ЕС не бива да се дава на Тръмп!
Не, Тръмп не желае да приключи разногласието с Европейски Съюз за наказателните мита, а единствено удължава периода за налагането им. Както постоянно, той просто желае да е в центъра на вниманието и да предложи на своите последователи следващото шоу.
Драмата с наказателните мита за стоманата и алуминия, с които Съединени американски щати заплашват своите търговски сътрудници, навлиза в идната фаза. Малко преди приключването на периода, подложен случайно от американския президент, Доналд Тръмп реши да го удължи с още четири седмици. През този интервал на неопределеност той ще се опита да наложи изискванията си. Тази негова комерсиална политика следва драматургията на телевизионното шоу, на което Тръмп дълги години беше водещ. Шоу с непредвидени обрати и трагични кулминационни точки. Важното е да има висока гледаемост и той да е в центъра на вниманието - ядосаният националист в Белия дом, който твърди, че желал да направи страната си още веднъж велика.
Безуспешни бяха напъните от последните няколко дни на френския президент Еманюел Макрон и немската канцлерка Ангела Меркел, които се пробваха да го вразумят. Този президент не умее да цени съдружниците си - той ги реже като кисела краставичка, както го правеше с претендентите във воденото от него телевизионно шоу "The Apprentice ". Той цени единствено себе си, а шоуто му би трябвало да продължи - даже в случай че най-после губещи се окажат и самите Съединени американски щати.
Не е "нечестно ". Такъв е пазарът.
И по този начин - пазарлъците ще продължат до края на юни. Американският президент и неговите меркантилни съветници са твърдо решени ТЕ да диктуват изискванията на Европейски Съюз в разногласието за стоманата и алуминия. Те прибягват до наказателни мита за вноса, с цел да защитят нерентабилното американско произвеждане на стомана. Това опонира на главните правила на свободната търговия, която самите Съединени американски щати сътвориха благодарение на Световната комерсиална организация (СТО). Дотук единствено една Южна Корея е приела дейностите на американците, тъй като не желае да обиди своя настойник. А Канада и Бразилия, които продават доста стомана на Съединени американски щати, в този момент евентуално могат да се надяват на по-изгодни условия.
Европейският съюз обаче не трябва да се поддава на натиска, оказван от Белия дом. Защото да заплашваш с наказателни мита, които евентуално са непозволени, и по този начин да опазваш родната стопанска система със защитни квоти - това прекрачва границите. В най-хубавия случай на неуравновесения американски президент може да му се предложи ново договаряне на митническия режим - за всички области и при изискване, че той се откаже от наказателните мита.
Но най-важното в този момент е Европейски Съюз да работи единно. Защото в случай че Тръмп успее да се наложи по въпроса за стоманата и алуминия, той сигурно ще се опита да реализира същото и в други браншове на стопанската система, да вземем за пример в търговията с коли. Абсурдно е с наказателни мита да пазиш родните стоманени артикули, които даже самите американци не желаят да купуват. Дори американските компании към този момент се оповестиха против митата на Тръмп. А това, което националистите-икономисти в Белия дом назовават "нечестно ", е резултат от дългогодишното развиване на пазара - никой не е принуждавал американците да купуват европейска стомана: тя просто е по-добра или пък по-евтина. А може би и двете дружно. Всъщност американската стоманодобивна промишленост не би била в положение за една нощ да запълни дупката, която ще се отвори, когато вносът на стомана намалее. Това е допустимо единствено във фантазиите на американския президент. Може обаче да се объркат пътищата на доставките в Съединени американски щати, а самата продукция да нарастне за американските консуматори. Икономическата логичност очевидно не важи за самовлюбения мачо Тръмп. За него е значима единствено сензацията. Той желае да бъде в центъра на вниманието. И в този момент си го обезпечава за още четири седмици.
А Европейски Съюз няма никакво съображение да се крие. Действа ли единно, той ще е изцяло равносилен на Съединени американски щати - като икономическа мощ. Още повече, че британците към момента са част от Общността, а американската митническа политика надали е по усета им - макар идния Брекзит.
Нека да беседваме по тематиката!
Ако Доналд Тръмп желае да беседваме по тематиката, тогава дано му дадем този късмет и го поканим да преговаряме, само че за всички съществени артикули и за ново митическо съглашение, което в неговите очи да бъде "честно ". Така бързо бихме стигнали и до тематиката за американските търговски дефицити и комерсиалните остатъци на еврозоната, най-много този на Германия. Подобно на стоманата, тези дефицити нямат нищо общо с това, че някой принуждава непочтено американците да купуват европейска продукция. Напротив - самите те я желаят. Растящата американска стопанска система се нуждае от нея. От години тези покупки водят до увеличение на отговорностите на Съединени американски щати. Американците натрупат задълженията си главно в Китай и Европа. Това пък води до приключване на големи капитали от Европа, което не е добре за европейските стопански системи. Потреблението и вложенията в Европа са слаби. А тези несъответствия не могат да бъдат поправени посредством избрана комерсиална политика или даже наказателни мита.
От своя страна Съединени американски щати реализират своя търговски остатък в бранша на финансовите услуги, образованието и интернет. Случайно президентът Тръмп да желае да го понижи? Нечестно ли би било? Все отново тук става въпрос за нещо, от което Съединени американски щати печелят положителни пари.
Драмата с наказателните мита за стоманата и алуминия, с които Съединени американски щати заплашват своите търговски сътрудници, навлиза в идната фаза. Малко преди приключването на периода, подложен случайно от американския президент, Доналд Тръмп реши да го удължи с още четири седмици. През този интервал на неопределеност той ще се опита да наложи изискванията си. Тази негова комерсиална политика следва драматургията на телевизионното шоу, на което Тръмп дълги години беше водещ. Шоу с непредвидени обрати и трагични кулминационни точки. Важното е да има висока гледаемост и той да е в центъра на вниманието - ядосаният националист в Белия дом, който твърди, че желал да направи страната си още веднъж велика.
Безуспешни бяха напъните от последните няколко дни на френския президент Еманюел Макрон и немската канцлерка Ангела Меркел, които се пробваха да го вразумят. Този президент не умее да цени съдружниците си - той ги реже като кисела краставичка, както го правеше с претендентите във воденото от него телевизионно шоу "The Apprentice ". Той цени единствено себе си, а шоуто му би трябвало да продължи - даже в случай че най-после губещи се окажат и самите Съединени американски щати.
Не е "нечестно ". Такъв е пазарът.
И по този начин - пазарлъците ще продължат до края на юни. Американският президент и неговите меркантилни съветници са твърдо решени ТЕ да диктуват изискванията на Европейски Съюз в разногласието за стоманата и алуминия. Те прибягват до наказателни мита за вноса, с цел да защитят нерентабилното американско произвеждане на стомана. Това опонира на главните правила на свободната търговия, която самите Съединени американски щати сътвориха благодарение на Световната комерсиална организация (СТО). Дотук единствено една Южна Корея е приела дейностите на американците, тъй като не желае да обиди своя настойник. А Канада и Бразилия, които продават доста стомана на Съединени американски щати, в този момент евентуално могат да се надяват на по-изгодни условия.
Европейският съюз обаче не трябва да се поддава на натиска, оказван от Белия дом. Защото да заплашваш с наказателни мита, които евентуално са непозволени, и по този начин да опазваш родната стопанска система със защитни квоти - това прекрачва границите. В най-хубавия случай на неуравновесения американски президент може да му се предложи ново договаряне на митническия режим - за всички области и при изискване, че той се откаже от наказателните мита.
Но най-важното в този момент е Европейски Съюз да работи единно. Защото в случай че Тръмп успее да се наложи по въпроса за стоманата и алуминия, той сигурно ще се опита да реализира същото и в други браншове на стопанската система, да вземем за пример в търговията с коли. Абсурдно е с наказателни мита да пазиш родните стоманени артикули, които даже самите американци не желаят да купуват. Дори американските компании към този момент се оповестиха против митата на Тръмп. А това, което националистите-икономисти в Белия дом назовават "нечестно ", е резултат от дългогодишното развиване на пазара - никой не е принуждавал американците да купуват европейска стомана: тя просто е по-добра или пък по-евтина. А може би и двете дружно. Всъщност американската стоманодобивна промишленост не би била в положение за една нощ да запълни дупката, която ще се отвори, когато вносът на стомана намалее. Това е допустимо единствено във фантазиите на американския президент. Може обаче да се объркат пътищата на доставките в Съединени американски щати, а самата продукция да нарастне за американските консуматори. Икономическата логичност очевидно не важи за самовлюбения мачо Тръмп. За него е значима единствено сензацията. Той желае да бъде в центъра на вниманието. И в този момент си го обезпечава за още четири седмици.
А Европейски Съюз няма никакво съображение да се крие. Действа ли единно, той ще е изцяло равносилен на Съединени американски щати - като икономическа мощ. Още повече, че британците към момента са част от Общността, а американската митническа политика надали е по усета им - макар идния Брекзит.
Нека да беседваме по тематиката!
Ако Доналд Тръмп желае да беседваме по тематиката, тогава дано му дадем този късмет и го поканим да преговаряме, само че за всички съществени артикули и за ново митическо съглашение, което в неговите очи да бъде "честно ". Така бързо бихме стигнали и до тематиката за американските търговски дефицити и комерсиалните остатъци на еврозоната, най-много този на Германия. Подобно на стоманата, тези дефицити нямат нищо общо с това, че някой принуждава непочтено американците да купуват европейска продукция. Напротив - самите те я желаят. Растящата американска стопанска система се нуждае от нея. От години тези покупки водят до увеличение на отговорностите на Съединени американски щати. Американците натрупат задълженията си главно в Китай и Европа. Това пък води до приключване на големи капитали от Европа, което не е добре за европейските стопански системи. Потреблението и вложенията в Европа са слаби. А тези несъответствия не могат да бъдат поправени посредством избрана комерсиална политика или даже наказателни мита.
От своя страна Съединени американски щати реализират своя търговски остатък в бранша на финансовите услуги, образованието и интернет. Случайно президентът Тръмп да желае да го понижи? Нечестно ли би било? Все отново тук става въпрос за нещо, от което Съединени американски щати печелят положителни пари.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ