Неандерталците са правили невероятно сложни инструменти с помощта на… лепило
Неандерталците са основали комплицирани каменни принадлежности, които са били държани дружно с многокомпонентно лепило, откри екип от учени. Констатациите демонстрират, че тези предшественици на актуалните хора са имали по-високо равнище на знание, в сравнение с се смяташе до момента.
Изследването включва учени от Нюйоркския университет, Университета в Тюбинген и Националните музеи на Берлин.
Изследователският екип преразгледа предходни открития от археологическия обект Le Moustier във Франция. Намерените там каменни сечива са били употребявани от неандерталците по време на междинния палеолит, преди 120 000 и 40 000 години, и се съхраняват в сбирката на Берлинския музей за праистория и ранна история. Тези принадлежности не са били изследвани в елементи преди този момент, защото са били опаковани и недокоснати от 60-те години на предишния век.
„ В резултат на това прикрепените остатъци от органична материя бяха доста добре непокътнати “,
изяснява водещият откривател Ева Дуткевич от Музея за праистория и ранна история в Берлин.
Изследователите откриха следи от примес от охра и течен битум върху разнообразни каменни принадлежности, като скрепери и остриета. Охрата е натурален пигмент и асфалтът може да се създаде от необработен петрол, само че се среща естествено и в почвата. При проби те откриха, че сместа е задоволително лепкава, с цел да може каменен инструмент да се залепи за нея, само че без да залепва за ръцете, което я прави подобаващ материал за захващане. Наистина, проучване на следи от изхабяване от потреблението на тези каменни принадлежности под микроскоп разкри, че лепилата върху инструментите са употребявани по този метод.
Използването на лепила с разнообразни съставки, като дървесни смоли и охра,
е било известно преди този момент на ранните модерни хора, Хомо Сапиенс в Африка, само че не и на най-ранните неандерталци в Европа. Като цяло, създаването на лепила и потреблението им за изработката на принадлежности се смята за едно от най-хубавите материални доказателства за културната еволюция и когнитивните качества на ранните хора. В района Льо Мустие охрата и битумът трябваше да бъдат събрани от отдалечени места, което означаваше доста старания, обмисляне и целеустремен метод, означават създателите.
„ Това, което демонстрира нашето изследване, е, че ранните хомо сапиенс в Африка и неандерталците в Европа са имали сходни модели на мислене “, показва водещият откривател Патрик Шмид от катедрата по ранна праистория в университета в Тюбинген.
Източник: Science Advances/ Превод:SafeNews
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Свят
