Не знам колко е страшно положението в Украйна, но у

Не знам какъв брой е ужасно ситуацията в Украйна, само че у нас е доста ужасно! Ние също имаме язви, които не сме лекували и те няма да изчезнат от единствено себе си. Нашето общество е тежко обременено до безотговорност. И най-страшното е, че тези, които най-силно крещят какъв брой сме извънредно ужасяващо невероятно подвластни от Русия, са най-зависимите от Съединени американски щати. При всяка международна обстановка, а такива ще има от ден на ден и все по-трудни, ние изпадаме в амок за цялостни нелепости! Разберете, че в това няма нищо градивно, това издава тежки комплекси, които граничат с полуда. То правилно, че целият свят полудя, но нашата полуда е фрапираща.

Желаещите да махнат националния празник от тази дата и да го сложат на друга дата желаят да не си спомнят от кое място са тръгнали. Хубаво. Аз нямам нищо срещу, да сменим датата. Все ще намерим събитие, което да приляга на сегашната политическа обстановка и на 30-те % цивилизовани.

Аз няма да предлагам исторически обусловени дати, тъй като намирам за неприлично да разисквам за какво няма друга дата за народен празник, в случай че приказваме съществено за живота на България. Но мога да предложа за народен празник дата, която е подобаваща за равнището на колониално население. 21 ноември. Първото в историята на България и към този момент само посещаване на американски президент у нас.

Смятам, че е уместно, тъй като облекчава тъгите да мислим кои сме и за какво сме такива.
В живота има една преживелица, която се е случила в действителност. Едно дете споделило на майка си татко си в припадък на гняв и чувство за неправда – Искам други родители!

Искаш, не искаш, родителите са едни!
И с страните е същото.
Искаш, не искаш, по този начин са се развили нещата, Русия е воювала с цел да освободи българите. Воювала е, не е провеждала интервенция!

Искаш, не искаш, това е реалност и колкото и да срамуваш и да искаш да го изтриеш, това е невероятно. Освен, че е мъчително. Всеки психолог ще каже какъв брой сериозна диагноза е да не можеш да се приемеш и да се бориш със себе си.
Ние в този момент се борим със себе си!

Ние се борим от години, само че в този момент изключително тежко гневно. И за какво? Защото желаеме други родители, а това е невероятно. Моля психолозите тук да опишат какво се прави в случаите, когато не можеш да приемеш себе си!

Та, на следващия ден като иде Кирчо на Шипка, да усети националната обич, аз съм сигурна, че ще я чуе и усети, може да се реалокира датата, за какво да не може.

То е същото като да си харесаш двама души и да им кажеш, вие сте ми родители и готово. В света на Уолт Дисни, в който е роден Мики Маус, може и да може, само че в същинския живот такива реакции и настроения да болестни положения.

Хайде стига нелепости!
Пораснете към този момент!

Анастасия Гешева