Проф. Чорбанов: Не съм антиваксър, разработвам ваксини цял живот |
" Не считам, че попадам в групата на антиваксърите – аз създавам ваксини цялостен живот. Смятам, че акцията за имунизация в България е извънредно стихийно проведена – без ясно обръщение кой и за какво би трябвало да се ваксинира. Това сподели по БНР проф. Андрей Чорбанов, шеф на департамент „ Имунология “ в Института по микробиология на Българска академия на науките.
Според него би следвало да се стартира тези хора, които са най-уязвими и които най-лесно могат да имат тежък или летален край от срещата с вируса – най-възрастните хора и хората с хронични болести. Той акцентира, че възприетият метод първо да бъдат ваксинирани тези, които са най-близко и в контакт с вируса, е бил неверен.
" Много постоянно получавам рецензии, най-много от среди, близки до управляващите, че се всява надали не някаква разнопосочност на отзиви и мнения, само че аз помня, че живях в едни години, в които нямаше разнопосочност... Всички общества, които имат искания, че са узрели и подготвени да се развиват, са склонни да имат избор. А пък изборът допуска постигане до лично мнение въз основата на информация. В света не всичко е единствено едноцветно ", разяснява имунологът.
По думите му смисълът на имунизацията е да защищава хората от заболявания, които или в доста огромна степен имат някакъв обществен резултат, или (най-вече) да бъдат против изключително рисковите инфекции с висока смъртност. той акцентира, че е извънреден покровител на класическите ваксини, които са направени против болести, против патогени с доста висока смъртност.
Колко рисков е коронавирусът
" Конкретно за тази зараза – аз считам, че медийният звук, който беше вдигнат, направи по този начин, че тя да бъде хиперболизирана до прекаленост. Разбира се, че не би трябвало да се подхожда снизходително – този вирус взе доста жертви в целия свят. Но, поглеждайки реалистично, има доста болести, които през годините взимат доста повече жертви в международен мащаб и на тях не се обръща внимание по редица аргументи. "
Проф. Чорбанов каза още, че не е било належащо да се ваксинират хора, които са прекарали болестта – ей по този начин " за всеки случай ".
" Антителата не са факторът, който дефинира нашия имунитет против този вирус. Те не са нещото, което ни защищава във времето. Липсата на антитела не значи, че нямаме имунитет и ще се разболеем, както и съществуването на титър не значи, че сме безусловно предпазени. Това, което е значимо за нашето здраве, е да успеем да генерираме в имунната ни система едни извънредно високо профилирани Т-клетки, които в бъдеще да ни обезпечат така наречен " паметов имунитет ". Те са факторът, който би ни предпазил, и от тяхното съществуване зависи какъв брой е дълъг този имунитет. Т-клетъчният имунитет, който е многопрофилен, разпознава вируса в неговата целокупност. Проблемът е, че той няма по какъв начин да се направи елементарно, нито е на ниска цена. Няма по какъв начин това да бъде всеобщ скрининг тест. "
За имунизациите, които се слагат сега у нас
" Тези ваксини са нови поколения и не съдържат главния съставен елемент в старите типичен ваксини, пораждащ доста от нежеланите странични реакции. Този детайл се назовава адюрант. Това е веществото във имунизацията, която подтиква неспецифично имунната система. Тя нервира локално мястото на въвеждане, с цел да се започва имунният отговор. Имунният отговор започва с инфектиране. Възпалението е един развой – той не е неприятна дума. Това е една фаза, с която стартира имунната реакция.
Според проф. Чорбанов за избора на ваксина даже и експертите още не мотат да бъдат безапелационни и да кажат коя е по-добра като концепция. Нещо повече, имунизацията, която е на векторен принцип (АстраЗенека), към този момент има такава и тя работи – тази против еболата. Няма още същинска информация за успеваемост. Такава ще има, когато бъде ваксинирано популацията на една страна най-малко 70-80% и вирусът изчезне. За момента това на никое място нито е направено още, нито е оценено. Няма по какъв начин. "
Има ли българската ваксина
" В момента са в разработка и към този момент в развой на регистрация няколко ваксини от идната генерация – така наречен " епитопни " или пептидни ваксини. Те съставляват такива вирусни съставни елементи, които се разпознават от вируса – не задачите протеини, а единствено тези съставни елементи, които са разпознаваеми за имунната система, и те са инсталирани в разнообразни носители. В нашия случай ние сме намерили такива епитопи (със съдействието на сътрудниците от МУ), като сме подбрали такива Т-клетъчни епитопи, които са консервирани. Във вируса има доста мутиращи детайли, само че има и такива, които резервират своята конструкция във времето. Тези тези протеинови фрагменти, се синтезират по неестествен метод и се инсталират в специфични носители – липидни наночастици, които са прицелни – ние ги насочваме към клетките, от които стартира имунният отговор ", изясни проф. Андрей Чорбанов.
Според него би следвало да се стартира тези хора, които са най-уязвими и които най-лесно могат да имат тежък или летален край от срещата с вируса – най-възрастните хора и хората с хронични болести. Той акцентира, че възприетият метод първо да бъдат ваксинирани тези, които са най-близко и в контакт с вируса, е бил неверен.
" Много постоянно получавам рецензии, най-много от среди, близки до управляващите, че се всява надали не някаква разнопосочност на отзиви и мнения, само че аз помня, че живях в едни години, в които нямаше разнопосочност... Всички общества, които имат искания, че са узрели и подготвени да се развиват, са склонни да имат избор. А пък изборът допуска постигане до лично мнение въз основата на информация. В света не всичко е единствено едноцветно ", разяснява имунологът.
По думите му смисълът на имунизацията е да защищава хората от заболявания, които или в доста огромна степен имат някакъв обществен резултат, или (най-вече) да бъдат против изключително рисковите инфекции с висока смъртност. той акцентира, че е извънреден покровител на класическите ваксини, които са направени против болести, против патогени с доста висока смъртност.
Колко рисков е коронавирусът
" Конкретно за тази зараза – аз считам, че медийният звук, който беше вдигнат, направи по този начин, че тя да бъде хиперболизирана до прекаленост. Разбира се, че не би трябвало да се подхожда снизходително – този вирус взе доста жертви в целия свят. Но, поглеждайки реалистично, има доста болести, които през годините взимат доста повече жертви в международен мащаб и на тях не се обръща внимание по редица аргументи. "
Проф. Чорбанов каза още, че не е било належащо да се ваксинират хора, които са прекарали болестта – ей по този начин " за всеки случай ".
" Антителата не са факторът, който дефинира нашия имунитет против този вирус. Те не са нещото, което ни защищава във времето. Липсата на антитела не значи, че нямаме имунитет и ще се разболеем, както и съществуването на титър не значи, че сме безусловно предпазени. Това, което е значимо за нашето здраве, е да успеем да генерираме в имунната ни система едни извънредно високо профилирани Т-клетки, които в бъдеще да ни обезпечат така наречен " паметов имунитет ". Те са факторът, който би ни предпазил, и от тяхното съществуване зависи какъв брой е дълъг този имунитет. Т-клетъчният имунитет, който е многопрофилен, разпознава вируса в неговата целокупност. Проблемът е, че той няма по какъв начин да се направи елементарно, нито е на ниска цена. Няма по какъв начин това да бъде всеобщ скрининг тест. "
За имунизациите, които се слагат сега у нас
" Тези ваксини са нови поколения и не съдържат главния съставен елемент в старите типичен ваксини, пораждащ доста от нежеланите странични реакции. Този детайл се назовава адюрант. Това е веществото във имунизацията, която подтиква неспецифично имунната система. Тя нервира локално мястото на въвеждане, с цел да се започва имунният отговор. Имунният отговор започва с инфектиране. Възпалението е един развой – той не е неприятна дума. Това е една фаза, с която стартира имунната реакция.
Според проф. Чорбанов за избора на ваксина даже и експертите още не мотат да бъдат безапелационни и да кажат коя е по-добра като концепция. Нещо повече, имунизацията, която е на векторен принцип (АстраЗенека), към този момент има такава и тя работи – тази против еболата. Няма още същинска информация за успеваемост. Такава ще има, когато бъде ваксинирано популацията на една страна най-малко 70-80% и вирусът изчезне. За момента това на никое място нито е направено още, нито е оценено. Няма по какъв начин. "
Има ли българската ваксина
" В момента са в разработка и към този момент в развой на регистрация няколко ваксини от идната генерация – така наречен " епитопни " или пептидни ваксини. Те съставляват такива вирусни съставни елементи, които се разпознават от вируса – не задачите протеини, а единствено тези съставни елементи, които са разпознаваеми за имунната система, и те са инсталирани в разнообразни носители. В нашия случай ние сме намерили такива епитопи (със съдействието на сътрудниците от МУ), като сме подбрали такива Т-клетъчни епитопи, които са консервирани. Във вируса има доста мутиращи детайли, само че има и такива, които резервират своята конструкция във времето. Тези тези протеинови фрагменти, се синтезират по неестествен метод и се инсталират в специфични носители – липидни наночастици, които са прицелни – ние ги насочваме към клетките, от които стартира имунният отговор ", изясни проф. Андрей Чорбанов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ