясно, че броят специализанти е надалеч по-нисък от одобрените места.
По компетентност незабавна медицина потребностите от експерти са 250, а наложеният брой специализанти - 50, при инфекциозните заболявания потребностите са за 65 експерти, броят специализанти - 24, вътрешни заболявания – потребности за 123 експерти, специализанти - 41, трансфузионна хематология – потребности за 32 експерти, специализанти - 28, правосъдна медицина - потребности за 25 експерти, специализанти - 12, обща и клинична патология - потребности за експерти - 42, специализанти – 40, пневмология и фтизиатрия - потребности за 100 експерти, специализанти - 72, клинична лаборатория - потребности за 78 експерти, специализанти - 74, педиатрия - потребности от 166 експерти, специализанти – 172.
„ Нужен е стратегически общоприет разбор на потребностите от експерти в страната и на тази база да се направи дълготрайно обмисляне. Считаме, че посоченият брой експерти не е задоволителен и би трябвало да се облекчи още редът за специализации. Има крачка, само че тя не е задоволителна. Трябва да се подходи още по-мащабно и да се основат нужните условия студентите да останат в страната “, отговори доцент Чакъров.
„ Интересът от дадена компетентност зависи от фактори, които основава страната, само че основен фактор за привличане и задържане на експерти са и работодателите – да обезпечат положителни условия на труд и почтено и заслужено възнаграждение “, означи проф. Сербезова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ