Лошото качество на кода е най-големият „крадец на време”
Не имам вяра в компромисите, споделя Никола Богданов от Endava
Създаването на напълно нова функционалност е надалеч по-бързо, в сравнение с всички ремонти и интеграции, показа Никола Богданов – Senior Project Manager в Endava (снимка: персонален архив)
Колкото по-притиснати от времето са разработчиците на програмен продукт, толкоз повече би трябвало да внимават за качеството. Защото огромните забавяния, които лишават най-вече време, са точно от доработки и ремонти на бъгове. Лошото качество на кода е най-големият „ апаш на време ” , споделя Никола Богданов – Senior Project Manager в офиса на интернационалната компания за ИТ услуги Endava в София.
Никола има над 10 години професионален опит като софтуерен инженер и изключително мощна специализация в Agile методите, които споделя и със студентите си в СУ „ Климент Охридски ”. Като Agile коуч и трейнър, той е измежду желаните лектори на десетки водещи събития в България и Европа, а на 24 октомври ще застане и пред аудиторията в Endava University в София по тематиката „ 10 гъвкави стъпки за техническо съвършенство и вградено високо качество ”.
Събитието е отворено за присъединяване за всички с интерес по тематиката, като е гратис, само че изисква предварителна регистрация тук. В навечерието на събитието Никола показа скъп опит и визии за процеса на разработка на програмен продукт:
Г-н Богданов, тематиката за високото качество и майсторство при основаването на код е все по-актуална, само че сякаш е и доста сензитивна за софтуерните инженери. Доколко сгъстените крайни периоди пречат? Има ли вид и вълкът да е утолен, и агнето да е цяло?
Изключително значимо в нашата работа е да не вършим неверни допускания или презумпции, върху които да градим по-нататък. А тезата, че сгъстените периоди и неналичието на време лимитират опциите да се основава първокласен код, е тъкмо такава. Всъщност колкото по-притиснати сме от времето, толкоз повече би трябвало да внимаваме за качеството. Защото огромните забавяния, които „ ядат ” най-вече време, са точно от доработки, напасване „ на парче ” и ремонти на бъгове. Създаването на напълно нова функционалност е надалеч по-бързо, в сравнение с всички ремонти и интеграции. Така че неприятното качество на кода е най-големият „ апаш на време ”.
Ако главният проблем не е в периодите, то тогава какъв е?
Не бих споделил проблем, а предизвикателство. Тоест нещо като „ бодил в обувката ”, който основава стеснение, само че те държи и фокусиран. И това предизвикателство е извънредно динамичната среда и непрекъснато изменящите се условия. Тук Agile е методът не просто да се оправим, само че и да извлечем изгода. Той дава опция на хората да виждат огромната картина, като им дава информацията, с цел да взимат сами решенията за работата си. Това понижава доста времето за реакция.
Agile може да се съпостави с играта на тим. Когато всички знаят каква е задачата, взаимодействат между тях и взимат сами решения, тъй че да я реализиран, а не чакат треньорска директива за всяко едно придвижване.
Като стана дума за трейнъри – до каква степен основна е ролята на мениджмънта и визията на организацията за постигането на такова високо равнище?
Няма да се заблуждаваме – без това няма по какъв начин, колкото и положителни експерти с благосклонност да има. Те имат потребност от поддръжка и от основаването на тази среда, в която да действат умерено. Само тогава може да се приказва за креативна активност и адресирането на проблемите да се случва съответно. Мениджмънтът следва да подсигурява, че хората имат знанията, визията и инструментите. И не на последно място е нужна бистрота, почтеност, разговор, с цел да се сътвори тази среда. Точно към това се стремим с сътрудниците ми в Endava.
Можете ли да ни дадете добър образец от личната процедура, който илюстрира какъв брой значимо е не просто да „ отметнем ” работата, а да сме на високо равнище?
Последния план, в който се включих на по-късен стадий, имаше главен проблем – всичко се случваше доста постепенно. На екипа му отнемаше доста време, с цел да достави парче код. Причината за това бяха доста тежките и комплицирани правила. Те изискваха дотам вниманието на хората, че те просто не мислеха кое може да е потребно.
Огромно количество работа оставаше незавършено, тъй като чакаше утвърждение. Тогава дадохме стъпка обратно и преразгледахме разпоредбите, направихме ги по-ефективни, намалихме административната тежест. Развързахме ръцете на хората, дадохме им пространство да взимат сами решенията и да носят отговорност за тях. И резултатите не закъсняха.
Има ли обаче и случаи, в които „ работещо решение ” е изцяло задоволително?
Не имам вяра в компромисите – това е модел, в който и двете страни губят. Няма такива случаи. Винаги би трябвало да вършим по този начин, че да е допустимо най-хубавото и това ни се отплаща. Дори да не е незабавно.
Лектор сте на доста профилирани конференции и събития в България и в Европа. Според вас има ли разлика в настройките към тематиката с високите стандарти?
По принцип не обичам обобщенията, и за хората, и за фирмите. В България несъмнено имаме доста високо развито професионално общество. В него има много положително схващане за това, че няма универсални решения и че в случай че се опиташ да хитруваш, създаваш дълг в кода, който рано или късно ще би трябвало да платиш.
В същото време на равнище организации и когато приказваме за корпоративна просвета носим в завещание някои тежки модели. Там съществуват вярвания, че нещата не са в нашите ръце, че за положително или за неприятно сме длъжни просто да следваме непознати правила и не можем да носим тази отговорност. Това се трансформира и в просвета на взимане на ежедневните решения, което надлежно пречи навръх постигането на оптимално равнище.
Разбира се, има и положителни образци за организации като Endava, да вземем за пример. Тук има мощна обща визия, само че в това време децентрализация и демократичност във връзка с взимането на работните решения. А това е същинска благословия за хората, които желаят да са създатели, да прибавят стойност, да дават и да реализират най-хубавото.
Създаването на напълно нова функционалност е надалеч по-бързо, в сравнение с всички ремонти и интеграции, показа Никола Богданов – Senior Project Manager в Endava (снимка: персонален архив)
Колкото по-притиснати от времето са разработчиците на програмен продукт, толкоз повече би трябвало да внимават за качеството. Защото огромните забавяния, които лишават най-вече време, са точно от доработки и ремонти на бъгове. Лошото качество на кода е най-големият „ апаш на време ” , споделя Никола Богданов – Senior Project Manager в офиса на интернационалната компания за ИТ услуги Endava в София.
Никола има над 10 години професионален опит като софтуерен инженер и изключително мощна специализация в Agile методите, които споделя и със студентите си в СУ „ Климент Охридски ”. Като Agile коуч и трейнър, той е измежду желаните лектори на десетки водещи събития в България и Европа, а на 24 октомври ще застане и пред аудиторията в Endava University в София по тематиката „ 10 гъвкави стъпки за техническо съвършенство и вградено високо качество ”.
Събитието е отворено за присъединяване за всички с интерес по тематиката, като е гратис, само че изисква предварителна регистрация тук. В навечерието на събитието Никола показа скъп опит и визии за процеса на разработка на програмен продукт:
Г-н Богданов, тематиката за високото качество и майсторство при основаването на код е все по-актуална, само че сякаш е и доста сензитивна за софтуерните инженери. Доколко сгъстените крайни периоди пречат? Има ли вид и вълкът да е утолен, и агнето да е цяло?
Изключително значимо в нашата работа е да не вършим неверни допускания или презумпции, върху които да градим по-нататък. А тезата, че сгъстените периоди и неналичието на време лимитират опциите да се основава първокласен код, е тъкмо такава. Всъщност колкото по-притиснати сме от времето, толкоз повече би трябвало да внимаваме за качеството. Защото огромните забавяния, които „ ядат ” най-вече време, са точно от доработки, напасване „ на парче ” и ремонти на бъгове. Създаването на напълно нова функционалност е надалеч по-бързо, в сравнение с всички ремонти и интеграции. Така че неприятното качество на кода е най-големият „ апаш на време ”.
Ако главният проблем не е в периодите, то тогава какъв е?
Не бих споделил проблем, а предизвикателство. Тоест нещо като „ бодил в обувката ”, който основава стеснение, само че те държи и фокусиран. И това предизвикателство е извънредно динамичната среда и непрекъснато изменящите се условия. Тук Agile е методът не просто да се оправим, само че и да извлечем изгода. Той дава опция на хората да виждат огромната картина, като им дава информацията, с цел да взимат сами решенията за работата си. Това понижава доста времето за реакция.
Agile може да се съпостави с играта на тим. Когато всички знаят каква е задачата, взаимодействат между тях и взимат сами решения, тъй че да я реализиран, а не чакат треньорска директива за всяко едно придвижване.
Като стана дума за трейнъри – до каква степен основна е ролята на мениджмънта и визията на организацията за постигането на такова високо равнище?
Няма да се заблуждаваме – без това няма по какъв начин, колкото и положителни експерти с благосклонност да има. Те имат потребност от поддръжка и от основаването на тази среда, в която да действат умерено. Само тогава може да се приказва за креативна активност и адресирането на проблемите да се случва съответно. Мениджмънтът следва да подсигурява, че хората имат знанията, визията и инструментите. И не на последно място е нужна бистрота, почтеност, разговор, с цел да се сътвори тази среда. Точно към това се стремим с сътрудниците ми в Endava.
Можете ли да ни дадете добър образец от личната процедура, който илюстрира какъв брой значимо е не просто да „ отметнем ” работата, а да сме на високо равнище?
Последния план, в който се включих на по-късен стадий, имаше главен проблем – всичко се случваше доста постепенно. На екипа му отнемаше доста време, с цел да достави парче код. Причината за това бяха доста тежките и комплицирани правила. Те изискваха дотам вниманието на хората, че те просто не мислеха кое може да е потребно.
Огромно количество работа оставаше незавършено, тъй като чакаше утвърждение. Тогава дадохме стъпка обратно и преразгледахме разпоредбите, направихме ги по-ефективни, намалихме административната тежест. Развързахме ръцете на хората, дадохме им пространство да взимат сами решенията и да носят отговорност за тях. И резултатите не закъсняха.
Има ли обаче и случаи, в които „ работещо решение ” е изцяло задоволително?
Не имам вяра в компромисите – това е модел, в който и двете страни губят. Няма такива случаи. Винаги би трябвало да вършим по този начин, че да е допустимо най-хубавото и това ни се отплаща. Дори да не е незабавно.
Лектор сте на доста профилирани конференции и събития в България и в Европа. Според вас има ли разлика в настройките към тематиката с високите стандарти?
По принцип не обичам обобщенията, и за хората, и за фирмите. В България несъмнено имаме доста високо развито професионално общество. В него има много положително схващане за това, че няма универсални решения и че в случай че се опиташ да хитруваш, създаваш дълг в кода, който рано или късно ще би трябвало да платиш.
В същото време на равнище организации и когато приказваме за корпоративна просвета носим в завещание някои тежки модели. Там съществуват вярвания, че нещата не са в нашите ръце, че за положително или за неприятно сме длъжни просто да следваме непознати правила и не можем да носим тази отговорност. Това се трансформира и в просвета на взимане на ежедневните решения, което надлежно пречи навръх постигането на оптимално равнище.
Разбира се, има и положителни образци за организации като Endava, да вземем за пример. Тук има мощна обща визия, само че в това време децентрализация и демократичност във връзка с взимането на работните решения. А това е същинска благословия за хората, които желаят да са създатели, да прибавят стойност, да дават и да реализират най-хубавото.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ