След 30 години: Единствената опера на Енио Мориконе със световна премиера в Неапол
Театър " Сан Карло " в Неапол показа за първи път единствената опера на Енио Мориконе - " Партенопа ", три десетилетия след нейното написване, съобщи Асошиейтед прес.
Операта е въодушевена от митичната сирена Партенопа, която се удавила, откакто не съумяла да омагьоса Одисей. Според легендата тялото ѝ било изхвърлено на брега и от него зародило населено място, което през хилядолетията се разраснало в крайбрежния град Неапол.
Когато Мориконе написа " Партенопа " през 1995 година, той към този момент е знаменит с музиката си към уестърна " Добрият, неприятният и грозният ", както и със запаметяващите се саундтраци към епични филми като " Недосегаемите " и " Имало едно време в Америка ".
През 2007 година композиторът получи почетен " Оскар " за изцяло творчество, само че негови творби по този начин и не прозвучаха в свещените зали на оперните театри - считани в родната му Италия за елитарния връх на музикалното изкуство. За негово огромно отчаяние " Партенопа " събираше прахуляк в продължение на десетилетия, а Мориконе умря, без да я види сложена на сцена.
Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица е трябвало да открият своя път в тази визионерска творба без бележките и насоките на композитора. Сред необикновените решения е неналичието на цигулки в оркестъра - вместо тях Мориконе употребява флейти, арфи и рогове, принадлежности, свързани с гръцката митология.
Театър " Сан Карло " беше изпълнен с очакване още в четвъртък вечерта, когато неаполитанците участваха на отворена подготовка. Безплатните билети бяха разграбени единствено за няколко часа.
Митичната Партенопа е надълбоко вплетена в културната еднаквост на Неапол. Според традицията нейният глас въплъщава безконечния дух на града, а първичното гръцко населено място носело нейното име. Тя е изобразена на монументи като Фонтана каузи Сирена - шадраван, трансформирал се в един от знаците на града. Децата из целия Неаполитански залив, в сянката на Везувий, израстват с легендата за Партенопа, излъчена от потомство на потомство.
През 2025 година Неапол отбелязва и своята 2500-годишнина, а операта на Мориконе се трансформира в кулминационна точка на честванията. В неговата интерпретация Партенопа е жена, която след гибелта на брачна половинка си и раздялата с най-хубавата си другарка отхвърля утехата да се трансформира в далечно съзвездие. Вместо това тя моли боговете да ѝ разрешат да разпери криле над залива, където ще се роди вечен град.
Продукцията изследва връзката сред античната легенда и идентичността на актуалния Неапол. Две сопрани по едно и също време въплъщават облика на Партенопа, наблягайки двойствената ѝ природа - сред тяло и мит. Мориконе в началото композира едноактната опера безплатно, с цел да съпътства либретото на Гуидо Барбиери и Сандро Капелето за дребен фестивал в Позитано, на крайбрежието на Амалфи. Фестивалът обаче банкрутирал и " Партенопа " била отсрочена. Следвали няколко несполучливи опита за възобновление на плана, в това число сред 1998 и 2000 година с спектакъл " Масимо " в Палермо, който пропаднал заради липса на режисьор.
През вековете Партенопа е вдъхновявала редица произведения - от опери на Георг Фридрих Хендел и Антонио Вивалди през XVIII век до филм от 2024 година на носителя на " Оскар " Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-сетне оживява, с цел да заеме своето място измежду тях.
Източник: Българска национална телевизия
Операта е въодушевена от митичната сирена Партенопа, която се удавила, откакто не съумяла да омагьоса Одисей. Според легендата тялото ѝ било изхвърлено на брега и от него зародило населено място, което през хилядолетията се разраснало в крайбрежния град Неапол.
Когато Мориконе написа " Партенопа " през 1995 година, той към този момент е знаменит с музиката си към уестърна " Добрият, неприятният и грозният ", както и със запаметяващите се саундтраци към епични филми като " Недосегаемите " и " Имало едно време в Америка ".
През 2007 година композиторът получи почетен " Оскар " за изцяло творчество, само че негови творби по този начин и не прозвучаха в свещените зали на оперните театри - считани в родната му Италия за елитарния връх на музикалното изкуство. За негово огромно отчаяние " Партенопа " събираше прахуляк в продължение на десетилетия, а Мориконе умря, без да я види сложена на сцена.
Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица е трябвало да открият своя път в тази визионерска творба без бележките и насоките на композитора. Сред необикновените решения е неналичието на цигулки в оркестъра - вместо тях Мориконе употребява флейти, арфи и рогове, принадлежности, свързани с гръцката митология.
Театър " Сан Карло " беше изпълнен с очакване още в четвъртък вечерта, когато неаполитанците участваха на отворена подготовка. Безплатните билети бяха разграбени единствено за няколко часа.
Митичната Партенопа е надълбоко вплетена в културната еднаквост на Неапол. Според традицията нейният глас въплъщава безконечния дух на града, а първичното гръцко населено място носело нейното име. Тя е изобразена на монументи като Фонтана каузи Сирена - шадраван, трансформирал се в един от знаците на града. Децата из целия Неаполитански залив, в сянката на Везувий, израстват с легендата за Партенопа, излъчена от потомство на потомство.
През 2025 година Неапол отбелязва и своята 2500-годишнина, а операта на Мориконе се трансформира в кулминационна точка на честванията. В неговата интерпретация Партенопа е жена, която след гибелта на брачна половинка си и раздялата с най-хубавата си другарка отхвърля утехата да се трансформира в далечно съзвездие. Вместо това тя моли боговете да ѝ разрешат да разпери криле над залива, където ще се роди вечен град.
Продукцията изследва връзката сред античната легенда и идентичността на актуалния Неапол. Две сопрани по едно и също време въплъщават облика на Партенопа, наблягайки двойствената ѝ природа - сред тяло и мит. Мориконе в началото композира едноактната опера безплатно, с цел да съпътства либретото на Гуидо Барбиери и Сандро Капелето за дребен фестивал в Позитано, на крайбрежието на Амалфи. Фестивалът обаче банкрутирал и " Партенопа " била отсрочена. Следвали няколко несполучливи опита за възобновление на плана, в това число сред 1998 и 2000 година с спектакъл " Масимо " в Палермо, който пропаднал заради липса на режисьор.
През вековете Партенопа е вдъхновявала редица произведения - от опери на Георг Фридрих Хендел и Антонио Вивалди през XVIII век до филм от 2024 година на носителя на " Оскар " Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-сетне оживява, с цел да заеме своето място измежду тях.
Източник: Българска национална телевизия
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ