Неда Спасов, позната още Кая Райков от Откраднат живот, написа

Неда Спасов, позната още Кая Райков от " Откраднат живот ", написа много ядосан статус във фейсбук. Той е ориентиран към всички театрални фенове, които по един или различен метод не правят оценка напъните на актьорите.

" Скъпи, театрални фенове!

Следващия път, когато решите да си тръгнете по време на театър, тъй като не дава отговор на естетическите ви чувства, тъй като е отегчителен, тъп и неправилен, тъй като актьорите преиграват, тъй като не е като в живота и така нататък - замислете се какво му коства на клетия артист да е на сцената довечера пред вас, тъй като той е ЗАДЪЛЖЕН да изхвърли целия си персонален прочувствен багаж и проблеми, когато стъпва на сцената, с цел да може да ви откъсне за малко от действителността и да поживеем дружно в различен свят... Често - по-справедлив.

Тази вечер в 18 ч. звъннаха на мой сътрудник да му кажат, че татко му е умрял. Нямаше никакъв проблем от страна на актьорите и режисьора да не играем, да свалим спектакъла в 19 ч. Това е татко му, не някой прочут. Но той сподели: " Не! Ще играем! "

И игра - безчовечен игра, без грам спомен за това, което му се е случило преди един час...

Защото по този начин сме учени. Представлението е военно състояние - излизаш - няма дубъл, няма втори късмет, случва се тук и в този момент, един път и вечно. Спектакълът носи обръщение, за което няма болест (излизала съм с диария, с повръщане, с температура, откогато е Ковид, никой не излиза по този начин, спокойно), няма строшен крайник (колега игра със строшен крайник наскоро), няма умрял родител (нямаме болничен, ние боледуваме и скърбим, когато няма представления) - играем, тъй като театърът е по-голям от всяка болежка - театърът е живот. Защото сме виновни пред вас. Пред 20, 100, 200, 400 души... Бройката няма значение.

И не - заплатите ни не са депутатски. Моля, спрете да си мислите, че актьорите изкарваме яките пари и се чудим къде да ги похарчим.

Ако не сме на заплата, от време на време играем за 20 лева Понякога за без пари. Играем, тъй като обичаме това, което вършим! Защото имаме вяра в нещо по-голямо от всички нас! Обичаме за два часа да се потопим в различен свят, да потопим (дай боже) и вас в различен свят. Да помечтаем, да се посмеем, да поплачем - същински, без превземка, без поза...

Та - идващия път като решите да си тръгнете от театър пред очите на актьорите, които се борят за вашата обич и наслаждение - замислете се - може на някого от тях да е умрял бащата единствено преди час... "