Не сме патриоти, а пълни мърлячи към историята
Не сме патриоти, а цялостни мърлячи към историята. Преди към година световноизвестният историк проф. Бетани Хюз направи филм за България, който беше излъчен по научнопопулярния канал Viasat Histiry.
Филмът беше една от дребното положителни информации за България, която циркулира в интернационалното медийно пространство през последните години.
От позицията си на историк с външен взор по отношение на българската история и просвета, проф. Хюз беше избрала да покаже на света няколко неща, които са неповторими за страната ни.
Това бяха Варненското богатство, което е на 5000 години и досега е датирано като най-старото обработено злато в света, античният град Хераклея Синтика, който се намира покрай Петрич, Долината на тракийските царе край Казанлък, Седемте рилски езера и Рилският манастир дружно с историята за св. Иван Рилски и паневритмията на Бялото приятелство, дамите от Рибново с тяхната неповторима сватбена декорация и нестинарите от Странджа.
Във кино лентата, който трае по-малко от час, проф. Хюз установи, че България е част от наследството на траките, Римската империя, Византия и Османската империя, и прави такава реклама на страната ни, каквато Министерството на туризма не е предписание, откогато съществува.
Сетих се за този филм, до момента в който преглеждах таблица с парите за археология, които сме отделили за 2024 година.
От 520 млн. лева бюджет за просвета археологията получава към 2,6 млн. лева
Това е към 0,5 % от бюджета за просвета. Към това би трябвало да прибавим, че по концепция на някогашния финансов министър Асен Василев през тази година неизвестно за какво парите за археология са записани като финансови разноски.
С други думи, страната третира археологията като ремонт.
Последното води до забавянето им, тъй като като такива те се отпускат от Министерството на финансите на Министерството на културата, а оттова се разпределят и на археолозите. Така през тази година парите за археология бяха преведени чак през октомври вместо при започване на лятото, когато стартират разкопките и изследванията.
Затова и българските археолози сега се молят захлаждането да пристигна по-късно, тъй като през зимата няма по какъв начин да се работи.
Извън времето за разкопки, което е към два месеца, българските археолози се занимават главно с документи. Това е по този начин, тъй като Министерството на културата е основало толкоз мощна и безсмислена бюрократична процедура, че вместо за научна работа българските археолози са принудени да отделят по-голямата част от времето си, с цел да се занимават с нея.
Към това би трябвало да прибавим, че за сметка на тромавостта й, в бюрократичната процедура за финансирането на археологическите изследвания липсват съответни критерии.
Затова през тази година да вземем за пример няма да се работи в Плиска и Велики Преслав, които би трябвало да бъдат предпочитани от позиция на съхраняването и развиването на националната ни еднаквост.
Казано в резюме, това, което интересува проф. Бетани Хюз и всеки, който би желал да види нещо забавно в България, надълбоко не интересува българската страна.
Както виждаме, проф. Хюз е концентрирала вниманието си напълно върху материалното и нематериалното културно завещание, за които страната отделя минимални суми, заплаща ги със забавяне и в границите на финансирането не приоритизира обектите на финансиране, а ги прави оценка от позиция на документите и бумащината.
Твърдя, че това е допустимо най-безобразното и мърляшко държание, което една страна може да си разреши във връзка с личната си история и еднаквост.
Докато се гневим на историците от Северна Македония, че крадели историята ни, не се сещаме да отделим задоволително средства за производство и превод на научни изявления на действителната история, която изобилства по нашите земи.
От сходно финансиране би трябвало да се употребяват и учени, които не са българи, тъй като това е един от методите да се реализират пробиви в интернационален проект. Не се сещаме да отделяме средства за поддръжка на катедрите по българистика и да даваме стипендии на чужденци, които са решили да се занимават с тази компетентност.
Нямаме идея за културното си лъчение на открито, което ни кара да не оценяваме задоволително добре с какво можем да предизвикаме положителен интерес и с какво няма да успеем.
Това е стопански въпрос, тъй като от години популяризираме туризма си с туристическо лого и с пейзажи от море и планина, вместо да разработим надалеч по-гъвкава тактика за произвеждане на туристически сериали да вземем за пример, в които биха могли да се впишат и най-атрактивните обекти от културното ни завещание.
Както вярно акцентира проф. Хюз, България е част от наследството на най-малко три цивилизационни пространства (римското, византийскоправославното и ислямското), а върху територията й лежат открити и неоткрити артефакти от праисторията, Античността и Средновековието.
Разнасяме тракийски съкровища по света, само че не сме се сетили да създадем музей, отдаден на траките, който би могъл да притегли доста повече туристи, в сравнение с обясненията, че морето ни е неповторимо.
При това този вид туристи няма да скачат пияни от шестия етаж на хотела, а ще бъдат надалеч по-висок клас.
Но да се върнем на българските археолози, които аплайват всяка година за одобрение на своите планове. Понякога те се одобряват, различен път не. Приоритети няма. Така обекти като към този момент световноизвестната Хераклея Синтика би трябвало да аплайват всяка година за финансиране от Министерството на културата.
Тази година такова може да бъде получено, само че за следващата година не е ясно.
Все едно е невероятно да бъде направено програмно финансиране за пет или десетгодишен интервал, което да подсигурява, че предпочитаните обекти са финансово обезпечени най-малко в средносрочен проект.
Освен това парите за консервация и реституция на обектите се получават по обособен ред.
По този метод, в случай че археолозите открият нещо скъпо, не е ясно дали то ще бъде съхранено. Ако бюрокрацията и бумащината реши, че избрани разкопки няма да бъдат консервирани, те са обречени на заличаване.
Защо разкопаването, консервирането, реставрирането и даже социализирането на обектите не се прави с повсеместен план, е въпрос с нараснала компликация. Лично аз не желая да слушам комплицирания му отговор, тъй като напоследък виждам да си вардя нервите.
Ако се питате за какво римски стени, средновековни базилики и други полезности на недвижимото ни културно завещание са обрасли в плевели, а от време на време и са заринати с отпадъци, отговорът е елементарен – тъй като парите за поддръжка са алегорични. Защо е по този начин, също не желая да знам. Предполагам, че някой не се е сетил да ги усили.
Резултатът от всичко това е напълно отрицателен – за света сме или едва познати, или сме познати с неприятно.
Ако отделяхме толкоз сила, с цел да разпространяваме културното си завещание, колкото хабим, с цел да обясняваме, че сме корумпирани, небогати и зли, евентуално щяхме да имаме по-голям туристически поток от Гърция. Между другото, гърците влагат много целеустремено силата си в съответна реклама на своята страна.
Тя не минава единствено през закачане на билбордове с националното туристическо лого, а през научни проучвания, разпространение на научна литература, постоянно образуване на значими и огромни исторически конгреси, образуване на гръцко лоби на открито, стимулиране на външни кинопродукции.
Вероятно могат да се напишат най-малко още 10 съставния елемент на цялостната рекламна/пропагандна тактика на Гърция, която стои в основата освен на гръцкия туризъм, само че и на гръцкото културно въздействие.
Пиша този текст, тъй като незаинтересоваността и парадоксът на страната във връзка с културното ни завещание стартират да стават рискови.
Ако не се вземат незабавни ограничения в това отношение и не стартираме да използваме съответно освен археологическата, само че въобще цялата историческа колегия в развиването на националната ни еднаквост, то тя напълно скоро може да се размие и да изчезне.
Тогава би се обезсмислило и съществуването на българската страна.
Защото единственото неповторимо нещо на личната държавност е опцията да имаме свое културно лъчение, свое обучение и своя външна политика. Всичко останало, включително стопанска система, правосъдна система и инфраструктура, бихме имали, даже и да нямаме лична страна.
Автор: Тома Биков, filternews
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News