Петрохан – недоверие, отвращение, трус за държавата и дълбока обществена травма
Не, това не е просто престъпен случай – и не е подобен още от първия му ден. Новината от 2 февруари за трите натрупа в снега през хижа " Петрохан ", последвана от догадки къде ли е техният водач Ивайло Калушев, до момента в който след седмица той не бе открит мъртъв в кемпера си под " Околчица " дружно с Николай Златков и 15-годишния А. М. – се трансформира в някакво злокобно риалити. То обсеби публиката по нездравословен метод, бързо напусна рамките на полицейско-прокурорския разказ и заживя собствен личен живот. Веднага етикетиран по " верния " метод от изпълняващия функционалностите основен прокурор, казусът " Петрохан " трябваше да провокира у хората надълбоко омерзение към жертвите, до момента в който пък ръководещите се погрижиха същото отношение да се придвижи към политическите им съперници, нарочени за покровители на петроханската група рейнджъри.
" Петрохан " нанесе прочувствена контузия на цялото общество, предизвика го по неповторим метод и раздели мненията не по нормалните социално-политически линии. Има ли друго събитие, което да се разисква по този начин гневно и да се разчепква толкоз задълбочено? В първите дни след нещастието беше съвсем всекидневно да чуеш по какъв начин хора приказват по телефона, евентуално със свои близки, а тематиката е " Петрохан ".
Да не приказваме, че поради тази тайнственост всеки консуматор на обществени мрежи се
трансформира в детектив, а всяка интрига , даже и най-абсурдната, намира аудитория и
заживява собствен личен живот. Това е случай със земетръсен магнитуд, който може
да смъкна държавно управление и да докара до групова нервност. Впрочем, второто към този момент се случи. Оттук насетне може да се вършат единствено опити тази нервност да бъде
направлявана. И такива има, несъмнено, като преследваната цел е на първо място
политическа. " Петрохан " се трансформира в съществена опорка на предизборната акция още преди формалното ѝ разкриване.
Този отблъскващ барутно-кърваво-конспиративен миш-маш не може да остави никого
безучастен. И по едно и също време с това вади на показ толкоз доста проблеми на
страна с разпадащи се институции, че чак е плашещо.
Доверието като пиедестал на обществото
Българското общество не има вяра на институциите си. Това нито е изненада, нито е
напълно по виновност на обществото. Тези институции са му дали безпределно доста мотиви
за съмнение.
Още по тематиката:
Но в този случай се стигна до крайности. С риск да прозвучи прекомерно метафизичен – бе обиден фундаментът, на който се гради цялата организация, наречена общество или страна. Точно толкоз е просто – системата действа въз основа на доверие. Така работят да вземем за пример банките. Така работи цялата конструкция, с концепцията, че когато човек има проблем, той ще се обърне към институциите, а няма да тръгне да го взема решение по различен метод.
И точно тук е един от огромните пробиви. Българското общество не има вяра на
полицията си, не има вяра на прокуратурата си, не има вяра на страната си въобще.
Хората са уверени, че ги лъжат, че има нещо прикрито, има нещо заметено. Хората са отвратени от тях.
Защо?
Причините в нашия случай са най-малко две. На първо място – лъгани са доста пъти. И то най- безпардонно.
Втората причина – това, което се е случило с шестимата починали пред хижата и под връх Околчица, не може да се изясни по логически метод посредством формалната версия. А хората по принцип имат потребност да си обяснят. В историята " Петрохан " обаче няма нищо разумно.
Толкова доста въпроси
Налице е насилствена гибел на шестима души, само че и до ден сегашен няма концепция какъв е претекстът. Защо ще правиш поправки по къщата си, в случай че си решил три дни по-късно да се самоубиваш? Защо едните ще се прострелват на хижата, а другите – на Околчица? И за какво въобще да се самоубиват? Три от телата са открити опънати съвсем по конец, " подредени " едно до друго, само че до момента няма данни за външно наличие на мястото.
От какво са били обезпокоени Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев? Ако не са се самоубили, кой ги умъртви? И за какво? Обяснението – видели са нещо, което не е трябвало, е толкоз плоско, че не прави работа дори и на фейсбук следователите. Какво са видели? Ако някой различен ги е умъртвил, за какво камерите не са го снимали? Как по този начин има записи от случилото преди кръвопролитието и след експлоадирането на пожара, само че е не и от моментите, в които са се случили тези основни събития?
Още по тематиката:
Ако в хижата е имало други хора, за какво няма следи по снега? По въздуха ли са стигнали?
След намирането на първите три натрупа, страната имаше няколко дни да открие Калушев, знаейки, че с него има малолетно момче. Как по този начин това се оказа непостижима задача, в случай че просто не е имало такава задача?
Всички тези отговори още се чакат. Но неприятното е, че каквото и да кажат проверяващите, то ще се приема с съмнение и неприязън. Нека не звучи прекомерно, само че даже и видео от самоубийството да пуснат, един куп народ ще каже , че е генерирано от изкуствен интелект.
Ангели или демони
И още една причина, също доста значима. Не бива да се не помни, че общественият облик
на шестимата приживе е бил по-скоро позитивен. Та кой не би харесал група запалянковци, които упражняват и се занимават с запазване на природата, до момента в който институциите, призвани да го вършат, са колабирали от непросветеност и корупция? Естествено, всички.
Но това надалеч не е всичко. Петроханската група е ексцентрична, мерена по стандартите освен на средностастическия българин.
51-годишният Калушев е бил инструктор по гмуркане в пещери, спелеолог и скален катерач. От 2010 до 2023 година развива планове за подводни проучвания в Мексико, създател е на будистката общественост Sky Dharma (Небесна Дхарма).
Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев са известни като хора с високо обучение и професионални кариери. Всички те се занимават с рискови спортове, практикуват будизъм, известни са като рейнджъри.
Иначе казано – у нас има доста хора, които или ги познават, или по един или различен метод могат да се разпознават с тях, с тяхната идея и битка. Ето за какво за тези хора е още по-трудно да повярват на формалната версия. И те имат своите причини, къде разумни, къде по-скоро прочувствени.
Омазване още от самото начало
За българската реалност е предписание институциите да работят несъответстващо и това май към този момент не впечатлява никого. В случая " Петрохан " обаче даже в това
отношение бяха преминати някои граници. Вместо на умерено, експертно говорене,
през цялото време станахме очевидци на истерични реакции или на криене.
Не е редно основният прокурор (при цялата конвенционалност на това законен ли е изобщо)
да излиза на третия ден от следствието и да хвърля бомби като " педофилска
мрежа ", да изяснява какъв брой е шокиран и да всява внушения. Знаейки доста добре, че точно в институцията, която той управлява, отлежават сигнали против същите хора. И никой не е направил нищо повече от това да ги пъхне в някое чекмедже.
Още по тематиката:
В същото време бе приложена добре отиграната ченгеджийска тактичност. Липсата на навременна и достоверна информация да се замества с подмятане към медии на " неофициална информация ", около която се появиха изказванията за " злоупотреби с деца ", " фракция ", " паравоенна организация ".
Именно тези внушения се постановиха от политици, избрани медии и от групи в обществените мрежи като надали не безспорни. И по този начин стана доста елементарно – вместо проверяващите да са под напън да си изпълнят отговорностите, като разкрият и обяснят какво е станало, те се занимават да ни изясняват що за хора са починалите.
Междувременно огромните началници в Министерство на вътрешните работи – министърът и основният секретар –
потънаха вдън земя и не споделиха безусловно и една дума по този случай. Имайки
поради какъв брой добре стоеше Даниел Митов на този пост, може би е по-добре, че си
замълча. Но в действителност не е обикновено висшият професионален началник, основният
секретар, да не каже една дума. И по този начин държавната реакция бе олицетворена от
шокирания Борислав Сарафов, който приказва за педофилска мрежа и фракция, и от
изчезналия Даниел Митов.
Министерство на вътрешните работи и службите са били наясно
Само няколко дни по-късно се разбра, че ръководените от тях институции дължат
доста отговори, а освен изложение на личните си страсти.
От 2022 година датират първите сигнали против посочения за водач на групата " лама " Ивайло Калушев. Подател е Валери Андреев, който е прекарал към 7 години в групата, изпратен там от своята майка София Андреева с концепцията да лекува наркозависимостта си. Връща се в България към 2016 година след раздор с Калушев. Шест години по-късно подава сигнал против него. Валери твърди, че Калушев му е посягал полово, въпреки да не приказва за принуждение. По това време той е бил 15- годишен, т.е. малолетен, само че на възраст, на която, най-малко съгласно закона, може да вземе независимо решение за полов акт. Именно този подробност бе употребен от някои хора, с цел да настояват, че не може да става дума за педофилия. Естествено, те комфортно пропущат, че има и други способи за насила от възрастен към дете и те са разказани в закона – да вземем за пример посредством потребление на взаимозависимост или контрол и също са закононарушение. А и с коя друга дума може да се назова половият интерес (ако е имало такъв) на мъж към 40-те към 15-годишно момче?
Сигналът на Валери потъва в дебрите на прокуратурата и ГДБОП, само че се появява
идващ – към този момент за активността на самата организация Национална организация за надзор
на предпазените територии. Тук към този момент в историята се намесва и ДАНС, чиито сътрудници
под прикритие като горски чиновници, са ходили в хижата. И още тогава са
установили елементи, които обсъждаме през днешния ден – да вземем за пример, че живеещите там са били
съществено, само че и законно въоръжени. Години по-късно отново ДАНС ще изготви една
информация, от която излиза наяве, че и те са знаели за подозренията за педофилия. Всички
материали са изпратени в прокуратурата. И какво се е случило там? Нищо.
Още по тематиката:
Идва 2024 година и тогава се появяват сигнал от бабата и дядото на дете, оставено при
групата на Калушев. Отново за казуса знаят и Министерство на вътрешните работи, и ДАНС, че и организацията за
протекция на детето. След фамилен скандал бабата и дядото отдръпват сигнала си,
институциите сякаш стартират да работят по тематиката, само че отново не се стига до на никое място.
Най-общо казано – в продължение на най-малко 4 години един куп държавни
служби са напълно наясно, че към хората на " Петрохан " има проблеми или най-малко
подозрения за такива. Но не си мърдат пръста.
Какво не знаем?
Ако ще си приказваме за гласност, би трябвало да кажем, че следствието " Петрохан " тече като пробита кофа. Така е още от първите дни, въпреки че тогава информацията се пускаше импровизирано. След това обаче Министерство на вътрешните работи даде две конференции по тематиката
като на втората бяха пуснати и огромно количество видеозаписи от камерите на
хижата. Какъв е тогава казусът?
На първо място – информацията се пускаше " на час по лъжичка ", което е
съмнително, объркващо и дразнещо. И на второ – самите проверяващи отхвърлят (а
може би и не могат) да изяснят някои основни моменти, което по никакъв начин не работи в
тяхна изгода.
Най-големият въпрос, несъмнено, остава този за претекста. Как по този начин петима възрастни мъже ненадейно взеха решение да се самоубият? И за какво, каква е повода? Разследващите се пробват да убедят, че става дума за нравствен водач, който води почитателите си към гибел посредством самоубийство. Но не наподобява самите те да имат вяра в тази версия.
Едва ли в миналото ще има безапелационен отговор на това. Особено като се има поради
обстановката, в която се намираме – комбинация от съмнения за фракция, фетиш,
конспирации и неработещи институции.
Вторият огромен въпрос – по какъв начин може един човек да се простреля два пъти в главата?
Твърди се, че тъкмо това се е случило с Ивайло Иванов, един от починалите в хижата.
Според проверяващите той се е прострелял първо под брадата, само че патронът не
стигнал до мозъка му, а е излязъл някъде в региона на носа или очите. Нанесъл си е
тежки, само че не и съдбовни провали. Можел да прави волеви дейности, което проличава
от кръвта в стомаха му, което сочи, че е преглъщал. Вторият изстрел, този в лявото слепооочие, е поставил завършек на живота му. Но тук има голям брой неизяснени
моменти. Дори да се одобри, че след изстрел в главата един човек няма да изпадне в
потрес (рядко, само че срещано явление), се пита дали се е прострелял наново, само че с лявата
ръка откакто няма данни да е бил левичар. Или пък някой му е оказал помощ? Ако да,
кой тъкмо?
Още по тематиката:
И най-после – въпросът с появяването на Николай Златков. От видеата, публикувани от полицията, се вижда, че той отива в хижата с кемпера дружно с Калушев и 15-
годишния А.М. Рано сутринта на идващия ден (1 февруари) Златков потегля с една от колите към София, с цел да остави багажа на момичето, което е било с тях в морската къща в с. Българи. Малко по-късно Калушев потегля с кемпера към връх Околчица, само че камерите не записват връщането на Златков. Ето за какво въпросът е по какъв начин той се е озовал в кемпера и кой е върнал колата в хижата, миг, който е записан от камерите.
Иначе водещата версия на проверяващите е ясна – три самоубийства в хижата, две
убийства и едно самоубийство в кемпера. Във втория случай внушението е, че
стрелял Калушев, въпреки безапелационни доказателства в тази тенденция да не са
представяни.
За политическа употреба
Безспорно е, че най-големите вреди от тази история понесоха от ПП-ДБ. Това е
обяснимо, изключително откакто се разбра, че столичният кмет Васил Терзиев е бил измежду
спонсорите на организацията на Калушев. Вярно, Терзиев няма опциите да
ревизира дали против един човек има сигнали за закононарушение преди да го финансира,
само че в политиката това няма значение. Самият той излезе с прочувствена позиция, което даде спомагателни причини на политическите му съперници да го нападат, че е бил непосредствен с рейнджърите.
В историята е забъркан и някогашният екоминистър Борислав Сандов, официално
част от Зелено придвижване, което пък беше част от обединението към Политическа партия, което го прави непосредствено обвързван с тази партия по това време. Той е подписал през 2022 година рамково съглашение за съдействие на Министерство на околната среда и водите с организацията на Калушев. Следващият екоминистър – Юлиян Попов, не го е възобновил. Попов, който сега е длъжностен министър на екологията, изясни в четвъртък:
" Правно този меморандум е изцяло необвързващ, само че когато имаш един лист хартия, а изпод е подписът на министъра, и отидеш при кмета на село Гинци – това основава усещания за прекачване на пълномощия. Не упреквам никого за меморандума, по този начин се е случило, само че той не е минал съответно през администрацията на министерството ".
ПП-ДБ бяха най-активни в търсене на истината за връзките на Министерство на вътрешните работи и службите с групата на Калушев. В същото време се видя чудноват феномен с последователите на ПП-ДБ, които се разделиха на две. Едните, които се кълнат в Калушев, още от ден едно лансираха теории за всевъзможни мафии – от дървена до държавна , които са довели до гибелта на групата. Друга част обаче се дистанцираха, апелирайки – безуспешно към първата група, за по-трезво отношение към обстоятелствата.
Интересна е позицията на ГЕРБ, които, във връзка с този проблем, са по-ниски от тревата. Бойко Борисов се удържа да си мълчи и този тактически ход е повече от верен, тъй като самото коментиране на нещастието " Петрохан " към този момент основава публични асоциации с личността на коментиращия. А това, че ПП-ДБ отнасят негативите по този начин или другояче, към този момент е " бонус " за Борисов.
Всъщност Има Такъв Народ - досегашни съдружни сътрудници на ГЕРБ, засвидетелствали преданост към ДПС-Ново начало, изнесоха най-гнусната част от акцията по оклеветяване на жертвите от случая " Петрохан " и офанзивите към ПП-ДБ.
Бъдещето
Най-важното е ще се намерят ли отговорите, които търси следствието, на първо място за претекста. Най-вероятно не.
А българското общество би трябвало да си зададе въпроса трябват ли му институции,
които си затварят очите пред явни нередности. И да изиска най-накрая отговор от най-малко една от тях – имало ли е в групата сътрудници на ДАНС. Защото
институционалното затваряне на очите за сигнали може да бъде обяснено по два
метода – мързел и непросветеност или чадър. И в двата случая нищо положително не ни
чака.
" Петрохан " нанесе прочувствена контузия на цялото общество, предизвика го по неповторим метод и раздели мненията не по нормалните социално-политически линии. Има ли друго събитие, което да се разисква по този начин гневно и да се разчепква толкоз задълбочено? В първите дни след нещастието беше съвсем всекидневно да чуеш по какъв начин хора приказват по телефона, евентуално със свои близки, а тематиката е " Петрохан ".
Да не приказваме, че поради тази тайнственост всеки консуматор на обществени мрежи се
трансформира в детектив, а всяка интрига , даже и най-абсурдната, намира аудитория и
заживява собствен личен живот. Това е случай със земетръсен магнитуд, който може
да смъкна държавно управление и да докара до групова нервност. Впрочем, второто към този момент се случи. Оттук насетне може да се вършат единствено опити тази нервност да бъде
направлявана. И такива има, несъмнено, като преследваната цел е на първо място
политическа. " Петрохан " се трансформира в съществена опорка на предизборната акция още преди формалното ѝ разкриване.
Този отблъскващ барутно-кърваво-конспиративен миш-маш не може да остави никого
безучастен. И по едно и също време с това вади на показ толкоз доста проблеми на
страна с разпадащи се институции, че чак е плашещо.
Доверието като пиедестал на обществото
Българското общество не има вяра на институциите си. Това нито е изненада, нито е
напълно по виновност на обществото. Тези институции са му дали безпределно доста мотиви
за съмнение.
Още по тематиката:
Но в този случай се стигна до крайности. С риск да прозвучи прекомерно метафизичен – бе обиден фундаментът, на който се гради цялата организация, наречена общество или страна. Точно толкоз е просто – системата действа въз основа на доверие. Така работят да вземем за пример банките. Така работи цялата конструкция, с концепцията, че когато човек има проблем, той ще се обърне към институциите, а няма да тръгне да го взема решение по различен метод.
И точно тук е един от огромните пробиви. Българското общество не има вяра на
полицията си, не има вяра на прокуратурата си, не има вяра на страната си въобще.
Хората са уверени, че ги лъжат, че има нещо прикрито, има нещо заметено. Хората са отвратени от тях.
Защо?
Причините в нашия случай са най-малко две. На първо място – лъгани са доста пъти. И то най- безпардонно.
Втората причина – това, което се е случило с шестимата починали пред хижата и под връх Околчица, не може да се изясни по логически метод посредством формалната версия. А хората по принцип имат потребност да си обяснят. В историята " Петрохан " обаче няма нищо разумно.
Толкова доста въпроси
Налице е насилствена гибел на шестима души, само че и до ден сегашен няма концепция какъв е претекстът. Защо ще правиш поправки по къщата си, в случай че си решил три дни по-късно да се самоубиваш? Защо едните ще се прострелват на хижата, а другите – на Околчица? И за какво въобще да се самоубиват? Три от телата са открити опънати съвсем по конец, " подредени " едно до друго, само че до момента няма данни за външно наличие на мястото.
От какво са били обезпокоени Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев? Ако не са се самоубили, кой ги умъртви? И за какво? Обяснението – видели са нещо, което не е трябвало, е толкоз плоско, че не прави работа дори и на фейсбук следователите. Какво са видели? Ако някой различен ги е умъртвил, за какво камерите не са го снимали? Как по този начин има записи от случилото преди кръвопролитието и след експлоадирането на пожара, само че е не и от моментите, в които са се случили тези основни събития?
Още по тематиката:
Ако в хижата е имало други хора, за какво няма следи по снега? По въздуха ли са стигнали?
След намирането на първите три натрупа, страната имаше няколко дни да открие Калушев, знаейки, че с него има малолетно момче. Как по този начин това се оказа непостижима задача, в случай че просто не е имало такава задача?
Всички тези отговори още се чакат. Но неприятното е, че каквото и да кажат проверяващите, то ще се приема с съмнение и неприязън. Нека не звучи прекомерно, само че даже и видео от самоубийството да пуснат, един куп народ ще каже , че е генерирано от изкуствен интелект.
Ангели или демони
И още една причина, също доста значима. Не бива да се не помни, че общественият облик
на шестимата приживе е бил по-скоро позитивен. Та кой не би харесал група запалянковци, които упражняват и се занимават с запазване на природата, до момента в който институциите, призвани да го вършат, са колабирали от непросветеност и корупция? Естествено, всички.
Но това надалеч не е всичко. Петроханската група е ексцентрична, мерена по стандартите освен на средностастическия българин.
51-годишният Калушев е бил инструктор по гмуркане в пещери, спелеолог и скален катерач. От 2010 до 2023 година развива планове за подводни проучвания в Мексико, създател е на будистката общественост Sky Dharma (Небесна Дхарма).
Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев са известни като хора с високо обучение и професионални кариери. Всички те се занимават с рискови спортове, практикуват будизъм, известни са като рейнджъри.
Иначе казано – у нас има доста хора, които или ги познават, или по един или различен метод могат да се разпознават с тях, с тяхната идея и битка. Ето за какво за тези хора е още по-трудно да повярват на формалната версия. И те имат своите причини, къде разумни, къде по-скоро прочувствени.
Омазване още от самото начало
За българската реалност е предписание институциите да работят несъответстващо и това май към този момент не впечатлява никого. В случая " Петрохан " обаче даже в това
отношение бяха преминати някои граници. Вместо на умерено, експертно говорене,
през цялото време станахме очевидци на истерични реакции или на криене.
Не е редно основният прокурор (при цялата конвенционалност на това законен ли е изобщо)
да излиза на третия ден от следствието и да хвърля бомби като " педофилска
мрежа ", да изяснява какъв брой е шокиран и да всява внушения. Знаейки доста добре, че точно в институцията, която той управлява, отлежават сигнали против същите хора. И никой не е направил нищо повече от това да ги пъхне в някое чекмедже.
Още по тематиката:
В същото време бе приложена добре отиграната ченгеджийска тактичност. Липсата на навременна и достоверна информация да се замества с подмятане към медии на " неофициална информация ", около която се появиха изказванията за " злоупотреби с деца ", " фракция ", " паравоенна организация ".
Именно тези внушения се постановиха от политици, избрани медии и от групи в обществените мрежи като надали не безспорни. И по този начин стана доста елементарно – вместо проверяващите да са под напън да си изпълнят отговорностите, като разкрият и обяснят какво е станало, те се занимават да ни изясняват що за хора са починалите.
Междувременно огромните началници в Министерство на вътрешните работи – министърът и основният секретар –
потънаха вдън земя и не споделиха безусловно и една дума по този случай. Имайки
поради какъв брой добре стоеше Даниел Митов на този пост, може би е по-добре, че си
замълча. Но в действителност не е обикновено висшият професионален началник, основният
секретар, да не каже една дума. И по този начин държавната реакция бе олицетворена от
шокирания Борислав Сарафов, който приказва за педофилска мрежа и фракция, и от
изчезналия Даниел Митов.
Министерство на вътрешните работи и службите са били наясно
Само няколко дни по-късно се разбра, че ръководените от тях институции дължат
доста отговори, а освен изложение на личните си страсти.
От 2022 година датират първите сигнали против посочения за водач на групата " лама " Ивайло Калушев. Подател е Валери Андреев, който е прекарал към 7 години в групата, изпратен там от своята майка София Андреева с концепцията да лекува наркозависимостта си. Връща се в България към 2016 година след раздор с Калушев. Шест години по-късно подава сигнал против него. Валери твърди, че Калушев му е посягал полово, въпреки да не приказва за принуждение. По това време той е бил 15- годишен, т.е. малолетен, само че на възраст, на която, най-малко съгласно закона, може да вземе независимо решение за полов акт. Именно този подробност бе употребен от някои хора, с цел да настояват, че не може да става дума за педофилия. Естествено, те комфортно пропущат, че има и други способи за насила от възрастен към дете и те са разказани в закона – да вземем за пример посредством потребление на взаимозависимост или контрол и също са закононарушение. А и с коя друга дума може да се назова половият интерес (ако е имало такъв) на мъж към 40-те към 15-годишно момче?
Сигналът на Валери потъва в дебрите на прокуратурата и ГДБОП, само че се появява
идващ – към този момент за активността на самата организация Национална организация за надзор
на предпазените територии. Тук към този момент в историята се намесва и ДАНС, чиито сътрудници
под прикритие като горски чиновници, са ходили в хижата. И още тогава са
установили елементи, които обсъждаме през днешния ден – да вземем за пример, че живеещите там са били
съществено, само че и законно въоръжени. Години по-късно отново ДАНС ще изготви една
информация, от която излиза наяве, че и те са знаели за подозренията за педофилия. Всички
материали са изпратени в прокуратурата. И какво се е случило там? Нищо.
Още по тематиката:
Идва 2024 година и тогава се появяват сигнал от бабата и дядото на дете, оставено при
групата на Калушев. Отново за казуса знаят и Министерство на вътрешните работи, и ДАНС, че и организацията за
протекция на детето. След фамилен скандал бабата и дядото отдръпват сигнала си,
институциите сякаш стартират да работят по тематиката, само че отново не се стига до на никое място.
Най-общо казано – в продължение на най-малко 4 години един куп държавни
служби са напълно наясно, че към хората на " Петрохан " има проблеми или най-малко
подозрения за такива. Но не си мърдат пръста.
Какво не знаем?
Ако ще си приказваме за гласност, би трябвало да кажем, че следствието " Петрохан " тече като пробита кофа. Така е още от първите дни, въпреки че тогава информацията се пускаше импровизирано. След това обаче Министерство на вътрешните работи даде две конференции по тематиката
като на втората бяха пуснати и огромно количество видеозаписи от камерите на
хижата. Какъв е тогава казусът?
На първо място – информацията се пускаше " на час по лъжичка ", което е
съмнително, объркващо и дразнещо. И на второ – самите проверяващи отхвърлят (а
може би и не могат) да изяснят някои основни моменти, което по никакъв начин не работи в
тяхна изгода.
Най-големият въпрос, несъмнено, остава този за претекста. Как по този начин петима възрастни мъже ненадейно взеха решение да се самоубият? И за какво, каква е повода? Разследващите се пробват да убедят, че става дума за нравствен водач, който води почитателите си към гибел посредством самоубийство. Но не наподобява самите те да имат вяра в тази версия.
Едва ли в миналото ще има безапелационен отговор на това. Особено като се има поради
обстановката, в която се намираме – комбинация от съмнения за фракция, фетиш,
конспирации и неработещи институции.
Вторият огромен въпрос – по какъв начин може един човек да се простреля два пъти в главата?
Твърди се, че тъкмо това се е случило с Ивайло Иванов, един от починалите в хижата.
Според проверяващите той се е прострелял първо под брадата, само че патронът не
стигнал до мозъка му, а е излязъл някъде в региона на носа или очите. Нанесъл си е
тежки, само че не и съдбовни провали. Можел да прави волеви дейности, което проличава
от кръвта в стомаха му, което сочи, че е преглъщал. Вторият изстрел, този в лявото слепооочие, е поставил завършек на живота му. Но тук има голям брой неизяснени
моменти. Дори да се одобри, че след изстрел в главата един човек няма да изпадне в
потрес (рядко, само че срещано явление), се пита дали се е прострелял наново, само че с лявата
ръка откакто няма данни да е бил левичар. Или пък някой му е оказал помощ? Ако да,
кой тъкмо?
Още по тематиката:
И най-после – въпросът с появяването на Николай Златков. От видеата, публикувани от полицията, се вижда, че той отива в хижата с кемпера дружно с Калушев и 15-
годишния А.М. Рано сутринта на идващия ден (1 февруари) Златков потегля с една от колите към София, с цел да остави багажа на момичето, което е било с тях в морската къща в с. Българи. Малко по-късно Калушев потегля с кемпера към връх Околчица, само че камерите не записват връщането на Златков. Ето за какво въпросът е по какъв начин той се е озовал в кемпера и кой е върнал колата в хижата, миг, който е записан от камерите.
Иначе водещата версия на проверяващите е ясна – три самоубийства в хижата, две
убийства и едно самоубийство в кемпера. Във втория случай внушението е, че
стрелял Калушев, въпреки безапелационни доказателства в тази тенденция да не са
представяни.
За политическа употреба
Безспорно е, че най-големите вреди от тази история понесоха от ПП-ДБ. Това е
обяснимо, изключително откакто се разбра, че столичният кмет Васил Терзиев е бил измежду
спонсорите на организацията на Калушев. Вярно, Терзиев няма опциите да
ревизира дали против един човек има сигнали за закононарушение преди да го финансира,
само че в политиката това няма значение. Самият той излезе с прочувствена позиция, което даде спомагателни причини на политическите му съперници да го нападат, че е бил непосредствен с рейнджърите.
В историята е забъркан и някогашният екоминистър Борислав Сандов, официално
част от Зелено придвижване, което пък беше част от обединението към Политическа партия, което го прави непосредствено обвързван с тази партия по това време. Той е подписал през 2022 година рамково съглашение за съдействие на Министерство на околната среда и водите с организацията на Калушев. Следващият екоминистър – Юлиян Попов, не го е възобновил. Попов, който сега е длъжностен министър на екологията, изясни в четвъртък:
" Правно този меморандум е изцяло необвързващ, само че когато имаш един лист хартия, а изпод е подписът на министъра, и отидеш при кмета на село Гинци – това основава усещания за прекачване на пълномощия. Не упреквам никого за меморандума, по този начин се е случило, само че той не е минал съответно през администрацията на министерството ".
ПП-ДБ бяха най-активни в търсене на истината за връзките на Министерство на вътрешните работи и службите с групата на Калушев. В същото време се видя чудноват феномен с последователите на ПП-ДБ, които се разделиха на две. Едните, които се кълнат в Калушев, още от ден едно лансираха теории за всевъзможни мафии – от дървена до държавна , които са довели до гибелта на групата. Друга част обаче се дистанцираха, апелирайки – безуспешно към първата група, за по-трезво отношение към обстоятелствата.
Интересна е позицията на ГЕРБ, които, във връзка с този проблем, са по-ниски от тревата. Бойко Борисов се удържа да си мълчи и този тактически ход е повече от верен, тъй като самото коментиране на нещастието " Петрохан " към този момент основава публични асоциации с личността на коментиращия. А това, че ПП-ДБ отнасят негативите по този начин или другояче, към този момент е " бонус " за Борисов.
Всъщност Има Такъв Народ - досегашни съдружни сътрудници на ГЕРБ, засвидетелствали преданост към ДПС-Ново начало, изнесоха най-гнусната част от акцията по оклеветяване на жертвите от случая " Петрохан " и офанзивите към ПП-ДБ.
Бъдещето
Най-важното е ще се намерят ли отговорите, които търси следствието, на първо място за претекста. Най-вероятно не.
А българското общество би трябвало да си зададе въпроса трябват ли му институции,
които си затварят очите пред явни нередности. И да изиска най-накрая отговор от най-малко една от тях – имало ли е в групата сътрудници на ДАНС. Защото
институционалното затваряне на очите за сигнали може да бъде обяснено по два
метода – мързел и непросветеност или чадър. И в двата случая нищо положително не ни
чака.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ