“Чудо” в София стана и обърна всичко наопаки…
Не знам какво е имал поради Никола Димитров, македонският външен министър, когато ден преди срещата на министър председателите Алексис Ципрас и Зоран Заев предвижда, че в София може да се случи „ знамение ”. В политиката чудеса не се случват постоянно, в случай че не са авансово добре готови. Но думите на Димитров породиха упованието, че в действителност, от диалога сред Алекси и Зоки може да излезе нещо съществено и дефинитивно към разногласието за името, който им трови връзките към този момент десетилетия, и който блокира пътя на Македония към НАТО и към Европейския съюз. Признавам, щеше да бъде хубаво таман нашата София да бъде мястото, където двамата министър председатели да разгласят, че са достигнали до взаимноприемливо решение. Някак исторически заслужено ми се коства, да не приказваме, че щеше да е задоволително символно…
Вест в действителност произлезе, въпреки че не беше толкоз атрактивна, колкото се очакваше. За мен това беше признанието, че Ципрас и Заев от всички разновидности за името на Македония са се спрели на едно, което и двамата са приели за задоволително. И до момента в който всички незабавно започнаха да гадаят кое от познатите оферти до момента е въпросното консенсусно наименование, до момента в който и двамата пътуваха назад към Атина и респективно, Скопие, с цел да осведомят институциите за решението, бомбата избухна. Република Илинденска Македония изтече отнякъде, бързо-бързо заля осведомителното пространство, провокира първите мнения и закачки. Македонското външно министерство и държавното управление в Скопие, да вземем за пример, нито потвърдиха, нито отхвърлиха новото предложение. Но Заев в събота го удостовери и прикани македонците да го одобряват. Със скоростта на светлината потеглиха и новите вицове, отдадени на РИМ, съкращението от първите букви. Айде-е-е, от античността и времето на Александър Македонски тръгнахме към Римската империя, ще ставаме римляни, вместо антични… От едно мнимо великолепие към друго такова, мисля си.
Шегите са си смешки, само че работата е сериозна с цел да се одобри единствено поради това, че най-сетне има взаимно утвърждение сред двамата министър председатели на някакво наименование.
Първо, хипотетичното наименование Република Илинденска Македония е отвън формулата, която двете страни бяха приели за основа на бъдещето име, и към която се въртят толкоз време в преговорния развой – съчетано име с географско определение. Затова през същото това време бяхме принудени да се вършим на оракули кой от разновидностите с такова географско определение – Вардарска, Горна или Северна, в последна сметка ще бъде предпочетено. Определението „ Илинденска ” не е географско, то е доктринално.
Второ, новото предложение РИМ слага под подозрение посредническата роля на специфичния делегат на Организация на обединените нации, американският посланик Матю Нимиц. Той постоянно е твърдял, и подобен бе мандатът му, че няма да вземе решението вместо двете страни в договарянията, а единствено ще ги подкрепя с концепциите за това. Негови бяха петте разновидността за бъдещо име на Македония, които той беше сложил на масата, и от които Атина и Скопие трябваше да изберат допустимия вид. Да ги напомним ли – Република Нова Македония, Република Северна Македония, Република Вардарска Македония, Република Горна Македония и Република Македония (Скопие). Република Илинденска Македония не е сред тях. Значи, имаме въпрос, чийто отговор е от значително значение – РИМ концепция на Нимиц ли е, или не? И в случай че не е, по какъв начин би се чувствал той на мястото на посредник, чийто хрумвания са подценени за сметка на нещо, което не е минало през него? Изобщо – Нимиц?
Трето, в името „ Илинденска ”, колкото на пръв взор да е симпатично и задоволително, има нещо надълбоко спорно. „ Илинден ” разделя македонското общество към този момент години наред и персонално аз не виждам по какъв начин „ двата Илиндена ” ще се помирят, по какъв начин македонците ще се помирят между тях. Вижте какво стана всяка година на 2 август, Илинден. Едната част от обществото, тази, обвързвана с патриотичната линия на развиването му, обвързвана на първо място с Вътрешна македонска революционна организация, отива да чества над Крушево, на местността „ Мечкин камен ”, място героично, само че и трагично от дните на Илинденското въстание 1903 година Другата част, обвързана на първо място с левите сили в Македония и в някогашна Югославия, обединени към в този момент ръководещия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), се насочва към Пелинце, покрай границата със Сърбия. Там, в Пелинце, бе построена музейна колекция, отдадена на съвещанието на АСНОМ (Антифашистко заседание на националното избавление на Македония), извършено на 2 август 1944 година Всъщност, въпросното съвещание бе извършено в една от стаите на манастира „ Прохор Пчински ”, единствено на някакви си метри от границата на сръбска територия, само че след отхвърли на Сръбската православна черква да позволява празнувания там, македонските управляващи построиха тъкмо копие на въпросната стая в Пелинце и всяка година се покланят не пред оригинала, а пред копието… Пак споделям, колкото и да е значим този 2 август в историята на днешна Македония, колкото историци, политици и медии да „ помпат ” смисъла му, това е празник, който макар формалното му обединяване с мантрата „ Двата Илиндена ”, не сплотява, а разделя македонското общество.
Четвърто, „ Илинденска ” не държи сметка за мултиетническия темперамент на модерна Република Македония. В политическата процедура там има едно неписано предписание – когато се готвиш да вземеш някакво решение на държавно ниво, постоянно на първо време, на първо място друго, би трябвало да се запиташ – а по какъв начин ще реагират албанците. Работата е докарана до там, че политик, който не схваща това просто предписание, не става за нищо. Ето и в този момент. Движението БЕСА, което на парламентарните избори на 11 декември 2016 година още при първото си присъединяване влезе с гръм и тропот с петима депутати в Народното събрание, а през предходната година се разцепи на две в съответствие 3:2 депутати, към този момент има мнение по РИМ. Лидерът на едното крило и създател на БЕСА Билал Касами даде да се разбере, че „ всяко едно вероятно решение на новото име на страната не би трябвало да съдържа наименование, което фаворизира една етническа група или една вяра, защото Македония по своята социална действителност е мултиетническа и мулти-конфенесионална ”.
И пето, най-важното за нас. Когато новото име РИМ бъде признато от двете страни, в случай че бъде признато, то ще би трябвало да влезе в Конституцията на Македония. Няма по какъв начин да мине без това, изключително при настояването на Атина то да бъде ерга омнес, т.е., за приложимост вкъщи и на открито. И когато влезе в Конституцията, ще значи, че Македония като страна придобива монопол върху Илинденското въстание и неговите герои, които ние считаме напълно вярно – и исторически, и в действителност учредено, за българи. Някой може да каже, и аз знам кой, само че няма да го загатна, че това е самопризнание за нашето пояснение на Илинденското въстание и героите му, и че по този метод македонците признават посредством главния си закон българската еднаквост на Гоце, Даме и останалите, както и на самото въстание от 1903 година. Значи, би трябвало да го преглътнем и да се прегърнем от наслада. Нищо сходно. Нашето пояснение на оня интервал се разграничава задоволително от тълкуването на македонската историография, налагаща го редовно през годините в учебниците по история. И когато влезе в Конституцията, ще значи таман това – илинденци са македонци, Илинденското въстание е македонско. А вие в София си гледайте работата. Да не приказваме за „ втория Илинден ”, за АСНОМ, което сложи началото на построяването на Македония в състава на Титова Югославия на откровена антибългарска основа.
Всъщност, това е тематичен обсег, който, според мен, ще бъде главен в дебатите в двустранната българо-македонска комисия, чийто състав бе оповестен наскоро. Тогава, защо ще се събира тя след толкоз фанфари, с които нейното основаване бе съпроводено?
Вест в действителност произлезе, въпреки че не беше толкоз атрактивна, колкото се очакваше. За мен това беше признанието, че Ципрас и Заев от всички разновидности за името на Македония са се спрели на едно, което и двамата са приели за задоволително. И до момента в който всички незабавно започнаха да гадаят кое от познатите оферти до момента е въпросното консенсусно наименование, до момента в който и двамата пътуваха назад към Атина и респективно, Скопие, с цел да осведомят институциите за решението, бомбата избухна. Република Илинденска Македония изтече отнякъде, бързо-бързо заля осведомителното пространство, провокира първите мнения и закачки. Македонското външно министерство и държавното управление в Скопие, да вземем за пример, нито потвърдиха, нито отхвърлиха новото предложение. Но Заев в събота го удостовери и прикани македонците да го одобряват. Със скоростта на светлината потеглиха и новите вицове, отдадени на РИМ, съкращението от първите букви. Айде-е-е, от античността и времето на Александър Македонски тръгнахме към Римската империя, ще ставаме римляни, вместо антични… От едно мнимо великолепие към друго такова, мисля си.
Шегите са си смешки, само че работата е сериозна с цел да се одобри единствено поради това, че най-сетне има взаимно утвърждение сред двамата министър председатели на някакво наименование.
Първо, хипотетичното наименование Република Илинденска Македония е отвън формулата, която двете страни бяха приели за основа на бъдещето име, и към която се въртят толкоз време в преговорния развой – съчетано име с географско определение. Затова през същото това време бяхме принудени да се вършим на оракули кой от разновидностите с такова географско определение – Вардарска, Горна или Северна, в последна сметка ще бъде предпочетено. Определението „ Илинденска ” не е географско, то е доктринално.
Второ, новото предложение РИМ слага под подозрение посредническата роля на специфичния делегат на Организация на обединените нации, американският посланик Матю Нимиц. Той постоянно е твърдял, и подобен бе мандатът му, че няма да вземе решението вместо двете страни в договарянията, а единствено ще ги подкрепя с концепциите за това. Негови бяха петте разновидността за бъдещо име на Македония, които той беше сложил на масата, и от които Атина и Скопие трябваше да изберат допустимия вид. Да ги напомним ли – Република Нова Македония, Република Северна Македония, Република Вардарска Македония, Република Горна Македония и Република Македония (Скопие). Република Илинденска Македония не е сред тях. Значи, имаме въпрос, чийто отговор е от значително значение – РИМ концепция на Нимиц ли е, или не? И в случай че не е, по какъв начин би се чувствал той на мястото на посредник, чийто хрумвания са подценени за сметка на нещо, което не е минало през него? Изобщо – Нимиц?
Трето, в името „ Илинденска ”, колкото на пръв взор да е симпатично и задоволително, има нещо надълбоко спорно. „ Илинден ” разделя македонското общество към този момент години наред и персонално аз не виждам по какъв начин „ двата Илиндена ” ще се помирят, по какъв начин македонците ще се помирят между тях. Вижте какво стана всяка година на 2 август, Илинден. Едната част от обществото, тази, обвързвана с патриотичната линия на развиването му, обвързвана на първо място с Вътрешна македонска революционна организация, отива да чества над Крушево, на местността „ Мечкин камен ”, място героично, само че и трагично от дните на Илинденското въстание 1903 година Другата част, обвързана на първо място с левите сили в Македония и в някогашна Югославия, обединени към в този момент ръководещия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), се насочва към Пелинце, покрай границата със Сърбия. Там, в Пелинце, бе построена музейна колекция, отдадена на съвещанието на АСНОМ (Антифашистко заседание на националното избавление на Македония), извършено на 2 август 1944 година Всъщност, въпросното съвещание бе извършено в една от стаите на манастира „ Прохор Пчински ”, единствено на някакви си метри от границата на сръбска територия, само че след отхвърли на Сръбската православна черква да позволява празнувания там, македонските управляващи построиха тъкмо копие на въпросната стая в Пелинце и всяка година се покланят не пред оригинала, а пред копието… Пак споделям, колкото и да е значим този 2 август в историята на днешна Македония, колкото историци, политици и медии да „ помпат ” смисъла му, това е празник, който макар формалното му обединяване с мантрата „ Двата Илиндена ”, не сплотява, а разделя македонското общество.
Четвърто, „ Илинденска ” не държи сметка за мултиетническия темперамент на модерна Република Македония. В политическата процедура там има едно неписано предписание – когато се готвиш да вземеш някакво решение на държавно ниво, постоянно на първо време, на първо място друго, би трябвало да се запиташ – а по какъв начин ще реагират албанците. Работата е докарана до там, че политик, който не схваща това просто предписание, не става за нищо. Ето и в този момент. Движението БЕСА, което на парламентарните избори на 11 декември 2016 година още при първото си присъединяване влезе с гръм и тропот с петима депутати в Народното събрание, а през предходната година се разцепи на две в съответствие 3:2 депутати, към този момент има мнение по РИМ. Лидерът на едното крило и създател на БЕСА Билал Касами даде да се разбере, че „ всяко едно вероятно решение на новото име на страната не би трябвало да съдържа наименование, което фаворизира една етническа група или една вяра, защото Македония по своята социална действителност е мултиетническа и мулти-конфенесионална ”.
И пето, най-важното за нас. Когато новото име РИМ бъде признато от двете страни, в случай че бъде признато, то ще би трябвало да влезе в Конституцията на Македония. Няма по какъв начин да мине без това, изключително при настояването на Атина то да бъде ерга омнес, т.е., за приложимост вкъщи и на открито. И когато влезе в Конституцията, ще значи, че Македония като страна придобива монопол върху Илинденското въстание и неговите герои, които ние считаме напълно вярно – и исторически, и в действителност учредено, за българи. Някой може да каже, и аз знам кой, само че няма да го загатна, че това е самопризнание за нашето пояснение на Илинденското въстание и героите му, и че по този метод македонците признават посредством главния си закон българската еднаквост на Гоце, Даме и останалите, както и на самото въстание от 1903 година. Значи, би трябвало да го преглътнем и да се прегърнем от наслада. Нищо сходно. Нашето пояснение на оня интервал се разграничава задоволително от тълкуването на македонската историография, налагаща го редовно през годините в учебниците по история. И когато влезе в Конституцията, ще значи таман това – илинденци са македонци, Илинденското въстание е македонско. А вие в София си гледайте работата. Да не приказваме за „ втория Илинден ”, за АСНОМ, което сложи началото на построяването на Македония в състава на Титова Югославия на откровена антибългарска основа.
Всъщност, това е тематичен обсег, който, според мен, ще бъде главен в дебатите в двустранната българо-македонска комисия, чийто състав бе оповестен наскоро. Тогава, защо ще се събира тя след толкоз фанфари, с които нейното основаване бе съпроводено?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ