Не трябва да забравяме тази част от историята ни, за

Не би трябвало да забравяме тази част от историята ни, с цел да не позволим сходни събития да се повторят в нашата татковина още веднъж.

Това написа съпредседателят на „ Продължаваме Промяната " Кирил Петков във Facebook във връзка днешния 1 февруари, в който почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим и 80 години от смъртните присъди на Народния съд.

На този ден се сещам постоянно за моята баба, Райна Петкова и за хилядите хора, които са минали по нейния път, само че не са имали шанса да оцелеят, уточни Петков.

Когато карат баба ми да стане помощник на Държавна сигурност, с цел да бъде осведомител за нейните родственици, свързани с Никола Петков, тя споделя: „ Няма да работя за вашата работа, освен за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм почтена българка с моя почтен труд ", споделя той и добавя, че баба му е изпратена в Белене с шлеп по Дунава, а след това е преместена в трудовия лагер в с. Ножарево.

Кирил Петков написа още, че баба му оцелява в трудовия лагер и се връща да работи като операционна сестра в ИСУЛ. „ До края на живота си остава горда, че не са я пречупили да бъде клеветник против личните си родственици, с цената на целия риск в едни от най-мракобесните години ", декларира той.

Съдбите на доста хора приключват по доста по-ужасен метод. На този ден преди 80 години, на 1 февруари 1945 година, така наречен Народен съд произнася най-масовите си смъртни присъди. Осъдени са народни представители, министри, публицисти и висши държавни чиновници. Присъдите са изпълнени още същата нощ в София. Светла памет на всички убити от Народния съд, написа още Петков.

Снимка: Кирил Петков / Facebook