Не трябва да се получава така, че в няколко големи

" Не би трябвало да се получава по този начин, че в няколко огромни града, като София, Пловдив, Варна и Бургас да е наситено с лечебни заведения, а в крайграничните региони даже незабавната помощ да е едва развита ". Това е визията на проф. доктор Димитър Раденовски - някогашен шеф на УМБАЛСМ " Пирогов " и пионер на коремната хирургия в България.

По време на неговото ръководство единствената болница по незабавна медицина у нас се модернизира и вкарва лапароскопската незабавна хирургия като метод за лекуване на пациентите. Dir.bg ви среща с проф. Раденовски през днешния ден, когато той е шеф на диагностично-консултативния център към УМБАЛ " Св.Иван Рилски " и претендент за народен представител от листата на " Българска социалистическа партия за България ".

Биографията на проф. Раденовски стартира на 10 март 1949-а, когато се е родил в Белоградчик. Средното си обучение приключва в локалната гимназия с отличен триумф и е признат за курсант във Военноморското учебно заведение, само че след няколко месеца го напуща. Записва се да учи медицина в Медицинската академия в София, а пътят му на доктор минава от поликлиниката на гара Елин Пелин, през Окръжната болница в столицата до болничното заведение " Пирогов ".

Проф. Раденовски има компетентност по " Обща хирургия ", магистратура по " Обществено здраве и здравен мениджмънт " и магистратура по " Спешна медицина ".

Бил е народен съветник по незабавна медицина /2007-2012/ и ръководител на Държавната комисия по незабавна медицина /2013-2014/.

Мечтата на ученика Димитър Раденовски се сбъдва

Всъщност по-важният въпрос пред студента по медицина Димитър Раденовски е бил: каква компетентност да избере. Дали да бъде неврохирургия, урология или травматология. И открива, че коремната хирургия му пасва най-добре.

След като приключва клинична ординатура, работи в продължение на три години в Окръжната болница в София, а по-късно кандидатства за място в " Пирогов ", където е назначен като ординатор в секцията по незабавна медицина. Така стартира дългият му път в незабавната хирургия и модернизацията на незабавната болница, в която остава до пенсионирането си през 2017 година.

Преди 16 години стартира основна промяна в " Пирогов "

През 2005 година проф. Димитър Раденовски става изпълнителен шеф на незабавната болница и поставя началото на цялостна промяна в лечебното заведение.

" Виждайки ситуацията, взехме решение с сътрудниците да създадем една тотална реорганизация на цялата инфраструктура на " Пирогов ". В продължение на 6 години и половина, до момента в който бях шеф, реконструирахме централната реанимация. Във всяка от 8-те огромни секции на болничното заведение - ортопедична травматология, секцията по незабавна хирургия, в която работят към 75 души, разпределени в 4 травматологии и 4 хирургии, детската ортопедия и травматологията и детската хирургия, неврохирургията също със своето реанимационно поделение, клиниката по изгаряния. Всичко това трябваше да бъде реновирано и да бъде обезпечена нова съвременна техника ", спомня си проф. Раденовски.

По думите му с ремонта на централната реанимация е основана конструкция, която е на равнището на всички реанимации от Берлин до Атина.

" Ако го посетите през днешния ден, ще видите, че това е нещо като галактически център. Всичко е облицовано с антибактериални стъкла, леглата са компютъризирани, снабдени с всички типове инсталация. Подменихме и цялата образна диагностика, тъй като апаратурата беше от 70-те години ", споделя още някогашният шеф на " Пирогов ".

Снимка: Личен списък

Въвежда лапароскопската хирургия в незабавния институт

Един от главните проблеми, с които се сблъсква изпълнителният шеф на " Пирогов " в тези първи години, е вкарването на високите технологии в работата на болничното заведение. Така идва концепцията за превръщане на обичайна хирургия в така наречен лапароскопска хирургия, по-известна като безкръвна.

" За тази цел бяха купени 4 съвременни машини, създадохме център за образование по лапароскопска хирургия. Направихме специализация на 4 екипа, които минаха от Страсбург до Синсинати, и покачиха квалификацията си ", споделя проф. Раденовски.

Колкото до останалите нововъведения, те включват ремонтирани неврохирургия, детска травматология и токсикология, както и нов диализен център. Създадени са няколко нови отделения: по инвазивна кардиология, тъй като епицентърът на сърдечните болести съгласно проф. Раденовски се намира в " Пирогов ".

" Ние работим 24 часа и не сме като клиниките, които одобряват планови пациенти за планови интервенции. По това време здравното министерство сътвори и нови правила, съгласно които в допълнение се заплащаше реанимационния труд, както и за всички незабавни пациенти, които минават през поликлиниката ".

В болничното заведение стартират да се появяват и нови претенденти за работа.

" Назначихме към 300 души. Тогава в " Пирогов " работеха 600 души, лекари по разнообразни специалности. Всички медици от частните лечебни заведения се върнаха при нас. Изработихме система за възнаграждение по отношение на положения труд. Това докара до повишение на заплатите, изискванията в болничното заведение се трансформираха и отчитахме страхотни резултати ", уточни някогашният шеф.

Спешни промени в опазването на здравето: без предели за лечебните заведения и да има предпазени лечебни заведения в крайграничните региони

Според проф. Димитър Раденовски първата смяна, която би трябвало да се направи, с цел да се подсигурява достъп на оптимално доста хора до качествена здравна помощ, е лечебните заведения да бъдат освободени от финансовите предели, с които работят.

" Получава се по този начин, че да вземем за пример в София, където има 200 лечебни заведения, от които 80 % са частни, идват пациенти от цялата провинция и идвайки при нас, заплаща софийската здравна каса. Тоест пациентът не идва със личните пари, които са раздадени в районните здравни каси. Това води до връщане на парите във финансовото министерство, защото здравната каса е одържавена и в действителност всички средства, които ние като данъкоплатци плащаме за осигуровки, отиват във финансовото министерство, а оттова се дефинира лимита, който ще бъде даден на НЗОК и съответните районни каси ", счита някогашният шеф на " Пирогов ".

По думите му това основава напрежение, тъй като би трябвало да се вършат описи на чакащи пациенти, а това, за което се приказва от години - здравна карта и отмерено систематизиране на лечебните заведения у нас - не се случва. Има региони с извънредно ниско равнище на здравната помощ, уточни проф. Раденовски.

" Като образец мога да дам Северозападна България, където болничното заведение в Белоградчик е пред банкрут, същото важи и за окръжната болница във Видин. Там са останали възрастни хора, които мъчно се добират до качествена здравна помощ. Преди време дори беше закрито неврологичното поделение, в този момент там се появи един доктор, който още веднъж го отвори. Имаше проблеми с клиниката по акушерство и гинекология, а за болничното заведение в Белоградчик може да се каже, че тя работи съвсем като приют ".

Има още един значим проблем, който би трябвало да бъде отхвърлен съгласно проф. Раденовски.

" Лекари се назначават официално, поради условията по стандарт в една клиника да има избран брой лекари. Например, в случай че условието е за трима лекари, те в този завършек на България мъчно могат да бъдат открити. А в случай че ги няма тези трима лекари в дадена клиника, тя не може да работи със средствата на НЗОК. Така се заплащат заплати на хора, които са фигуранти и не вземат участие в лечебния развой. Като не си получат заплатите, стартират да текат лихви, те стартират да се съдят, и сега да вземем за пример отговорностите на болничното заведение в Белоградчик са към милион и половина, на Видинската болница - към 7 милиона лв. ".

Според професора в крайграничните региони би трябвало да има предпазени лечебни заведения. А частните лечебни заведения да работят с частни фондове, не с обществени средства.

" Виждате казуса - в случай че постъпите в частна болница, още на входа, когато ви записват, споделят, че би трябвало да дарите избрана сума. В клиничните пътеки, които са недофинансирани, се получава по този начин, че в случай че пътеката за изострен апендицит е 300 лв., и в случай че бъде направена лапароскопски, не се покрива всичко. Принудени сме да желаеме от пациентите да внесат избрана сума пари в болничното заведение. Оказва се, че ние плащайки здравни осигуровки, по-късно започваме да доплащаме, незабавно излизат корупционни схеми ", споделя още проф. Раденовски.