Трагедия и трагическо
- Не всяка покруса приключва в действителност трагично, т.е. с злощастие, както е най-добре съгласно Аристотел; а може и по различен метод. Защото правилото на трагичното е отчаянието на героя, който усеща, че е зарязан от боговете; въпреки че на пръв взор не прави нищо неприятно, а единствено нужното – това, което подхожда на неговия сан и се изисква от обстановката. И когато разбере, че е изпаднал в злощастие, показва шумно скръбта си, както Ахил в „ Илиада “, Едип в „ Едип цар “, Креон в „ Антигона “... пък и самата Антигона. Защото тя е трагическа героиня наедно с Креон. Тъй като е принцеса, прави нужното съгласно роднинството и божиите закони и пострадва на пръв взор без виновност. Но е наказана и умира, освен това доста млада. Боговете я изоставят.
- И въпреки всичко трагично и трагическо едно и също ли е?
- Аз си послужвам с тези думи по този начин: „ трагично “ е това, което се случва къде да е, а освен в литературата - то е метод за схващане на някакви събития, форма на случилото се. Кажем ли, че нещо е „ трагично “, ние му придаваме смисъл и той не е безусловно този на античната покруса, въпреки да не е надалеч от него. „ Трагическо “ пък е това, което се намира в изкуството и на първо време в литературата; и е присъщо на нещастието в първи смисъл, тази, която е дефинирана от Аристотел. Затова споделям, че случилото се с Ахил е трагическо – защото той е книжовен воин.
- Веднъж казахме, че трагичното има връзка с погребението. Че някои забранявали погребението и по този метод се набърквали в делата на боговете и по тази причина им се случвало злощастие – и страдали. Но на мен това страдалчество ми се вижда напълно заслужено: индивидът не е работил просто по нужда и тъй като по този начин е редно, а е оскърбил боговете. Значи работата не е в това, че те са си наумили да го изоставен, а в това, че той е постъпил неприятно.
- Да, това е другият източник на трагическото. Първият е в нуждата – както Ахил, който просто пази достойнството си и по този начин става причина за гибелта на Патрокъл, заради стечението на събитията. А вторият в действителност е в някакво нечестиво, небогоугодно деяние. Това може да е възбрана на заравяне, с което се попречва открития от боговете ред, съгласно който душата би трябвало да иде при Хадес, а живите би трябвало да й спомагат за това; след това, в случай че извършиш закононарушение по отношение на най-близки родственици, както вършат Клитемнестра и по-късно Орест, и Едип и други; по-късно, в случай че оскърбиш нещо божие – било негов чиновник, било храма му.
Примерно, Едип и Креон поредно оскърбяват Тирезий, който е вещател. Агамемнон може би оскърбява Аполон, като поробва прорицателката Касандра, без значение, че има право на военна плячка; а преди този момент сигурно го е оскърбил, като е откраднал Хризеида и е нагрубил татко й. Сигурно е имало покруса и за Неоптолем, където гибелта му се е обяснявала с това, че е умъртвил Приам в храма.
Ксеркс пък става воин на покруса поради това, че е оскърбил боговете, които закрилят Атина. Така че в първия случай човек пострадва просто тъй като е смъртен, който боговете не защитават; а във втория – че въпреки да е смъртен, си разрешава да ги подценява, което е същото като да се пробва да се изравни с тях. Затова хората в „ Теогония “ след златното потомство страдат – тъй като по разнообразни способи се пробват да съперничат на боговете, било сами, било благодарение на Прометей.
- И въпреки всичко трагично и трагическо едно и също ли е?
- Аз си послужвам с тези думи по този начин: „ трагично “ е това, което се случва къде да е, а освен в литературата - то е метод за схващане на някакви събития, форма на случилото се. Кажем ли, че нещо е „ трагично “, ние му придаваме смисъл и той не е безусловно този на античната покруса, въпреки да не е надалеч от него. „ Трагическо “ пък е това, което се намира в изкуството и на първо време в литературата; и е присъщо на нещастието в първи смисъл, тази, която е дефинирана от Аристотел. Затова споделям, че случилото се с Ахил е трагическо – защото той е книжовен воин.
- Веднъж казахме, че трагичното има връзка с погребението. Че някои забранявали погребението и по този метод се набърквали в делата на боговете и по тази причина им се случвало злощастие – и страдали. Но на мен това страдалчество ми се вижда напълно заслужено: индивидът не е работил просто по нужда и тъй като по този начин е редно, а е оскърбил боговете. Значи работата не е в това, че те са си наумили да го изоставен, а в това, че той е постъпил неприятно.
- Да, това е другият източник на трагическото. Първият е в нуждата – както Ахил, който просто пази достойнството си и по този начин става причина за гибелта на Патрокъл, заради стечението на събитията. А вторият в действителност е в някакво нечестиво, небогоугодно деяние. Това може да е възбрана на заравяне, с което се попречва открития от боговете ред, съгласно който душата би трябвало да иде при Хадес, а живите би трябвало да й спомагат за това; след това, в случай че извършиш закононарушение по отношение на най-близки родственици, както вършат Клитемнестра и по-късно Орест, и Едип и други; по-късно, в случай че оскърбиш нещо божие – било негов чиновник, било храма му.
Примерно, Едип и Креон поредно оскърбяват Тирезий, който е вещател. Агамемнон може би оскърбява Аполон, като поробва прорицателката Касандра, без значение, че има право на военна плячка; а преди този момент сигурно го е оскърбил, като е откраднал Хризеида и е нагрубил татко й. Сигурно е имало покруса и за Неоптолем, където гибелта му се е обяснявала с това, че е умъртвил Приам в храма.
Ксеркс пък става воин на покруса поради това, че е оскърбил боговете, които закрилят Атина. Така че в първия случай човек пострадва просто тъй като е смъртен, който боговете не защитават; а във втория – че въпреки да е смъртен, си разрешава да ги подценява, което е същото като да се пробва да се изравни с тях. Затова хората в „ Теогония “ след златното потомство страдат – тъй като по разнообразни способи се пробват да съперничат на боговете, било сами, било благодарение на Прометей.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ