Не всички знаят, че историята на филма Вчера“ всъщност тръгва

Не всички знаят, че историята на кино лентата „ Вчера “ в действителност потегля от новелата на Владо Даверов „ Седмица в живота ти “, която писателят разгласява през 1986 година в сп. „ Пламък “. После той развива новелата в разказ и върху него написва сюжета.

Всъщност Даверов е описал историята на своята младост и годините в немската езикова гимназия в Ловеч. В облика на Ростислав сплотява черти от характерите и облиците на Бриго Аспарухов, някогашен началник на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев, дълги години шурей на финландския министър председател. Самият Даверов пък е първообраз на Иван. И въпреки романът да има известни разлики с кино лентата, той споделя за това „ през вчерашния ден “, което живее във всеки от нас. Там е първата обич, първото отчаяние, първото другарство и първото изменничество. Първата среща със гибелта и първите стъпки по загадъчния, цялостен с неизвестности път, който по-късно ще назовем „ собствен живот “.

„ Тя беше с чиста, светлосиня престилка, която слизаше под коленете, към врата й светеше ослепително бяла якичка, върху която се виеха тъмни, меко начупени коси. Лицето й също беше мрачно, мургаво, с нежна, гладка кожа, с хубаво обрисувани, чувствени устни и прав нос, само че той съвсем не се забелязваше от очите. Никога не бях срещал толкоз наситено, ослепително черно. Гледаха предизвикателно и в същото време любопитно, разпростираха ни един по един, надничаха във всеки от нас, само че самите те не издаваха нищо. В тези очи не се потъваше, а се падаше като в бунар. И аз паднах. “

„ Първо влезе в сънищата ми, естествено, тя беше фантазия, която всеки ден можеш да докосваш и отново да си остане фантазия. “

„ В началото просто от дебелоглав, а по-късно напълно умишлено, стъпвайки с два крайници цялото си удивление, останал без сън и отънял от нерви, аз се дърпах на страни, криех се и бягах, в последна сметка едно такова бягство и от нея, и от мен несъмнено щеше да ме докара до лудост, само че това бе единствената опция да разпалвам огъня, да нервирам мъчителното й себелюбие и да я карам непрекъснато да си задава въпроса, на който не можеше да отговори никой в целия интернат: Този пък какво желае? “

„ До срещата имаше много време примерно, в случай че си закъсал на някаква непозната гара и чакаш единствения трен, с цел да те прибере и в същото време някакви си два-три мига, в случай че си наказан на гибел, аз претърпях това време и като наказан на гибел, и като изоставен от времето пасажер на непознатата гара. “

„ – Покани ме – изтегна се на стола Марина. – Покани ме да играя в пиесата дружно с теб. Проститутката.
– Какво?
– Проститутката, която те прибира, когато няма къде да спиш. Тази, дето ти дава изчезналата майчина топлина и единствена схваща самотата ти.
– Ти си луда!
– И аз съм луда – обади се Дана. - Мен също ме предложения. Имам чисто лъчение, напряко съм незаменима в ролята на сестра ти Фийби. Самата аз съм Фийби. Селинджър имал поради мен, когато е основал облика на Фийби.
– Съгласи ли се? – попитах. Гласът ми изчезна някъде, стопи се, та повторих: – Прие ли да играеш?
– Не – отряза Дана. – Не се съгласих. Аз не мога да бъда твоя сестра.
– Аз пък се съгласих. Приех – засмя се Марина. – Ти имаш потребност от мен. “

„ Не ми се споделяше нищо, в случай че би трябвало да си приказваме истината, аз изобщо липсвах и на тези разисквания, и на подготовките. Тялото ми маркираше някакво наличие на Иван, даже на нещастния Холдън от време на време, само че духът ми стоеше крепко прикован към Дана, следваше я непрестанно на всяка крачка и когато и да е на денонощието... “

Фрагменти от романа „ Вчера “, създател: Владо Даверов
Снимки: Кадри от филма „ Вчера “