Не се учудвай, че тя вече няма нужда от теб
Не я изслушваш, когато желае да показа нещо. Не е толкоз значимо това, което има да каже. Много е обстоятелствена. Не може ли малко по-кратко да споделя историята?
Забравяш какво ти е споделила. Да, доста дълго и в детайли обича да ти споделя, тъй като желае да те направи съпричастен, само че на теб ти е скучно и досадно. Забравяш какво ти е споделила, тъй като не ти е значимо.
Приемаш я за даденост. Толкова си привикнал с нея, че не допускаш по какъв начин един ден просто може да не е до теб.
Тогава…
Не се учудвай, че прекарва повече време с приятелите си, а не с теб. Има потребност от пълноценна връзка, от диалог, в който да разкрие възприятията си, да показа насъбраното. Би желала да е с теб, само че ти все нямаш време.
Не се учудвай, че ти не си първият човек, на който се обажда. Свикнал си я, че нейният живота не е твой приоритет. Реагираш постоянно саркастично на историите й. Малко по малко убиваш желанието й да те търси.
Не се учудвай, когато става все по-самостоятелна и отдалечена от теб. Никога не си й показвал, че същински я обичаш, че трансформира живота ти към положително, че имаш потребност от нея, че я цениш. Не си й казвал, че ти липсва, когато я няма. И какво завоюва от това?
Не се учудвай, когато стартира да възнамерява живота си без теб. Винаги се е чувствала на назад във времето. Не си я поставял преди всичко. Тя е била като даденост. След приятелите, след работата, след твоите си персонални неща. Тя е просто там и те чака. Е, всичко си има край. Ти си този, който я научи по какъв начин да разчита единствено на себе си и да възнамерява бъдеще, в което ти не участваш.
Затова…
Не се учудвай, когато си тръгне, тъй като в действителност в никакъв случай не й даде причина да остане.
