Небето не е място, нито време. Небето – това е

Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш идеален. 

Защо ли най-трудното нещо на света е да убедиш една птица, че е свободна и че може сама да си го потвърди, стига да отдели малко време, с цел да се поупражнява? Защо би трябвало да е толкоз мъчно? 

Забрави вярата! За да полетиш, ти трябваше не религия, а да проумееш какво е летенето. 

Няма различен път. Аз съм чайка. Ограничен съм от личната си природа. Ако бях роден, с цел да науча толкоз доста за летенето, тогава вместо мозък щях да имам изчислителна машина. Ако бях основан за скоростни полети, щях да имам къси криле на сокол и щях да се храня с мишки вместо с риба. Прав беше татко ми. Трябва да не помни това безумство. Трябва да се върна вкъщи, при своето Ято, и да се задоволя с това, което съм — жалка, лимитирана чайка.

Обещанията, които бе изрекъл доскоро бяха забравени, пометени от страхотния ураганен вятър. Въпреки това не се чувстваше виновен, че ги е нарушил. Такива обещания са единствено за чайки, които са се примирили да бъдат елементарни. Оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма потребност от сходни обещания. 

За да летиш бързо като мисълта до където и да било, би трябвало да започнеш с мисълта, че към този момент си дошъл.

Той летеше отвесно надолу със скорост триста и четиридесет километра в час. Преглътна, тъй като знаеше, че разтвори ли криле при тази скорост, ще бъде раздран на милиони късчета. Но скоростта беше мощност, скоростта беше наслада, скоростта беше чиста хубост.

Колко повече неща изпълваха вече живота! Вместо да сновем жалко напред-назад край рибарските лодки, в този момент животът придобива смисъл! Ще се издигнем над незнанието, ще открием себе си като почтени, интелигентни и способни същества! Ние можем да бъде свободни! Може да се научим да летим!

Ние избираме идващия си свят посредством това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и идващият свят ще е същият като настоящия – с все същите граници и все същите оловни тежести, които би трябвало да преодоляваме. 

Ти ще започнеш да докосваш небето в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не значи да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници.

Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото, не е нищо друго, с изключение на самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта, вие ще разкъсате и оковите на тялото си. 

Единственият истински закон е този, който води към свободата. 

Не вярвай на това, което ти споделят очите! Те могат да демонстрират единствено границите. Гледай с същинското си предусещане, откривай това, което в действителност надълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш метода на хвърчене. 

От „ Джонатан Ливингстън Чайката ”, Ричард Бах
Изображение: watercolororiginals.blogspot.com