Елисавета Белобрадова: Имам план за българското семейство
Не я свърта на едно място, захваща се с всяка неправда, която се изпречи на пътя ѝ. Има силата на дребна електроцентрала, от което сътрудниците ѝ не са изключително щастливи, само че я одобряват, тъй като могат да са директни с нея, както тя с тях.
Родена е през 1977 година в София. Завършва френската гимназия и право в Софийския университет с профил интернационално право, специализира в Кеймбридж.
Има опит в предприемачеството в областта на търговията и хотелиерството. Съавтор на три книжни бестселъра по тематиката родителство и създател на книгата „ Среща с Бесарабия “. Продуцент и участник в най-голямото stand-up шоу в България – ‘’One Night Stand’’. Като съосновател на родителската цифрова платформа „ Майко Мила ” е била и ръководител на едноименната фондация, която стои зад идеята „ Оле Мале “ в поддръжка на родители на деца с увреждания. Организатор на редица сполучливи благотворителни акции.
Депутат в последните пет къси Народното събрание. През 2021 година за пръв път става народен представител от гражданската квота на “Демократична България ”, като печели 7806 преференции в 23 МИР. Зам.-председател Комисия по демографската политика, децата и фамилията и член на Комисия по образованието и науката в отиващия си парламент.
-Работодателите споделят – в България към този момент няма кой да работи. Нацията освен се топи, само че и неналичието на работна мощ спъва стопанската система. Кои са главните аргументи за това, г-жо Белобрадова – ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция?
- Демографската рецесия в България постоянно е неправилно свеждана до задачата на българската жена да ражда повече, макар че равнищата на раждаемост у нас са естествени за Европейския съюз. Реалните мотори на демографския срив са голямата емиграция през последните 30 години и неналичието на задоволителна държавна поддръжка, която да даде на фамилиите успокоение и сигурност в избора да имат (още едно) дете.
За да се развива България, фамилията би трябвало да бъде в центъра на държавните старания, тъй че хората да желаят да останат тук, да работят тук и да отглеждат децата си в страната, а тези, които към този момент са отпътували - да вземат решението да се върнат.
Добре е да очертаем главните аргументи, заради които българите напущат страната и главните задания, които стоят пред нас, с цел да могат фамилиите освен да се върнат, само че и тези, които са тук, да вземат решението да имат (още) деца.
На първо място, постоянна и гъвкава стопанска система, напредък на приходите и данъчни облекчения, както и стопанска система, която не разчита на пилеене на пари, а на целенасочени вложения.
Второ, модерна просветителна система. Голяма част от българите са напуснали страната, защото българското обучение не дава задоволително съответни умения и познания на децата им. Реформата в образованието е безусловно наложителна, в случай че желаеме да подготвим хора, които са съответни за българския трудов пазар. Трябва да обвържем уменията и знанията на децата с бъдещите им специалности.
Трето, обществена система, която се грижи съответно за нуждаещите се, която прави разлика сред тези, които в действителност имат потребност и тези, които нямат. Тази разлика се назовава самостоятелен метод към потребностите на жителя. В това се състои смислената обществена политика - не разпределяне на пари на калпак, не размахване на общи политики, с които се прави основно предизборна агитация и се сеят популистки разкази. Изграждането на обществена система, която върви съответно ръка за ръка с гъвкава и устойчива стопанска система и се случва през самостоятелен метод към потребностите на жителя и по едно и също време с това влагаме в стопанската система на страната.
-Какъв е Вашият проект за българското семейство?
- Създадох ``План за семейството`` дружно с екип от специалисти - това е комплекс от ограничения, които целят да основат по-добър, сигурен и заслужен живот на българските фамилии. Основен фокус е междинната класа, на които поверяваме трите най-важни стълба за съществуването на една страна: раждането и развъждането на деца, изработването на значителната част от брутния вътрешен артикул и да устоя обществена система, която да подкрепя възрастните хора и нуждаещите се.
Мерките, които предлагаме, обгръщат всеки аспект от живота на едно семейство – от майчиното и детското здраве, ранното детско развиване, последващото обучение на детето и обществената сигурност на фамилията му, до поддръжката за хората с увреждания и възрастните хора.
- Защо толкоз деца отпадат от просветителната система, основно от етнически малцинства, и по какъв начин да ги върнем в учебно заведение?
- Има голям брой извънредно небогати родители, които живеят в обитаеми места, където няма обществени услуги, посредством които децата им да бъдат интегрирани в обществото. В някои обитаеми места има извънредно малко деца, които посещават яслени групи. До третата си година те остават изолирани и когато живеят в последна беднотия и майчиният им език не е българският, това е първата стъпка към изолацията им. Втората стъпка е непосещаването на детска градина, заради последна беднотия на родителите (например децата нямат задоволително дрехи) или липса на табиет, когато родителите не схващат за какво това е значимо. Когато се стигне до първата учебна година, детето значително е ``изгубено`` за системата, тъй като тя не е положила старания то да бъде интегрирано в най-важния за него интервал - до седем годишна възраст.
Недостатъчното асимилиране на български език от деца в етнически смесени региони и затворени общности води до практическа сегрегация още преди първия образователен ден и усилва риска от отпадане от просветителната система.
За да обърнем тази наклонност е основно да бъде въведен годишен разбор на езиковото равнище на децата в детските градини.
Свободното боравене с езика следва да бъде съществена цел на образованието в предучилищна и начална възраст. Нужно е да осигурим интензивна езикова поддръжка за децата-билингви и други възпитаници, които се сблъскват с езикови усложнения.
Същевременно е значимо да се работи в посока превъзмогване на сегрегацията, с цел да се подсигурява еднакъв достъп до качествено обучение.
- Какъв е десният метод към обществената политика?
- Нуждаем се от самостоятелна поддръжка според от приходите и самостоятелните потребности на фамилиите. Поради тази причина създадохме системата на Национална агенция за приходите, която с помощта на доста индикатори доста ясно дефинира фамилиите, които имат потребност от поддръжка. Благодарение на тази система ние можем да дефинираме кои са хората, които непосредствено могат да получат поддръжка и, когато я индивидуализираме, да я удвоим и утроим тъкмо към хората, които имат потребност от нея.
- Какво би трябвало да направи страната и какво ще направи вашата коалиция, с цел да се върнат забележителна част от българите, напуснали страната и с цел да намалеят искащите да я изоставен?
-Българските фамилии не са просто хора, които би трябвало да родят повече деца. На тях разчитаме да поддържат стопанската система ни и да се погрижат за възрастните.
Дължим им преди всичко завършек на политическата рецесия. След края на политическата рецесия им изискуем подсилване на демократичния ред и всичко, което те са търсили, отивайки в чужбина. След това им изискуем опция за по-високи приходи в една добре развита стопанска система, в която приходите порастват не през държавно увеличение на минималната работна заплата, а през извънредно бързите темпове на стопанската система, откакто тя е била вярно подтиквана. Дължим им положително ранно детско развиване, интегрирани фамилни политики, места в детските градини, яслите и учебните заведения, място, откъдето да минат с количката на улицата, с цел да останат в България и да вземат решение да имат деца и дом в родината им.
Приоритетите на Елисавета Белобрадова:
Подобряване на майчиното здраве, родилната и неонаталната грижа и еднакъв достъп до педиатрична помощ за всички фамилиите.
Качествена и налична ранна детска грижа за всяко дете в България.
Цялостна система за подкрепяне на фамилиите на деца със специфични просветителни потребности и техните учители.
Подкрепа за хората с увреждания за основаване на благоприятни условия за трудовата им реализация и по-широк достъп до обучение.
Преодоляване на крайната беднотия посредством ясно установяване на критерии и оценка на потребностите.
Родена е през 1977 година в София. Завършва френската гимназия и право в Софийския университет с профил интернационално право, специализира в Кеймбридж.
Има опит в предприемачеството в областта на търговията и хотелиерството. Съавтор на три книжни бестселъра по тематиката родителство и създател на книгата „ Среща с Бесарабия “. Продуцент и участник в най-голямото stand-up шоу в България – ‘’One Night Stand’’. Като съосновател на родителската цифрова платформа „ Майко Мила ” е била и ръководител на едноименната фондация, която стои зад идеята „ Оле Мале “ в поддръжка на родители на деца с увреждания. Организатор на редица сполучливи благотворителни акции.
Депутат в последните пет къси Народното събрание. През 2021 година за пръв път става народен представител от гражданската квота на “Демократична България ”, като печели 7806 преференции в 23 МИР. Зам.-председател Комисия по демографската политика, децата и фамилията и член на Комисия по образованието и науката в отиващия си парламент.
-Работодателите споделят – в България към този момент няма кой да работи. Нацията освен се топи, само че и неналичието на работна мощ спъва стопанската система. Кои са главните аргументи за това, г-жо Белобрадова – ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция?
- Демографската рецесия в България постоянно е неправилно свеждана до задачата на българската жена да ражда повече, макар че равнищата на раждаемост у нас са естествени за Европейския съюз. Реалните мотори на демографския срив са голямата емиграция през последните 30 години и неналичието на задоволителна държавна поддръжка, която да даде на фамилиите успокоение и сигурност в избора да имат (още едно) дете.
За да се развива България, фамилията би трябвало да бъде в центъра на държавните старания, тъй че хората да желаят да останат тук, да работят тук и да отглеждат децата си в страната, а тези, които към този момент са отпътували - да вземат решението да се върнат.
Добре е да очертаем главните аргументи, заради които българите напущат страната и главните задания, които стоят пред нас, с цел да могат фамилиите освен да се върнат, само че и тези, които са тук, да вземат решението да имат (още) деца.
На първо място, постоянна и гъвкава стопанска система, напредък на приходите и данъчни облекчения, както и стопанска система, която не разчита на пилеене на пари, а на целенасочени вложения.
Второ, модерна просветителна система. Голяма част от българите са напуснали страната, защото българското обучение не дава задоволително съответни умения и познания на децата им. Реформата в образованието е безусловно наложителна, в случай че желаеме да подготвим хора, които са съответни за българския трудов пазар. Трябва да обвържем уменията и знанията на децата с бъдещите им специалности.
Трето, обществена система, която се грижи съответно за нуждаещите се, която прави разлика сред тези, които в действителност имат потребност и тези, които нямат. Тази разлика се назовава самостоятелен метод към потребностите на жителя. В това се състои смислената обществена политика - не разпределяне на пари на калпак, не размахване на общи политики, с които се прави основно предизборна агитация и се сеят популистки разкази. Изграждането на обществена система, която върви съответно ръка за ръка с гъвкава и устойчива стопанска система и се случва през самостоятелен метод към потребностите на жителя и по едно и също време с това влагаме в стопанската система на страната.
-Какъв е Вашият проект за българското семейство?
- Създадох ``План за семейството`` дружно с екип от специалисти - това е комплекс от ограничения, които целят да основат по-добър, сигурен и заслужен живот на българските фамилии. Основен фокус е междинната класа, на които поверяваме трите най-важни стълба за съществуването на една страна: раждането и развъждането на деца, изработването на значителната част от брутния вътрешен артикул и да устоя обществена система, която да подкрепя възрастните хора и нуждаещите се.
Мерките, които предлагаме, обгръщат всеки аспект от живота на едно семейство – от майчиното и детското здраве, ранното детско развиване, последващото обучение на детето и обществената сигурност на фамилията му, до поддръжката за хората с увреждания и възрастните хора.
- Защо толкоз деца отпадат от просветителната система, основно от етнически малцинства, и по какъв начин да ги върнем в учебно заведение?
- Има голям брой извънредно небогати родители, които живеят в обитаеми места, където няма обществени услуги, посредством които децата им да бъдат интегрирани в обществото. В някои обитаеми места има извънредно малко деца, които посещават яслени групи. До третата си година те остават изолирани и когато живеят в последна беднотия и майчиният им език не е българският, това е първата стъпка към изолацията им. Втората стъпка е непосещаването на детска градина, заради последна беднотия на родителите (например децата нямат задоволително дрехи) или липса на табиет, когато родителите не схващат за какво това е значимо. Когато се стигне до първата учебна година, детето значително е ``изгубено`` за системата, тъй като тя не е положила старания то да бъде интегрирано в най-важния за него интервал - до седем годишна възраст.
Недостатъчното асимилиране на български език от деца в етнически смесени региони и затворени общности води до практическа сегрегация още преди първия образователен ден и усилва риска от отпадане от просветителната система.
За да обърнем тази наклонност е основно да бъде въведен годишен разбор на езиковото равнище на децата в детските градини.
Свободното боравене с езика следва да бъде съществена цел на образованието в предучилищна и начална възраст. Нужно е да осигурим интензивна езикова поддръжка за децата-билингви и други възпитаници, които се сблъскват с езикови усложнения.
Същевременно е значимо да се работи в посока превъзмогване на сегрегацията, с цел да се подсигурява еднакъв достъп до качествено обучение.
- Какъв е десният метод към обществената политика?
- Нуждаем се от самостоятелна поддръжка според от приходите и самостоятелните потребности на фамилиите. Поради тази причина създадохме системата на Национална агенция за приходите, която с помощта на доста индикатори доста ясно дефинира фамилиите, които имат потребност от поддръжка. Благодарение на тази система ние можем да дефинираме кои са хората, които непосредствено могат да получат поддръжка и, когато я индивидуализираме, да я удвоим и утроим тъкмо към хората, които имат потребност от нея.
- Какво би трябвало да направи страната и какво ще направи вашата коалиция, с цел да се върнат забележителна част от българите, напуснали страната и с цел да намалеят искащите да я изоставен?
-Българските фамилии не са просто хора, които би трябвало да родят повече деца. На тях разчитаме да поддържат стопанската система ни и да се погрижат за възрастните.
Дължим им преди всичко завършек на политическата рецесия. След края на политическата рецесия им изискуем подсилване на демократичния ред и всичко, което те са търсили, отивайки в чужбина. След това им изискуем опция за по-високи приходи в една добре развита стопанска система, в която приходите порастват не през държавно увеличение на минималната работна заплата, а през извънредно бързите темпове на стопанската система, откакто тя е била вярно подтиквана. Дължим им положително ранно детско развиване, интегрирани фамилни политики, места в детските градини, яслите и учебните заведения, място, откъдето да минат с количката на улицата, с цел да останат в България и да вземат решение да имат деца и дом в родината им.
Приоритетите на Елисавета Белобрадова:
Подобряване на майчиното здраве, родилната и неонаталната грижа и еднакъв достъп до педиатрична помощ за всички фамилиите.
Качествена и налична ранна детска грижа за всяко дете в България.
Цялостна система за подкрепяне на фамилиите на деца със специфични просветителни потребности и техните учители.
Подкрепа за хората с увреждания за основаване на благоприятни условия за трудовата им реализация и по-широк достъп до обучение.
Преодоляване на крайната беднотия посредством ясно установяване на критерии и оценка на потребностите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ