Как така древните черепи често имат съвсем прави зъби
Не ви ли прави усещане, че зъбите на всички антични човешки черепи (почти) са удивително прави, даже при изискване, че някои от тях са на епохи? Без брекети, без шини, без богата на флуорид паста за зъби или вадене на мъдреци доста праисторически хора някак са съумели да поддържат идеална усмивка като на холивудски артист.
Как по този начин?!
През последните няколко века се следи извънредно постоянно появяването на арестувани мъдреци (който не е израснал изцяло в устата) – явен симптом за все по-пълна челюст. Американската академия на оралните и лицево-челюстните хирурзи пресмята, че 90% от хората имат най-малко един арестуван влъхва, което постоянно постанова хирургично вадене.
Изглежда, че в прединдустриалната ера мъдреците са се срещали доста по-рядко, само че други стоматологични проблеми към момента са били много чести. Преди появяването на земеделието обаче мъдреците са безспорна необичайност. Всъщност цялата челюст на хората от това време е била извънредно некрива.
В книгата си „ Историята на човешкото тяло “ еволюционният биолог Даниел Либерман написа: „ В музея, в който работя, има хиляди антични черепи от целия свят. Повечето от тях, съответно от последните няколкостотин години, са призрачен сън за зъболекаря: цялостни са с кариеси и инфекции, зъбите са натъпкани в челюстта, а към 1/4 от тях са с избити зъби. Черепите на прединдустриалните земеделци също са цялостни с кариеси и мъчително изглеждащи циреи, само че по-малко от 5% от тях имат арестувани мъдреци. “
„ За разлика от тях множеството от ловците-събирачи са имали съвсем съвършено орално здраве. Очевидно в каменната епоха рядко са били нужни зъболекари “, добавя той.
През 2015 година откриватели изследват 292 човешки скелета, открити в Леванта, Анатолия и Европа, които датират отпреди 28 000 до 6 000 години. Техните открития демонстрират, че хората от по-късните аграрни общности са имали по-малки (и друго оформени) долни челюсти спрямо по-ранните хора.
Това, съгласно тях, евентуално отразява радикалната смяна в метода ни на хранене, настъпила в историята ни: преди появяването на земеделието преди към 12 000 години хората са се хранили с месо и неусвоени растения, които са били по-твърди и са претендирали повече дъвчене.
След тази селскостопанска гражданска война хората са имали по-широк достъп до лесни за консумация зеленчуци, зърнени артикули и ориз, за чието сдъвкване е била нужна по-малка мощ на челюстите. В актуалната ера нещата стават още по-лесни с появяването на модифицираните и ултрапреработените храни, които съвсем не изискват забележителна интензивност на челюстите, с цел да бъдат употребявани.
Изследователите означават, че времевата рамка е извънредно къса от позиция на еволюцията – допустимо е да се види разликата единствено за няколко генерации – тъй че смяната в размера на челюстите евентуално не е генетична. Вместо това множеството считат, че по-малките ни челюсти са отражение на храната, която одобряваме като бебета по време на развиването им.
Цялото това стесняване е толкоз видимо и значимо, че някои учени споделят, че живеем в „ зараза “, която има широкообхватен резултат върху здравето на хората в международен мащаб. Освен проблемите със зъбите, откривателите считат, че по-малките челюсти оказват въздействие върху устната празнина и дихателните пътища, което води до сънна апнея и хъркане. На собствен ред от ден на ден хора изпитват дефицит на сън, което може да увеличи риска от сърдечни болести, високо кръвно налягане, меланхолия, рак и заболяването на Алцхаймер.
Връщането към каменната епоха и изоставянето на земеделието може би не е най-разумното решение на казуса, само че учените са предложили няколко метода за ограничение на „ епидемията “. Те считат, че ключът е в подпомагането на развиването на здрава долна челюст в ранна детска възраст посредством съществени практики като дъвченетъо на дъвки без захар от децата, както и храненето на бебетата с допустимо по-малко кашички, откакто преминат на твърда храна.
„ Епидемията на долната челюст е доста сериозна, само че положителната вест е, че в действителност можем да създадем нещо по въпроса “, споделя в изказване Пол Ерлих, професор по демографски проучвания в Станфордския университет, който е анализирал казуса. „ Ще продължим да учим аргументите за епидемията и да разпространяваме информация какъв брой елементарно лечимо положение е това, още в ранна възраст “, продължава Ерлих. „ Всички родители и настойници, в съдействие със зъболекарите и ортодонтите, могат да оказват помощ на децата да избегнат някои съществени здравословни проблеми на по-късен стадий от живота си. “
