Не винаги си даваме сметка, че ние, живеещите днес, всъщност

Не постоянно си даваме сметка, че ние, живеещите през днешния ден, в действителност употребяваме огромни привилегии. Защото сме грамотни, можем да четем. Докато преди 140 години процентът на хората, умеещи да възпроизвеждат буквите, е бил доста по-малък. В идващите 4 минути ще погледнем към вестниците от епохата на Освобождението. Как стремежът на народа ни към свободата е отеквал в задграничната преса?

Макар вестниците от епохата на Освобождението да са достигали до малко на брой,предвид по-малкия % четящи тогава, те въпреки всичко изиграват огромна роля за образуване на позиция и поддръжка за България - разяснява проф. Стоянов. Срещаме се с него в читалня на Националната библиотека " Свети Свети Кирил и Методий ".
проф. доктор Росен Стоянов - департамент " Масови връзки ", Нов български университет: Има емблематични фигури. На първо място ми се ще да отбележа Джануариъс Макгахан, който първоначално работи за " Хералд ", след това за " Дейли нюз " във Англия. И точно отразяването посредством него в международното, тогава лимитирано, медийно пространство, е дало опция за преформатиране на публичното мнение, основаване на публично мнение на непоносимост за протичащото се в територията на Османската империя, в тази част, в която, несъмнено, е и България.
Професор Росен Стоянов продължава описа си и с титана, по думите му, на Викторианската ера Уилям Гладстон.

проф. доктор Росен Стоянов: К ойто извънредно доста и в цялост се осведоми за протичащото се, на разстояние, за дейностите в района, от пресата. Пресата е онази медия в този миг, която изиграва извънредно забележителна роля в основаването на обстановка или по-скоро, да го кажа, на противоречие с водената политика от Високата врата, тъй че да бъде подтикнато, от този, грамотния хайлайф, всяко едно държавно управление да вземе страна в последна сметка.
Както на Запад, по този начин и на Изток - в Русия, писателите Тургенев, Достоевски, Всеволод Гаршин приканват за неотложен поход против Османската империя. За отзивите в съветската преса споделя полковникът от запаса Станчо Джумалиев.

о.р. полк. Станчо Джумалиев - почетен ръководител на Национално сдружение " Традиция ": В Руската войска е имало военни репортери, част от тях са били придружавани и от фотографи, които по време на войната, в това число и по време на бойните дейности са снимали и са пишели дописки. И тези дописки, вестниците, са се разграбвали, тъй като популацията в Русия е проявявало голям интерес към развиването на бойните дейности в България.
Разбира се, спецификата на вестника отпреди 140 години не допуска тази експедитивност и скорост на продан на информацията, добавя от своя страна професор Стоянов, само че пресата е била вездесъща. Логично Високата врата е била уплашена от смяната на отношението.

проф. доктор Росен Стоянов: Именно публицистите спомагат за предаването на протичащото се, за онази другата позиция, друга от формалната, от официозите и, несъмнено, през призмата на обществата, представители, на които са те, по-демократични, а не ориенталски, даже прекрачвайки в миналото бон тона на взаимоотношенията на държавно равнище и понасяйки рецензия за своята последна позиция в отбрана на истината. Спомняме си информациите и за Баташкото кръвопролитие, изобщо на напред във времето - осветяват се, стават известни и само и единствено посредством пресата сходни опити на Османската империя да продължи да господства, осъзнавайки очевидно края на своето владичество в Европа.
Така - когато извън, оттатък България, някой огледа проблемите и ги покаже - естествено и че от вътрешната страна хората се стимулират, окриляват и въодушевяват да заемат своята позиция, приключва разбора си професор Стоянов и добавя: с цел да продължат българите да се борят за националното си избавление.