Неделята, в която жителите на Йерусалим посрещали Иисус като Цар

Неделята, в която жителите на Йерусалим посрещали Иисус като Цар и Спасител, българите честват един от най-жизнерадостните празници -

Цветница

Той няма непрекъсната дата в календара. Празнува се седмица преди християнския Великден и еврейската Пасха, в неделята след Лазаровден.

Според евангелските разкази, откакто възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с съпътстващите го възпитаници и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната при започване на селото ослица и с нея осле, а в случай че някой ги попита за какво вършат това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и по този начин влезнал тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар към този момент го била изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, с цел да го посрещне. Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клончета и хвърлял цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: " Казвам ви, че в случай че тия млъкнат, камъните ще завикат ". Шествието траяло и от височината на Еленското нагорнище до храма. Христос изгонил оттова събралите се в двора му продавачи и купувачи на всякакви артикули и направил голям брой изцерения на заболели и недъгави хора.

В националната традиция Цветница (Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви), се пада в шестата неделя на Великия пост. Празникът стартира с

тържествена работа и водосвет

От храма вярващите носят осветени върбови клончета, които свиват на венчета. С тях кичат иконата на Св. Богородица, рогата на кравите и воловете, плодните дръвчета. Пазят от върбата до идната Цветница – лек срещу доста заболявания. Светена върба носят на гробищата, палят и прекадяват гробовете, с цел да предпазят душите на умрелите от зли сили.

Стара традиция е да се подрежда фамилна софра, на която обичайно се поднасяла риба. Приготвя се обредното ядене тавалък – риба с ориз.

Празникът приключва с лазарския бит

кумичене

Рано сутринта девойките, облечени в идентични носии, носят на реката осветено върбово венче с пъстър конец и ритуален самун – кукла. Едновременно ги хвърлят във водата и по тях гадаят по кое време ще се задомят. По това чия китка или самун ще е на първо време си избират и кумица, най-главната измежду тях. В нейния дом подреждат богата софра, след което се веселят на площада до късно вечерта.

След прочувствената възвишеност на Лазаровден и Цветница, българите влизат в най-тежката седмица преди Великден - Страстната неделя. А католиците посрещат Възкресение Христово.

Имен ден честват, всички, които носят имена на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и други