Не знаем какво става на фронта в Украйна, готов съм

Не знаем какво става на фронта в Украйна, подготвен съм да отида  на терен 


На локалния избор ще се срутен бюрократични замъци на Борисов като Пловдив

Ако Русия се разпадне, светът отива към гибел 


Ще показва нова книга за рокендрола по време на Студената война

 

- Г-н Гарелов, какви политически промени очаквате през 2023 година?

- Нещата не вървят добре и избавление не се вижда. Политическата рецесия, която изживяваме, продължава да се задълбочава. Върхушката, политическият ни хайлайф, не си дава или не желае да си даде сметка за това, че стартира да се дискредитира самата концепция за народна власт в България.

Безотговорни хора повтарят: Може да вършим избори, колкото си желаеме! Това са хора, които мислят само за личния си интерес и защото все не им върви, разчитат на нови избори да се набутат в Народното събрание. Но има и хора, призвани да мислят публично. Не може да не се предложи решение на рецесията, която от ден на ден ще се задълбочава.

Фрагментацията на политическата конструкция у нас към този момент е непоправима.  След толкоз години на еднолично ръководство политическото пространство се нивелира, а измежду по-младите хора се сътвори въодушевление срещу статуквото. Но няма още същинско посланичество във властта на другите пластове.

Има способи това да се поправи, само че политиците са загрижени единствено за личните си ползи.       

Някои даже може би се надяват по този начин да се изчерпи до дъно партийният модел, да потвърдим, че парламентарната народна власт в България е неприложима, с цел да се търси друго решение - президентска република или прелом с еднолично ръководство.

Някои евентуално си показват, че по този начин ще стигнем до президентско ръководство и ще поеме нещата в свои ръце добър и харесван президент като Румен Радев.

Но сигурни ли сме, че ще бъде определен тъкмо Радев, не  Борисов да вземем за пример?

Да не приказваме, че нямаме задоволително построени демократични привички, за разлика от напреднали страни като Съединени американски щати или Франция, където има премного бариери пред налагането на волята единствено на един човек.

А ние нямаме спирачки и рискуваме да заприличаме или на някоя от някогашните азиатски руски републики, ръководени от полусултани-полупрезиденти, или на някои от някогашните латиноамерикански така наречен бананови републики, или на някоя от африканските провалени страни с детайли на социализъм.

На тях ли желаеме да приличаме ние, страна в средата на Европа?

 Защо не развиваме парламентарната народна власт, която е най-подходяща за страна като нашата със относително малко население, без задоволително вкоренени политически нрави и просвета?

За страдание, политиците си вършат оглушки за тези опасности.

-  Не виждате ли никакви шансове за съгласие сред политиците, което да докара до устойчиво ръководство?

- Поне сега съгласие е невероятно. А когато и да се реализира съгласие, на каква база ще бъде? Не може жертвата и палачът да се прегърнат. Не може този, обявявал другия за нарушител, да се отметне, да не помни. Може политикът и да „ не помни “, само че народът няма да го направи.

- Обречена ли е смяната, или занапред ще ферментира?

- Дори да се реализиран избрани единодушия под натиска на някое посолство, да се стигне до закърпено състояние, етикетирано като евроатлантически кабинет, да седнат на една маса хора с до неотдавна радикално разнообразни отзиви по значими въпроси, това няма да изтрае дълго.

А хората не желаят да се тупат по гърдите, че сме горди членове на свободния свят. Хората желаят да се реализира благополучие, да заживеем по-добре.

Всъщност същинска смяна би трябвало да настъпи вътре в самите партии. Усещам по изречения и леки придвижвания, че в ГЕРБ има хора, на които  отдавна им е омръзнало това ръководство на партията и ролята, която тя играе в публичния живот. Някои фигури, които се употребяват с известност, ще стартират да напущат преди локалните избори. В партията има реформаторско крило, има финансово крило, на технократите. Те към този момент са с опит в ръководството, могат да са потребни за страната.

- Докога ще се въртим в предизборната серпантина?

- Ако нещо може малко да поразтресе така наречен ни политически хайлайф, може би ще бъдат локалните избори наесен, където е прекомерно евентуално да има непредвидени резултати. Те ще срутен самочувствието на някои, които се мислят за безконечни, ще извадят от играта други, които се мислят за доста перспективни, може да насърчат трети, които са мислели, че не могат да се преборят.

И тези изненади ще дойдат в огромните градове, помнете ми думата. Там, в огромните центрове, към този момент се преодолява границата сред наложените етикети ляво-дясно. Там живее друго потомство, млади хора, които  желаят смяна и не я свързват безусловно с избрана персона, колкото с образеца на развити страни, където са учили, работили. За смяна упорстват образованите българи, които живеят в по-големите градове.

И внезапно ще се окаже, че ще се срутен бюрократични замъци на ръководството на Бойко Борисов. И в Пловдив, бъдете сигурни.

Политиците знаят за тази опция. Особено Борисов знае доста добре, че в случай че изгуби позиции на локалните избори, няма да има политическо бъдеще. Единствената му вяра да се върне в ръководството на страната е, в случай че още веднъж овладее локалните управляващи.

Иначе и той няма шансове - след четири пъти на избори не може да завоюва болшинство и да ръководи, макар че съперниците му оказват помощ с гафове.  

Но и " Продължаваме промяната " не съумяват.  Това, че някой ще излезе на площада да го видят два-три пъти, не значи, че е станал политик, освен това с искания. Точно тези нови лица не съумяха и между тях да се схванат и да ръководят дружно.

  - Илюзия ли е българското обединяване?

- Обединението минава през филтриране, през катарзис. Това е наложително изискване.

- Докъде ще ни докара сривът на престижи?

- Този проблем е доста сериозен. Нямаме основана традиция, нямаме завършен политически хайлайф. Със задълбочаване на недоверието в демокрацията стартират да добиват кураж крайни радикални вождове, които един ден ще осъмнат на власт, и то пристигнали със средствата на демокрацията. Да не забравяме, че и Хитлер получи властта в Германия посредством избори. Крайните популисти у нас печелят почва. И в случай че продължаваме по този начин, един ден някой от тях ще цъфне във властта. Формулировките са ясни: в името на нацията и впрочем. Ще сложим и един професор отново отпред и ето ти превъзходен прелом.

Имаме опит от 1923 година, когато проф. Александър Цанков е подложен отпред. Това не значи нищо, тъй като не научната му подготовка има някакво значение за ръководството, а политическите кукловоди. 

- Като умел международник очаквате ли тази година да свърши ужасната война в сърцето на Европа?

- Тази ужасна война все ще свърши някой ден. Плаши ме това, че не знам ще победи ли мъдростта след края на войната.

Има разбъркване на публичните пластове, търси се завоюване на персонални позиции с  нова наклонност някои хора да станат крайни евроатлантици, без да позволяваме суверенитет в границите на съюзническите ни отговорности. Това ражда лицемерна нова каста, която се интересува единствено от нагаждането.

 Те желаят Русия да бъде смазана, разпокъсана, захвърлена. Неслучайно неоспорим международен престиж като Хенри Кисинджър предизвестява, че международната архитектура не може да съществува без Русия.

Ако тя се разпадне, светът отива към крах.

Но в случай че в България някой заприказва с думите на Кисинджър, ще го разгласят за русофил. За страдание, мъдрите водачи са на привършване. Усещам във френския президент Еманюел Макрон известна мъдрост, търси благоприятни условия за по-справедливо, по-трайно спокойно решение на спора сред Москва и Киев.

Не съм сигурен, че тези, от които зависи светът, са наясно, че на Русия би трябвало да се даде късмет за почтено излизане от войната. Иначе в разнообразни страни стартират разслоения на лагери, антируските болшинства към този момент не са бетонирани.

Москва разчиташе на азиатски и други другарски настроени страни, само че нейните връзки с тях са стопански, а не политически. Китай да вземем за пример не е във военно-политически съюз с Русия и не е заинтригуван от това дружно с нея да понесе последствията от огромна международна война.

Пекин предизвестява, че е срещу хегемонията на Съединени американски щати, желае да развива стопанската система си, да се постанова на пазара, само че не и със самоубийствени войни. Това би трябвало да охлади публичното мнение в самата Русия.

За страдание, в Европа, където най-вече можем да чакаме мъдрост, ги няма огромните водачи, които съществуваха до неотдавна. Европейските водачи са захласнати по чара на президента със зелената фланелка. Но огромната политика не е детска градина.  Докога ще се наливат пари и оръжие в центъра на Европа?

И  политическите кръгове на Съединени американски щати са сдържани и внимателни, не оферират на Украйна оръжия, които могат да въвлекат Русия в общ международен спор.  

За ползите на Съединени американски щати е добре Русия да бъде изтощена оптимално. Но това не значи, че Вашингтон е подготвен за цялостно заличаване на Русия с цената на всичко.

Още повече в случай че Москва  с Путин отпред бъде докарана до обезсърчение, може да прибегне до крайни ограничения, даже до потребление на нуклеарни арсенали.

- Решение ли е отстраняването  на Путин?

 -  Очевидно Путин стартира да губи почва, само че е доста по-вероятно да го смени някой по-агресивно надъхан националист. Хората от антуража, които го укоряват, са по-крайни.

- Погребахме ли Студената война, или сме на прага на нова?

- Има всички белези на връщане на Студената война, откакто започнахме да се разделяме още веднъж, да си лепим етикети, да забраняваме непознати радио- и тв станции, откакто разгласяваме изкуството на един народ за нездравословно.

Дори по време на Студената война предишния век не се е стигало до наказания против класиката. Дори горкият рокендрол оцеля, макар че тук го преследваха, а в Америка го обявяваха за комунистическа и негърска музика. Но в този момент нещата минават граници.

И  всякакви хора си пишат нови биографии, желаят да се изкарат огромни демократи. Подобно отношение няма нищо общо с демокрацията, в противен случай.

- Имаме ли в действителност действителна визия от протичащото се в Украйна?

- Нямаме действителна визия даже за военните дейности. Пиарът към този момент играе доста значима роля в тази война. Украинците са наложили несъгласие на избрани тематики като жертвите, съветската агитация пък поначало си е тромава, пазят се. Но се чудя къде са западните малките екрани, които на времето предаваха непосредствено онлайн събитията от майдана в Киев.

Гледали ли сте най-малко един репортаж от центъра на украинската столица в този момент? Ами репортажи от същински сражения в Украйна?

Бил съм на много войни и знам какви телевизионни материали може да има в такива случаи. Десетки наши публицисти пътуват до Украйна, само че предават от граничните пунктове, все едно броим туристите за Турция и Гърция.  

В резултат нямаме действителна визия за това какво тъкмо става в Украйна.

- Журналистите ли са отговорни за това " затъмнение "?

- Явно - публицистиката е влезнала в услуга на някого. Но всичко зависи от съответния публицист. Никой не може да те накара принудително да влезеш в огъня на войната, с цел да покажеш каква е истината. Но в случай че решиш, ще го направиш, тъй като на терен си самичък, никой не може да те командва, нито след това да ти вземе материала. Да не би някой да ме е пращал на военни спорове?

Първите ми пътувания до горещи точки бяха даже без пари за билети от страната, само че отивах. След това към този момент не можеха да ме спрат. Винаги съм съжалявал за времето, когато бях боен сътрудник. Ако има кой да ме изпрати и в този момент бих отишъл в Украйна. Мога да стигна докъдето желая, постоянно имам благоприятни условия. За тая работа се желае и гений, и разум. Ако искаш, ще направиш по този начин, че да отидеш в епицентъра на събитията.

Но не всеки е податлив да рискува живота си и шефове не могат да го накарат.

- В предаването " Панорама " или на фронта водихте по-трудните борби?

- Това са разнообразни борби. На фронта самичък решаваш. Впрочем и в " Панорама " значително самичък решавах, само че в действителност трябваше да повеждам непрестанно борби с хора, които се опитваха да се намесват.

- Предстоят ви празници - имен ден, празник при започване на февруари. Как ще ги отбележите?

- На имения ден няма да акцентирам, прекомерно съм ангажиран с организацията на юбилея. Ще показва нова книга за рокендрола по време на Студената война - „ Рокендрол, шпионаж и финален валс “. Ще има и огромно празненство, каквото по традиция съм правил по-рано - с посетители и танци - рокендрол, сиртаки.

 

Иван Гарелов е известен публицист. Телевизионен водещ няколко излъчвания, най-известното от които е коментарното политическо-информационно „ Панорама ” по Българска национална телевизия. Наричат го Мистър Панорама, прочут е с фразата „ Часът и мястото на срещата са известни “. Роден в Смилец, Пазарджишко. Завършва публицистика в Софийския университет. През 1972 година стартира работа в Българската телевизия като кореспондент. В продължение на 21 години води „ Панорама “. В Българска национална телевизия основава и известното вечерно публицистично предаване „ Екип 4 “. От 2000 година е началник на „ Новини и настоящи излъчвания “ в Нова телевизия. От 2004 до края на 2006 година е водещ телевизионната игра „ Вот на доверие “ по бТВ. От октомври 2013-а до юни 2014 година води предаването „ Оригиналът “ по TV7 дружно с Елена Йончева. 

Автор е на документални филми за Виетнам, Камбоджа, Ливан, Палестина, Израел, Афганистан, Гърция, Кипър. Автор на книгите „ Недалеч и наскоро ”, „ Тук и в този момент: „ Панорама ” и преходът ”, „ Неизпратени писма до Маргарита “.