Св. мъченици Терентий, Помпий и други мъченици Картагенски
Нечестивият римски цар Декий, който желал да обърне всички към своята пагубна идолопоклонническа религия, разпратил до областите на царството си декрет – християните да бъдат принуждавани към идолослужение и да ядат от жертвите, принасяни на идолите, а непослушните да се подлагат на съд и присъда. Когато шефът на Африка Фортунатиан получил този декрет, седнал на съдийското място, събрал при себе си целия народ и декларирал:
– Принесете жертва на боговете, в противоположен случай ще бъдете грубо мъчени и ще загинете от страшна гибел.
С тези думи шефът посочил инструментите за изтезания и мнозина при типа им се уплашили и се отрекли от Христовата религия. Но някои от правилните, на брой четиридесет, твърдо решили да умрат за Христа и дръзновено си казвали един на различен:
– Ще бъдем твърди, братя, няма да се отречем от Христа, нашия Бог, с цел да не се отхвърли и Той от нас пред Своя Отец небесен и пред светите Свои ангели. Да помним какво е споделил Господ: “не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената “.
Когато Христовите раби се ободрявали един другиго с такива думи, Фортунатиан им споделил:
– Учудвам се по какъв начин по този начин вие, хора в зрелост и разсъдък, сте стигнали до такова безумство, че признавате за единствен Бог и цар Този, Когото иудеите са разпънали като изверг.
Свети Терентий му отвърнал поради всички:
– Ако ти, управителю, изоставиш идолската илюзия и схванеш силата на Христа разпнатия, би Му се поклонил и би Му служил; тъй като Той е Божий Син, мил, доброжелателен и милостив; по благоволението на Бога, Своя Отец, Той е слязъл на земята, съединил е Своето Божество с човешкото естество и поради нашето избавление непринудено е претърпял кръст.
Управителят споделил:
– Принесете жертва на боговете, другояче ще изгоря телата ви и ще ви погубя.
– Мислиш да ни уплашиш ли? – отвърнал свети Терентий. – Не, ние не сме толкоз слаби, че да оставим безсмъртния живот и Подателя му и да се поклоним на идолите. Върши по-скоро това, което си решил, изобретявай мъчения за нас, тъй като ние сме Христови раби, твърди и непрекъснати.
Тогава шефът яростно заповядал да ги разсъблекат и да ги отведат в идолския храм. А идолите били украсени със злато, сребро и скъпоценни одежди. Управителят влезнал в храма и споделил на светиите
– Принесете жертва на могъщия господ Херкулес, тъй като огромна е неговата мощ и е славно величието му
– Лъжеш се – споделил свети Терентий, – твоите богове са камък и дърво, мед и желязо, и са украсени със злато, с цел да прилъгват хората и да ги отклоняват от безконечния живот; тъй като те не виждат, не приказват, не чуват и не вървят, тъй като са излети и изваяни от човешки ръце. “Подобни тям ще бъдат ония, които ги вършат, и всеки, който се тям надява “. Кажете, могат ли вашите богове да оказват помощ на самите себе си или да санкционират тези, които ги обидят? Щом като не могат да оказват помощ на себе си, по какъв начин ще оказват помощ на нас?
Управителят, като чул тези думи, заповядал да затворят във вътрешната част на тъмницата Терентий, Африкан, Максим и Помпей, да ги пазят строго, и споделил:
– Утре ще ги изведа за разпит
А пък на блажения Зинон, Александър, Теодор и другите, всички на брой тридесет и шест, като заповядал да ги доведат в съда, покрай идолския храм, им рекъл
– От първия спор с вас нямаше триумф и изгода, по тази причина в този момент ме послушайте и принесете жертва на великия господ Херкулес
Светиите отвърнали
– Ние доста пъти казахме, че сме християни; още от първите въпроси ти разбра това и в никакъв случай няма да можеш да ни убедиш да се поклоним на нечистите идоли
Управителят споделил
– Щом не желаете непринудено да се подчините на моите увещания, ще ви принуждава със мощ да извършите заповедта на непобедимите царе – и заповядал безпощадно да ги бият с бодливи пръчки и сухи жили
Светите мъченици вдигнали ръце към небето и в един глас въззовали
– Погледни към нас, Господи, Боже наш, помогни на Своите раби и ни избави от врага.
Като чул това, шефът заповядал да ги бият още по-силно, тъй че прислужниците доста пъти се сменяли, а пръчките и жилите се свършили. Тогава шефът заповядал да ги бият с тояги, въпреки че към този момент се били посочили вътрешностите на мъчениците, а лицата им били толкоз светли и радостни, че всички се чудели на непобедимото самообладание и мъжеството на светиите. След бичуването шефът им споделил:
– Принесете жертва на боговете и ще ви пусна.
Светиите мълчали, а той в гнева си заповядал да нагорещят стоманени прътове и да горят гърбовете им, и да поливат раните им с оцет и сол, като ги разтриват с груби парцали. Тогава светите Христови мъченици погледнали към небето:
– Господи Боже наш, Който си избавил от огнената пещ тримата младежи Ананий, Азарий и Мисаил, и си избавил от устата на лъвовете Даниил, и си избавил Моисей от ръцете на фараона и света Текла си защитил от огъня и зверовете; Ти, Който даваш на Твоите възлюбени цялостно празненство над враговете, Ти, Който Си въздигнал от мъртвите Пастира на овците великия наш Господ Иисус Христос, и ни правиш доста и най-различни благодеяния, основал си светлината и простираш небето като кожа, изчисляваш броя на звездите; всички тях наричаш с имената им, популяризирал Си същинското обучение на вярата до крайните лимити на земята – чуй нас, които Ти се молим, и ни избави от нашите беди, тъй като Твоя е славата завинаги. Амин.
Още не били приключили молитвата си, когато шефът, изпълнен с гняв, още веднъж заповядал да ги провесят и да ги стържат с стоманени куки и кръвта потекла на потоци от ребрата им; само че макар страшните страдания, те ни минимум не отслабвали, тъй като Бог ги поддържал и им давал неотстъпчивост и мощ. Управителят им споделил:
– Вразумиха ли ви тъгите, подготвени ли сте към този момент да отстъпите от своето безумство? Или към момента оставате в нечестието си?
Светиите нищо не отвърнали, а шефът рекъл гневно:
– На вас приказвам, нечестивци!
Тогава светиите, като вдигнали поглед към небето, споделили:
– Всесилни Боже, Който в миналото Си излял огън върху град Содом поради неговото безвластие, унищожи и в този момент този греховен храм на скверните богове, поради Твоята истина.
С тези думи те създали кръстно предсказание на челата си, духнали по посока на капището и внезапно идолите в него паднали с огромен тропот и се разтрошили на прахуляк. Тогава светите мъченици споделили на шефа:
– Виждаш ли какви са твоите богове – къде са в този момент здравината и силата им? Можаха ли да се защитят?
След малко и храмът паднал и рухнал до основи. Тогава шефът, в заплашителен яд от разрушаването на храма и идолите, заповядал да отсекат главите на светите мъченици. Те се зарадвали на тази заповед, популяризирали Бога и с наслада тръгнали към мястото за осъществяване на присъдата, а там, като преклонили колене, драговолно протегнали шиите си под меча поради Христа и умрели от меч. Вярващите взели телата им и ги погребали на свято място.
След като умъртвил тези свети мъченици, шефът заповядал да доведат при него светите Терентий, Африкан, Максим и Помпей и им споделил:
– Принесете жертва на боговете, другояче ще загинете от страшна гибел и никой не ще може да ви избави от ръцете ми.
Светиите отвърнали:
– Ние сме християни и на Христа сме упълномощили вярата си; а на бесовете няма да се поклоним и няма да служим на твоите богове, и от тъгите ти не се опасяваме. Назначавай ни каквито си щеш мъки; ние имаме вяра на нашия Бог и ти ще бъдеш надвит от нас, така както дяволът е надвит от Христа, Който ще ни даде мощ да победим твоите зли планове.
Управителят заповядал още веднъж да отведат светите мъченици в тъмницата, като сложат на шиите им тежки стоманени вериги и оковат ръцете и нозете им в стоманени вериги, и в този тип да ги положат върху стоманени тризъбци, сложени на пода, и да не пускат никого в тъмницата, да не би някой да им донесе храна. Когато светиите измежду тези страдания се молели на Бога, полунощ в тъмницата изгряла светлина, явил се Ангел Господен и им споделил:
– Терентий, Африкан, Максим и Помпей, раби на вишния Бог, станете и подкрепете телата си.
Като споделил това, ангелът докоснал оковите им, те незабавно паднали и пред тях се появила софра, цялостна с всевъзможни ястия
Ангелът рекъл:
– Отдъхнете си и изяжте храната, която Христос ви изпрати.
Светиите, благославяйки Христа Бога, се подкрепили с храната и питието и въздали признателност към своя Владика. Стражите забелязали светлина в тъмницата, влезнали вътре и като видели светите мъченици радостни и радостни, доложили за това на шефа. На сутринта шефът, като довел мъчениците в съда, споделил:
– Мъките не ви ли вразумиха, подготвени ли сте да отстъпите от вашето безумство? Елате при боговете и им се поклонете.
Свети Терентий отвърнал:
– Бог да ни опази от такова безумство – нас и всички, които обичат Бога: “защото това, що е безумно у Бога, е по-мъдро от индивидите и човешката мъдрост е безумство пред Бога. Бихме били безумни, в случай че, оставяйки Бога, се поклоним на бесовете, както правиш ти.
Управителят, ядосан от думите им, заповядал да ги окачат на висилките и да ги стържат с стоманени куки. Претърпявайки изтезанието, светиите се молели на Бога и казвали по този начин:
– Иисусе Христе, Сине на Бога, Който живее во веки, светлина на християните, твърда наша вяра, бъди с нас и ни помагай, и не ни посрамвай, тъй като страдаме за Твоето Свето име.
Те се молели по този начин и не чувствали тъгите, тъй като Христос облекчавал болките им.
После шефът заповядал да ги хвърлят отново в тъмницата, и като събрал влъхви и магьосници, които могат да омагьосват зверове и змии, им наредил посредством заклинанията си да съберат най-страшни влечуги – аспиди, ехидни и змии и да ги пуснат в тъмницата при мъчениците. Но гадините пълзели в краката на светите мъченици, без да се допират до тях и да им сторят зло; а светиите възпявали и славели Бога. Така прекарали в тъмницата дружно с гадините три дни и три нощи, а на четвъртото денонощие през нощта шефът изпратил да схванат дали змиите са умъртвили мъчениците. Пратениците, като доближили тъмничните порти, чули по какъв начин светите пандизчии пеят и славословят Бога. За да схванат по-добре какво става в тъмницата, те се качили на покрива, отворили го и видели по какъв начин светиите седят, а Божий Ангел не разрешава на змиите да се приближат до мъчениците. Пратениците, като видели това, се ужасили и незабавно съобщили на шефа.
Рано сутринта шефът заповядал заклинателите да махнат от тъмницата змиите, аспидите и ехидните, а мъчениците да се доведат на съда. Когато заклинателите отишли в тъмницата и почнали да споделят своите нормални заклинания, змиите не ги послушали, само че с огромна гняв се устремили през отворените порти против своите заклинатели и ухапали до гибел и тях, и всички, които били там. След това довели светиите в съда, а шефът, като ги видял невредими, изпаднал в гняв и ги осъдил на посичане с меч. Тогава страдалците, изпълнени с неописуема наслада, с забавление тръгнали към гибелта, като пеели:
– Ти ни избави, Господи, от тези, които ни обиждаха, и посрами тези, които ни ненавиждат.
Слугите, които ги отвели на мястото на изтезанието, изпълнили това, което им било заповядано, и Христовите изповедници получили страдалчески венец. Благоговейни мъже прибрали светите им тела и с чест ги погребали недалече от града за популярност на нашия Спасител Иисус Христос, Който живее и цари във безконечни времена. Амин.
– Принесете жертва на боговете, в противоположен случай ще бъдете грубо мъчени и ще загинете от страшна гибел.
С тези думи шефът посочил инструментите за изтезания и мнозина при типа им се уплашили и се отрекли от Христовата религия. Но някои от правилните, на брой четиридесет, твърдо решили да умрат за Христа и дръзновено си казвали един на различен:
– Ще бъдем твърди, братя, няма да се отречем от Христа, нашия Бог, с цел да не се отхвърли и Той от нас пред Своя Отец небесен и пред светите Свои ангели. Да помним какво е споделил Господ: “не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената “.
Когато Христовите раби се ободрявали един другиго с такива думи, Фортунатиан им споделил:
– Учудвам се по какъв начин по този начин вие, хора в зрелост и разсъдък, сте стигнали до такова безумство, че признавате за единствен Бог и цар Този, Когото иудеите са разпънали като изверг.
Свети Терентий му отвърнал поради всички:
– Ако ти, управителю, изоставиш идолската илюзия и схванеш силата на Христа разпнатия, би Му се поклонил и би Му служил; тъй като Той е Божий Син, мил, доброжелателен и милостив; по благоволението на Бога, Своя Отец, Той е слязъл на земята, съединил е Своето Божество с човешкото естество и поради нашето избавление непринудено е претърпял кръст.
Управителят споделил:
– Принесете жертва на боговете, другояче ще изгоря телата ви и ще ви погубя.
– Мислиш да ни уплашиш ли? – отвърнал свети Терентий. – Не, ние не сме толкоз слаби, че да оставим безсмъртния живот и Подателя му и да се поклоним на идолите. Върши по-скоро това, което си решил, изобретявай мъчения за нас, тъй като ние сме Христови раби, твърди и непрекъснати.
Тогава шефът яростно заповядал да ги разсъблекат и да ги отведат в идолския храм. А идолите били украсени със злато, сребро и скъпоценни одежди. Управителят влезнал в храма и споделил на светиите
– Принесете жертва на могъщия господ Херкулес, тъй като огромна е неговата мощ и е славно величието му
– Лъжеш се – споделил свети Терентий, – твоите богове са камък и дърво, мед и желязо, и са украсени със злато, с цел да прилъгват хората и да ги отклоняват от безконечния живот; тъй като те не виждат, не приказват, не чуват и не вървят, тъй като са излети и изваяни от човешки ръце. “Подобни тям ще бъдат ония, които ги вършат, и всеки, който се тям надява “. Кажете, могат ли вашите богове да оказват помощ на самите себе си или да санкционират тези, които ги обидят? Щом като не могат да оказват помощ на себе си, по какъв начин ще оказват помощ на нас?
Управителят, като чул тези думи, заповядал да затворят във вътрешната част на тъмницата Терентий, Африкан, Максим и Помпей, да ги пазят строго, и споделил:
– Утре ще ги изведа за разпит
А пък на блажения Зинон, Александър, Теодор и другите, всички на брой тридесет и шест, като заповядал да ги доведат в съда, покрай идолския храм, им рекъл
– От първия спор с вас нямаше триумф и изгода, по тази причина в този момент ме послушайте и принесете жертва на великия господ Херкулес
Светиите отвърнали
– Ние доста пъти казахме, че сме християни; още от първите въпроси ти разбра това и в никакъв случай няма да можеш да ни убедиш да се поклоним на нечистите идоли
Управителят споделил
– Щом не желаете непринудено да се подчините на моите увещания, ще ви принуждава със мощ да извършите заповедта на непобедимите царе – и заповядал безпощадно да ги бият с бодливи пръчки и сухи жили
Светите мъченици вдигнали ръце към небето и в един глас въззовали
– Погледни към нас, Господи, Боже наш, помогни на Своите раби и ни избави от врага.
Като чул това, шефът заповядал да ги бият още по-силно, тъй че прислужниците доста пъти се сменяли, а пръчките и жилите се свършили. Тогава шефът заповядал да ги бият с тояги, въпреки че към този момент се били посочили вътрешностите на мъчениците, а лицата им били толкоз светли и радостни, че всички се чудели на непобедимото самообладание и мъжеството на светиите. След бичуването шефът им споделил:
– Принесете жертва на боговете и ще ви пусна.
Светиите мълчали, а той в гнева си заповядал да нагорещят стоманени прътове и да горят гърбовете им, и да поливат раните им с оцет и сол, като ги разтриват с груби парцали. Тогава светите Христови мъченици погледнали към небето:
– Господи Боже наш, Който си избавил от огнената пещ тримата младежи Ананий, Азарий и Мисаил, и си избавил от устата на лъвовете Даниил, и си избавил Моисей от ръцете на фараона и света Текла си защитил от огъня и зверовете; Ти, Който даваш на Твоите възлюбени цялостно празненство над враговете, Ти, Който Си въздигнал от мъртвите Пастира на овците великия наш Господ Иисус Христос, и ни правиш доста и най-различни благодеяния, основал си светлината и простираш небето като кожа, изчисляваш броя на звездите; всички тях наричаш с имената им, популяризирал Си същинското обучение на вярата до крайните лимити на земята – чуй нас, които Ти се молим, и ни избави от нашите беди, тъй като Твоя е славата завинаги. Амин.
Още не били приключили молитвата си, когато шефът, изпълнен с гняв, още веднъж заповядал да ги провесят и да ги стържат с стоманени куки и кръвта потекла на потоци от ребрата им; само че макар страшните страдания, те ни минимум не отслабвали, тъй като Бог ги поддържал и им давал неотстъпчивост и мощ. Управителят им споделил:
– Вразумиха ли ви тъгите, подготвени ли сте към този момент да отстъпите от своето безумство? Или към момента оставате в нечестието си?
Светиите нищо не отвърнали, а шефът рекъл гневно:
– На вас приказвам, нечестивци!
Тогава светиите, като вдигнали поглед към небето, споделили:
– Всесилни Боже, Който в миналото Си излял огън върху град Содом поради неговото безвластие, унищожи и в този момент този греховен храм на скверните богове, поради Твоята истина.
С тези думи те създали кръстно предсказание на челата си, духнали по посока на капището и внезапно идолите в него паднали с огромен тропот и се разтрошили на прахуляк. Тогава светите мъченици споделили на шефа:
– Виждаш ли какви са твоите богове – къде са в този момент здравината и силата им? Можаха ли да се защитят?
След малко и храмът паднал и рухнал до основи. Тогава шефът, в заплашителен яд от разрушаването на храма и идолите, заповядал да отсекат главите на светите мъченици. Те се зарадвали на тази заповед, популяризирали Бога и с наслада тръгнали към мястото за осъществяване на присъдата, а там, като преклонили колене, драговолно протегнали шиите си под меча поради Христа и умрели от меч. Вярващите взели телата им и ги погребали на свято място.
След като умъртвил тези свети мъченици, шефът заповядал да доведат при него светите Терентий, Африкан, Максим и Помпей и им споделил:
– Принесете жертва на боговете, другояче ще загинете от страшна гибел и никой не ще може да ви избави от ръцете ми.
Светиите отвърнали:
– Ние сме християни и на Христа сме упълномощили вярата си; а на бесовете няма да се поклоним и няма да служим на твоите богове, и от тъгите ти не се опасяваме. Назначавай ни каквито си щеш мъки; ние имаме вяра на нашия Бог и ти ще бъдеш надвит от нас, така както дяволът е надвит от Христа, Който ще ни даде мощ да победим твоите зли планове.
Управителят заповядал още веднъж да отведат светите мъченици в тъмницата, като сложат на шиите им тежки стоманени вериги и оковат ръцете и нозете им в стоманени вериги, и в този тип да ги положат върху стоманени тризъбци, сложени на пода, и да не пускат никого в тъмницата, да не би някой да им донесе храна. Когато светиите измежду тези страдания се молели на Бога, полунощ в тъмницата изгряла светлина, явил се Ангел Господен и им споделил:
– Терентий, Африкан, Максим и Помпей, раби на вишния Бог, станете и подкрепете телата си.
Като споделил това, ангелът докоснал оковите им, те незабавно паднали и пред тях се появила софра, цялостна с всевъзможни ястия
Ангелът рекъл:
– Отдъхнете си и изяжте храната, която Христос ви изпрати.
Светиите, благославяйки Христа Бога, се подкрепили с храната и питието и въздали признателност към своя Владика. Стражите забелязали светлина в тъмницата, влезнали вътре и като видели светите мъченици радостни и радостни, доложили за това на шефа. На сутринта шефът, като довел мъчениците в съда, споделил:
– Мъките не ви ли вразумиха, подготвени ли сте да отстъпите от вашето безумство? Елате при боговете и им се поклонете.
Свети Терентий отвърнал:
– Бог да ни опази от такова безумство – нас и всички, които обичат Бога: “защото това, що е безумно у Бога, е по-мъдро от индивидите и човешката мъдрост е безумство пред Бога. Бихме били безумни, в случай че, оставяйки Бога, се поклоним на бесовете, както правиш ти.
Управителят, ядосан от думите им, заповядал да ги окачат на висилките и да ги стържат с стоманени куки. Претърпявайки изтезанието, светиите се молели на Бога и казвали по този начин:
– Иисусе Христе, Сине на Бога, Който живее во веки, светлина на християните, твърда наша вяра, бъди с нас и ни помагай, и не ни посрамвай, тъй като страдаме за Твоето Свето име.
Те се молели по този начин и не чувствали тъгите, тъй като Христос облекчавал болките им.
После шефът заповядал да ги хвърлят отново в тъмницата, и като събрал влъхви и магьосници, които могат да омагьосват зверове и змии, им наредил посредством заклинанията си да съберат най-страшни влечуги – аспиди, ехидни и змии и да ги пуснат в тъмницата при мъчениците. Но гадините пълзели в краката на светите мъченици, без да се допират до тях и да им сторят зло; а светиите възпявали и славели Бога. Така прекарали в тъмницата дружно с гадините три дни и три нощи, а на четвъртото денонощие през нощта шефът изпратил да схванат дали змиите са умъртвили мъчениците. Пратениците, като доближили тъмничните порти, чули по какъв начин светите пандизчии пеят и славословят Бога. За да схванат по-добре какво става в тъмницата, те се качили на покрива, отворили го и видели по какъв начин светиите седят, а Божий Ангел не разрешава на змиите да се приближат до мъчениците. Пратениците, като видели това, се ужасили и незабавно съобщили на шефа.
Рано сутринта шефът заповядал заклинателите да махнат от тъмницата змиите, аспидите и ехидните, а мъчениците да се доведат на съда. Когато заклинателите отишли в тъмницата и почнали да споделят своите нормални заклинания, змиите не ги послушали, само че с огромна гняв се устремили през отворените порти против своите заклинатели и ухапали до гибел и тях, и всички, които били там. След това довели светиите в съда, а шефът, като ги видял невредими, изпаднал в гняв и ги осъдил на посичане с меч. Тогава страдалците, изпълнени с неописуема наслада, с забавление тръгнали към гибелта, като пеели:
– Ти ни избави, Господи, от тези, които ни обиждаха, и посрами тези, които ни ненавиждат.
Слугите, които ги отвели на мястото на изтезанието, изпълнили това, което им било заповядано, и Христовите изповедници получили страдалчески венец. Благоговейни мъже прибрали светите им тела и с чест ги погребали недалече от града за популярност на нашия Спасител Иисус Христос, Който живее и цари във безконечни времена. Амин.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ