Не роптай и всичко ще се оправи!
Не знам по кое време ще живеем всички тези неща, за които приказваме (т.е. безмълвието). Сега приказваме, до момента в който би трябвало да усещаме малко това мълчание. Ти обаче не постоянно чувстваш безмълвието като наличие на Бога. Понякога мислите са толкоз интензивни, че не можеш да утихнеш, искаш да правиш нещо, да отидеш да пазаруваш, да се обадиш по телефона, само че когато се отдадеш на мълчание, както споделили на един духовник: влез в килията си и тя ще те научи на всичко! Влез в твоето мълчание и ще получиш изгода. Ама какво друго да върша? Нищо друго, успокой се! Не е ли хубаво някой да се запознае с някоя тиха госпожица, да се ожени за нея и нейната линия да е спокойствието? Не да бъде бездейна и чашите да се плъзгат от ръцете й, т.е. да нямат нерв и жизнеспособност в себе си, а да бъда тиха и спокойна, да има паузи в тяхната връзка, моменти на покой, в които да приказват единствено сърцата. Не е нужно да ти споделям, че те обичам единствено с доста думи, а е хубаво да чувстваш, че те обичам, даже когато не приказвам. Случайно ли е, че има дни, в които някои отци на Света Гора, а и на други места, въобще не излизат да приказват пред хората?
Един другар ми сподели, че отишъл при един пустинник на Света Гора, който три-четири пъти в седмицата не приема никого, не от немилосърдие към хората, а точно от огромна обич. Той ти споделя: възлюбени мой, с цел да имам какво да ти дам, би трябвало да събера, а с цел да събера, би трябвало да се затворя в моя „ кошер ”, да вляза, да подготвя „ меда ”, да намеря „ райските цветя ”, на следващия ден да дойдеш, да изляза и да ме видиш с усмихнато лице, с кураж, със мощ, с оптимизъм, да ти кажа някоя ободряваща дума за битката на твоя живот. Как ще ти кажа тези неща, откакто човек се изтърква от непрекъснатото придвижване, както фитилът, който гори и се съкратява? Не е ли по този начин? Да, ти казваш, че помагаш, само че и ти се протъркваш, в даден миг би трябвало да се оттеглиш малко, с цел да се отдадеш на мълчание и да събереш (духовен плод).
Св. Арсений Кападокийски споделя, че и той в избрани дни въобще не излизал, оставяли му храна пред вратата, той я вземал, затварял се и обитавал вътре. Тези неща ти не можеш да ги правиш, нито аз, тъй като сме в света, само че можеш да затвориш телефона за половин час и всичко друго и да кажеш: в този момент аз ще се отдам на мълчание 30 минути! и да осъзнаваш, че това е огромен помощ за твоето семейство, не е загуба на време, а влагане във времето, ще утихна, ще се помоля и ще видиш какъв брой прекрасен ще бъде животът. Животът може да стане доста прекрасен и по-късно Бог ще те осветли и ми разреши да ти кажа, че и ти ще почувстваш хубостта на своята душа, ще се ободриш по един здрав метод, тъй като съществува и добър нарцисизъм, в случай че можем по този начин да го назовем, което в действителност не е нарцисизъм, а възприятието, че си скъп. Не се ли споделя удостой ни, Господи, през довечера да се запазим от грях? Тоест Бог ти дава достолепие в живота. Ще почувстваш това достолепие в твоята самотност. Както споделя майка Гавриила: има хора, които, до момента в който ти вършат компания, не ти лишават твоята самотност. Това е разликата – може да бъдеш в компания с други хора, само че това не значи, че към този момент не се чувстваш самичък, тъй като може да се чувстваш сам измежду компанията, може да приказваш с някои, само че душата ти да е сама, и противоположното, да си самичък, с никого да не приказваш, само че да чувстваш, че приказваш, т.е. самотата като наличие на Бога. Това е задачата, тъй като, в случай че се усамотиш и си самичък без Бога, без хора, без нищо, тогава какво ще си? Звяр ще си, звяр ще станеш. Затова измежду твоята самотност се научи да намираш и да чуваш твоя Бог, да чуваш Неговата воля, която Той ще ти открие и в себе си ще почувстваш глас, който ще ти каже: това е за тебе, детето ми! и ще почувстваш вътрешна сигурност за това нещо. Тази сигурност няма да е сигурността на егоизма, откакто тръгваш с молитва, със примирение, откакто в самотата си почувствал, че си доста безпаричен и безпомощен. Тоест седиш си в една стая и казваш: аз съм толкоз незначително създание, Господи, просветли ме какво да върша! - със примирение, умишлено, признавайки своята отпадналост и мизерия, само че и по едно и също време със съзнанието, че пред теб е премъдрият и преблагият Бог, Който ръководи всичко и желае твоето положително и Който ще ти каже - не вярваш ли това? Не си ли кръстен?
Не споделяме ли, че носим в нас благодатта на Светия Дух? Цялата мъдрост съществува в нас, цялата истина съществува в нас. Е, измежду безмълвието ще приемеш небесното уведомление, тъй като, за жалост, ти имаш табиет да питаш непрекъснато другите: кажи ми какво да върша, усещам неустановеност, опасявам се, не стъпвам на нозете си! - само че в даден миг би трябвало да стъпиш на нозете си. Не може да си на 50-60 години и непрекъснато да казваш: още не знам какво ще върша в живота си, още другите ще ми споделят, още ще запитвам! Ама, който и да попиташ, няма ли да ти каже това - помоли се, Бог да те просветли, утихни, с цел да ти покаже Неговата воля! Ти мълчи, с цел да приказва Бог! Не е ли по този начин?
Колко хубаво минава денят, когато замълчим малко, с цел да чуем Бога измежду мълчанието. Това ми го сподели една баба, която работеше като здравна сестра и преди години я попитах: по какъв начин живееш? Тогава тя беше по-млада и ми сподели: Вижте, в 7.30 би трябвало да съм на работа в болничното заведение, само че ставам в пет и се апелирам два часа, посвещавам се на мълчание, стихвам, по-късно излизам и през целия ден усещам към мене един щит, който ме закриля от заболявания, изкушения, терзания, нещастни случаи. Целият ден се търкулва и душата ми лети, усещам се прелестно! Това прелестно възприятие обаче е почнало от едно затваряне - тя се молила два часа заран. Ти не се моли два часа, а две минути, не се опасявай, не се паникьосвай, тъй като чуваш за два часа молитва и мислиш, че ще получиш инфаркт: два часа, какво приказва, какво е това?! Обаче, в случай че видиш нейното лице, то свети, изключително очите й, не знам по какъв начин сияят по подобен метод. Тя е доста стара и погледът й би трябвало да е засенчен заради възрастта, а нейните очи сияят – измежду безмълвието и тишината в душата влиза доста светлина. Желая ти да живееш това!
Всичко ще бъде наред! Утихни, успокой се, мълчи, не приказва, не казвай доста неща, не роптай и ще видиш, че всичко ще се оправи.
Автор: архим. Андреас Конанос
Превод: Константин Константинов
Източник: sveticarboris.net
Снимка: Архимандрит Андрей (Конанос), perivolipanagias.blogspot.ru
Изображение: Christ in Silence, 1897 - Odilon Redon
