Недко Солаков създава видеоинсталацията Някои българи“ (2018) при нетипични за

Недко Солаков основава видеоинсталацията „ Някои българи “ (2018) при нетипични за него условия. След дълго очакване на оферти от страна на България за показване на актуалното изкуство в Брюксел по отношение на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, обичайният хазаин на влиятелните прояви – Центърът за изящни изкуства BOZAR, взема решение да се обърне непосредствено към Недко Солаков и му поръчва да направи специфичен план, отдаден на страната му.

По традиция контрактуването на арт планове, представящи една или друга страна в залите на BOZAR се прави от самите страни.

Видеоинсталацията е показана в Брюксел с огромен триумф в границите на 4 месеца от 31 януари до 30 май. «Някои българи» е в залата Орта. На 1 февруари тази година, в наличието на нашите Президент и Министър-председател, министри и ръководители на културни институции, се реализира формалното разкриване на културната стратегия на българското председателство в Брюксел. В приветствената си тирада шефът на BOZAR Пол Дюжарден акцентира, че работата на Недко Солаков отразява България в актуалните ѝ връзки с Европа.

Прочут из целия арт-свят като повествовател на истории посредством разнообразни художествени средства – от живопис и рисунка до сложни мултимедийни съоръжения, Недко Солаков този път кани в историята си за България свои действителни съвременници – Георги Господинов, Иво Димчев, Рут Колева, Теодор Ушев, Явор Гърдев и Яра Бубнова – шестима създатели с приета, даже у нас, изключителна интернационална кариера, към които художникът не крие пристрастието си: …с някои от тях се познавам от дълги години, с други се сприятелих във връзка този план, само че всички те към този момент имаха място в съзнанието и сърцето ми поради това, което са писали, изпълнявали, пели, филмирали, режисирали и курирали освен в България, само че и из целия свят.

Недко Солаков се обръща към тези съответни съграждани в подтекста на постоянно повтаряната тук и оттатък отрицателна характерност на страната ни, за която се твърди, че е най-бедна и най-корумпирана измежду всички 28 европейски страни членки и ги моли в къси монолози да обяснят връзката си с България.

Всички те, по кое време разгърнато, по кое време малко, иронично, прочувствено, от време на време като че ли апропо, дават отговор пред камерата на един видимо елементарен въпрос, подложен от създателя: Защо живеете в България (или понякога се прибирате тук)?

За разлика от презентацията в Брюксел, в изложбата в София, която неслучайно се открива в последния ден на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, участват и шест акварела – присъединяване в „ разговора “ на самия Недко Солаков в една от желаните му художествени форми – метафорични рисунки, със особено измислени истории за всеки от участниците в неговия план. Рисунките, неизлагани до момента, са освен форма на признателност за спонтанността и отвореността на „ някои българи “, само че са и доста персонално „ самопризнание в обич “ от страна на интернационално отличения и сполучлив творец-колега.

Недко Солаков, роден през 1957 година в Червен бряг, приключва компетентност „ Стенопис “ в Художествената академия в София. Участва интензивно в интернационалния изложбен живот от началото на 1990-те, канен е в планове на водещи куратори, показва голям брой независими експозиции в някои от най-престижните музеи и галерии по света. Tой неведнъж взе участие във Венецианското биенале за модерно изкуство, в раздела Аперто (1993) и в главните кураторски планове (48-то, 49-то, 50-то и 52-то издания, като при последното присъединяване получава една от наградите); а през 1999 година е създател на Националния павилион на България във Венеция.

Произведения на Недко Солаков има в над 50 международни музейни и обществени частни сбирки, измежду които MoMA, Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.