Какви съкровища крие един от хълмовете на Пловдив?
Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, към които е издигнат град Пловдив. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе на него е бил ситуиран античния град. Археологическият комплекс „ Небет тепе “ е приет за монумент на културата от национално значение. В него са разкрити остатъци от първото праисторическо населено място на Трихълмието, което датира от каменно-медната ера IV-III хиляди прочие н.е., оповестява trafficnews.bg.
Името Небет произлиза от турските думи „ невбет “, т.е. „ стража “ и „ тепе “ – „ рид “. Предполага се, че през античността на хълма е бил ситуиран гарнизонът, който охранявал античния град. Друго название на хълма е „ Музеев рид “, като това име е обвързвано с най-даровития възпитаник на Орфей – тракиеца Музей. В по-късни времена се употребява и името Евмолпия, с което античните създатели са наричали Пловдив.
Предполага се съществуването на няколко праисторически селища в Пловдив, като най-старото и най-значимото е това, ситуирано върху Небет тепе. Първоначално селището поражда в естествено укрепеното и предпазено място на предната част на северния рид. Постепенно то се уголемява и към останалите хълмове. По това време градът е бил населяван от тракийското племе беси, като учените към момента не могат да дадат еднопосочно мнение за името на града – Евмолпия или Пулпудева.
През 342 година пр.н.е. Филип Македонски завладява тракийското населено място на Небет тепе и го прекръства на Филипопол. През интервала на елинизма градът се разраства в източна посока, най-вече в рамките на Трихълмието и тяхното подножие.
Комплексът Небет тепе продължава да играе значима роля като детайл от укрепленията на града до XIV век, с голям брой допълнения и усъвършенствания по време на Античността и Средновековието.
Ето ВИДЕО от птичи взор, което демонстрира хубостта на тепето:
При почистване на Небет тепе са открити остатъци от замъци стени и кули, а също и от други постройки. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било заварка, с огромни сиенитни блокове в така наречен циклопски строеж. През елинистическата ера древнотракийската Евмолпия се уголемява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а остарялото заселище с крепостта на Небет тепе се трансформират в крепост на градския акропол, обхванал най-високите елементи на трите хълма. От този интервал са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има непокътнати дебели крепостни стени, обграждащи замък и спомагателни постройки.
Едно от най-интересните разкрития е неповторима потерна от римско време – скришен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според съмнение през него е прекосявал деятел Павел. В тунела има непокътнато стълбище, отвеждало до десния бряг на реката: историци считат, че в миналото оттова е минавала река Марица, чието корито е било толкоз огромно, че е заемало днешния бул. „ Шести септември “.
Запазени са също по този начин и водохранилища, употребявани при противников обсади. Съхраненото и до през днешния ден правоъгълно водохранилище провокира интерес с размерите си и вместимостта от 350 куб.м. Той е построен от редуващи се пояси от камъни и тухли, а стените и подът му са с хидрофобна замазка. В подножията на хълма се намират църквите „ Свети Константин и Елена “ и Света Неделя.
През 2017 година
Екипът на археоложката София Христева е разкрила и открила траекторията на западната крепостна стена, още 2 кули и други крепостни уреди на Небет тепе. Това демонстрира, че интензивният строеж на Небет тепе е от 1 - 2 век, т.е. ранноримската време. Доказват го и голям брой открити римски монети и приложения от конска сбруя.
Тази година изследването на Небет тепе завърши, само че разкопките ще продължат най-малко още няколко години. Това не пречи туристите да посещават обекта, съобщи за радио Пловидв шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Така е по целия свят - туристите следят разкопките, които не престават, и по този начин даже се трансформират в атракция за посетителите. Откритията, направени през предходната и тази година, ще бъдат готови за експонирането им.
Приключиха разкопките и на най-голямата тракийска могила у нас Малтепе край с. Маноле, финансирани от община Пловдив. След 4-месечна работа археолозите откриха основите на постройка от 3 век след Христа, 2 гроба, паметни ями, над 40 римски монети и голям брой железни предмети. Сградата е била с размери 8 на 5 метра, построена от дървени колове, стените измазани с глина, а подът - тухлен. Вероятно е била краткотрайно жилище, обслужвала е процеса по издигането на могилата. Там може би са живели хората, охранявали или издигали могилата, описа още шефът на РАМ – Пловдив, който е и началник на разкопките. Направено е и цялостно геофизично изследване на Малтепе, което е доста значимо за бъдещото проучване на могилата. Така имаме цялостна визия какви уреди има вътре в нея. Самата могила е обвързвана с покриването и съхраняването на монументално гробно оборудване, което ще разкрием евентуално идната година. Смятам, че напълно скоро Малтепе ще бъде една от сензациите в българската археология, съобщи доцент Кисьов.
Името Небет произлиза от турските думи „ невбет “, т.е. „ стража “ и „ тепе “ – „ рид “. Предполага се, че през античността на хълма е бил ситуиран гарнизонът, който охранявал античния град. Друго название на хълма е „ Музеев рид “, като това име е обвързвано с най-даровития възпитаник на Орфей – тракиеца Музей. В по-късни времена се употребява и името Евмолпия, с което античните създатели са наричали Пловдив.
Предполага се съществуването на няколко праисторически селища в Пловдив, като най-старото и най-значимото е това, ситуирано върху Небет тепе. Първоначално селището поражда в естествено укрепеното и предпазено място на предната част на северния рид. Постепенно то се уголемява и към останалите хълмове. По това време градът е бил населяван от тракийското племе беси, като учените към момента не могат да дадат еднопосочно мнение за името на града – Евмолпия или Пулпудева.
През 342 година пр.н.е. Филип Македонски завладява тракийското населено място на Небет тепе и го прекръства на Филипопол. През интервала на елинизма градът се разраства в източна посока, най-вече в рамките на Трихълмието и тяхното подножие.
Комплексът Небет тепе продължава да играе значима роля като детайл от укрепленията на града до XIV век, с голям брой допълнения и усъвършенствания по време на Античността и Средновековието.
Ето ВИДЕО от птичи взор, което демонстрира хубостта на тепето:
При почистване на Небет тепе са открити остатъци от замъци стени и кули, а също и от други постройки. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било заварка, с огромни сиенитни блокове в така наречен циклопски строеж. През елинистическата ера древнотракийската Евмолпия се уголемява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а остарялото заселище с крепостта на Небет тепе се трансформират в крепост на градския акропол, обхванал най-високите елементи на трите хълма. От този интервал са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има непокътнати дебели крепостни стени, обграждащи замък и спомагателни постройки.
Едно от най-интересните разкрития е неповторима потерна от римско време – скришен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според съмнение през него е прекосявал деятел Павел. В тунела има непокътнато стълбище, отвеждало до десния бряг на реката: историци считат, че в миналото оттова е минавала река Марица, чието корито е било толкоз огромно, че е заемало днешния бул. „ Шести септември “.
Запазени са също по този начин и водохранилища, употребявани при противников обсади. Съхраненото и до през днешния ден правоъгълно водохранилище провокира интерес с размерите си и вместимостта от 350 куб.м. Той е построен от редуващи се пояси от камъни и тухли, а стените и подът му са с хидрофобна замазка. В подножията на хълма се намират църквите „ Свети Константин и Елена “ и Света Неделя.
През 2017 година
Екипът на археоложката София Христева е разкрила и открила траекторията на западната крепостна стена, още 2 кули и други крепостни уреди на Небет тепе. Това демонстрира, че интензивният строеж на Небет тепе е от 1 - 2 век, т.е. ранноримската време. Доказват го и голям брой открити римски монети и приложения от конска сбруя.
Тази година изследването на Небет тепе завърши, само че разкопките ще продължат най-малко още няколко години. Това не пречи туристите да посещават обекта, съобщи за радио Пловидв шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Така е по целия свят - туристите следят разкопките, които не престават, и по този начин даже се трансформират в атракция за посетителите. Откритията, направени през предходната и тази година, ще бъдат готови за експонирането им.
Приключиха разкопките и на най-голямата тракийска могила у нас Малтепе край с. Маноле, финансирани от община Пловдив. След 4-месечна работа археолозите откриха основите на постройка от 3 век след Христа, 2 гроба, паметни ями, над 40 римски монети и голям брой железни предмети. Сградата е била с размери 8 на 5 метра, построена от дървени колове, стените измазани с глина, а подът - тухлен. Вероятно е била краткотрайно жилище, обслужвала е процеса по издигането на могилата. Там може би са живели хората, охранявали или издигали могилата, описа още шефът на РАМ – Пловдив, който е и началник на разкопките. Направено е и цялостно геофизично изследване на Малтепе, което е доста значимо за бъдещото проучване на могилата. Така имаме цялостна визия какви уреди има вътре в нея. Самата могила е обвързвана с покриването и съхраняването на монументално гробно оборудване, което ще разкрием евентуално идната година. Смятам, че напълно скоро Малтепе ще бъде една от сензациите в българската археология, съобщи доцент Кисьов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ