Политологът Иво Инджов: Рисковано е министерствата да се отд...
Не сме изключение от общоевропейската наклонност да понижава мощта на огромните партии
Съкращаването на 30 хиляди души е изпълнимо, тъй като става въпрос най-вече за хора, които са пенсионери
Скандалът с Ваня Караганева е илюстрация на опита на Дълбоката страна да оказва опозиция
- Доц. Инджов, системата „ Министерство-партия-партийни кадри” не припомня ли на власт, разграничена на феодални имения?
- Не бих споделил толкоз мощна дума. Според мен Кирил Петков и Асен Василев ползват мениджърско-корпоративен метод и по този начин желаят да дадат огромна независимост на самите звена - министерства. И в случай че резултатите са положителни, ще се регистрира, че те дават отговор на контрактуваното сред четирите партии, тогава няма да има проблеми. Оставам обаче с усещане, че при показани неприятни резултати няма да се търси отговорност на съответния министър от страна на министър-председателя. Вместо това политическата орис на министъра ще се разисква с неговата партия. От една страна, е хубаво, че тя ще си носи отговорността за своя сектор, от друга, има заплаха прекомерно доста да се парцелира ръководството и да се загуби смисълът държавното управление да е едно групово тяло, което взима и групови решения. Имам позитивното очакване, че държавното управление ще е реалност преди Коледа, само че виждам и различен подводен камък. Това са двустранните съглашения, които „ Продължаваме промяната” ще сключат с всеки един от съдружните сътрудници. Бяха разисквани 18 области и съответни политики - Кирил Петков сподели, че има 90% съвпадане, а по 10-те % различия ще се водят диалози. Мисля, че тези двустранни съглашения са измислени, с цел да се избягнат напреженията измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и „ Демократична България”. Те няма да договарят непосредствено един с различен и по този метод управленията им ще съумеят да продадат по-лесно на своя електорат взаимното си присъединяване в държавно управление дружно с досегашния „ зложелател “. Но нали държавното управление би трябвало да води една политика, реализирана на масата за договаряния? Тогава за какво са тези двустранни контракти? Това ме смущава.
- Формулата 10:4:4:3 не е ли прекомерно комплицирана и тромава за дейно ръководство, каквото българите чакат, а новите политици ни дават обещание?
- Тази формула към момента не е публично доказана от водачите на „ Продължаваме промяната”, само че има логичност да се работи по сходен метод, тъй като това дава отговор на електоралното съответствие сред партиите. По-важно от самата формула е кои ще са министрите и какъв ще е правилото на носене на отговорност. От една страна, имаме съдружно държавно управление от 4 партии и ясни гаранции, че няма да има еднолична власт, позната ни от последните 12 години. От друга страна, Кирил Петков споделя, че всяка партия ще дава отговор за своето министерство - ще избира министъра, той - заместниците си, и така нататък В министерствата няма да има баланс по линия на другите съдружни сътрудници, показани на равнище заместник-министър. Това крие опасности - министерствата да се отдават на партийна концесия в името на съдружния мир.
- В Германия имаше ли такива структури и сделки по време на съставянето на съдружното им държавно управление?
- В Германия имаме съдружно съглашение от 177 страници, подписано и от трите партии. В сряда се чака да бъде публично определен новият канцлер - социалдемократът Олаф Шолц. Страната ще се ръководи от необикновена за нея тройна коалиция, в която сътрудниците направиха съществени взаимни отстъпки, изхождайки от сериозните си ценностни и политически разлики. Това е опит за тях и в това отношение Германия и България си наподобяват. Ние не сме изключение от общоевропейската наклонност да понижава мощта на огромните партии. И християндемократите, и социалдемократите там към този момент губят профила си на огромни национални партии и стават средноголеми партии, които непрекъснато имат потребност от съдружни сътрудници.
- С приемането на поста вицепремиер Корнелия Нинова не пробва ли да си подсигури някакво политическо бъдеще?
- Нормално е всяка партия, която влиза в обединението, да има вицепремиер. Смущаващо е обаче водачът на социалистите, който е довел партията си до електорално дъно и е оповестил, че ще подава оставка, да търси опит за политическо оцеляване в едно държавно управление, в което Българска социалистическа партия е младши сътрудник. Проблемът с възможната политическа кариера на Нинова в изпълнителната власт има морална страна. В левицата моралните правила са доста по-важни за правенето на политика, в сравнение с при десните. Тези правила изискват вдишване на персонална отговорност за слаби резултати. Нинова не би трябвало да е вицепремиер, а просто да се отдръпна от огромната партийна политика. Сега употребява присъединяване си в държавното управление като смокинов лист, като камуфлаж за провалянето на партията. Това е в прорез с практиката в естествените европейски леви партии и демократичните партии по света.
- Изпълнима ли е поръчката да се съкратят служителите с 30 хиляди души?
- Изпълнима е, тъй като, доколкото разбрах, става въпрос най-вече за хора, които са пенсионери и работят в държавната администрация. Същевременно съкращенията не би трябвало да са самоцел. Те би трябвало да вървят ръка за ръка с въвеждането на подобен модел на държавната администрация, че тя да бъде фактически дейно работещо звено сред държавното управление, министерствата и жителите. Досега нито една власт не е правила действителна промяна на държавната администрация от боязън. Защото доста от постовете и назначенията изключително на едно приблизително и ниско равнище се реализират на клиентелистко-патронажен принцип и обслужват партиите, които вземат участие във властта. И даже когато ГЕРБ имаха цялостна власт в страната, не направиха промяна в администрацията. От нея зависят освен услугите на жителите, само че и дълголетието на едно ръководство. Реформите би трябвало да вървят ръка за ръка с електронно ръководство. Направиха се някакви стъпки, само че цялостния модел и цялостната визия ги няма.
- С какво може да се пребори Дълбоката страна, която желае да резервира своята инерция на придвижване и не би трансформирала посоката си на придвижване?
- Остатъците от Дълбоката страна не могат да бъдат отстранени от през днешния ден за на следващия ден или за няколко месеца. При съществуването на политическа воля и поддръжка от съдружните сътрудници промяна фактически може да бъде направена. ГЕРБ, които бяха на власт повече от 10 години, пуснаха дълбоки корени в държавната администрация и в този момент прочистването на почвата ще е по-дълъг и нескончаем развой. Влиянието на ГЕРБ, което е на разнообразни равнища, кореспондира и с хегемонията на тази партия в администрацията на общините. Местната власт е патронът, който взема решение за хляба и битието на доста хора. „ Продължаваме промяната” би трябвало да се замисли и за такава промяна. Те към момента не са партия, само че би трябвало да стартират да пристъпят към основаването на партийни структури по места, в случай че желаят да са безапелационни на локалните избори. Ако считат да трансформират нещата и на локално равнище, би трябвало да завоюват доста общини, а за задачата би трябвало да стартират партийно строителство. На процедура те нямат такова. Политическа партия не би трябвало да повтаря грешката на Национална движение „Симеон Втори", която стана партия на късен стадий и не сътвори работещи локални структури.
- Скандалът с Ваня Караганева и Държавната консолидационна компания удар против Кирил Петков ли е?
- Не единствено против него, само че и против курса на смяна, който поемат новите политически сили. Скандалът е илюстрация на опита на Дълбоката страна да оказва опозиция. Има доста парчета, и то доста огромни от режима на Борисов и в случай че не бъдат взети съответни ограничения за отстраняването им, те могат да затлачат смяната.
- На 16 декември има среща на върха в Брюксел, където отново ще се приказва за разширението на Евросъюза. Натискът извън за Македония или този от вътрешната страна за стопанската система ще е по-силен за държавното управление?
- Българската позиция по отношение на Македония е ясна. Добре е, че през последните месеци на напред във времето излезе не по-абстрактната тематика за похищението върху българската история, а за един действително измерим проблем. Това са правата на хората с българско етническо съзнание. С това българската позиция стана разбираема и евентуално ще се продължи да се работи в този дух. Ще се търсят и вероятни прагматични решения, които да отпушат икономическото съдействие, само че не за сметка на компромис с правата на българите в Македония. Натиск извън ще има, само че той съществува и в този момент.
Доц. доктор Иво Инджов е учител по публицистика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и специалист по политически връзки. Има издадени няколко книги по проблеми на медиите и публицистиката. Работил е като публицист в разнообразни печатни медии.
Свързани вести Ето имената на министрите в кабинета на чернова
Съкращаването на 30 хиляди души е изпълнимо, тъй като става въпрос най-вече за хора, които са пенсионери
Скандалът с Ваня Караганева е илюстрация на опита на Дълбоката страна да оказва опозиция
- Доц. Инджов, системата „ Министерство-партия-партийни кадри” не припомня ли на власт, разграничена на феодални имения?
- Не бих споделил толкоз мощна дума. Според мен Кирил Петков и Асен Василев ползват мениджърско-корпоративен метод и по този начин желаят да дадат огромна независимост на самите звена - министерства. И в случай че резултатите са положителни, ще се регистрира, че те дават отговор на контрактуваното сред четирите партии, тогава няма да има проблеми. Оставам обаче с усещане, че при показани неприятни резултати няма да се търси отговорност на съответния министър от страна на министър-председателя. Вместо това политическата орис на министъра ще се разисква с неговата партия. От една страна, е хубаво, че тя ще си носи отговорността за своя сектор, от друга, има заплаха прекомерно доста да се парцелира ръководството и да се загуби смисълът държавното управление да е едно групово тяло, което взима и групови решения. Имам позитивното очакване, че държавното управление ще е реалност преди Коледа, само че виждам и различен подводен камък. Това са двустранните съглашения, които „ Продължаваме промяната” ще сключат с всеки един от съдружните сътрудници. Бяха разисквани 18 области и съответни политики - Кирил Петков сподели, че има 90% съвпадане, а по 10-те % различия ще се водят диалози. Мисля, че тези двустранни съглашения са измислени, с цел да се избягнат напреженията измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и „ Демократична България”. Те няма да договарят непосредствено един с различен и по този метод управленията им ще съумеят да продадат по-лесно на своя електорат взаимното си присъединяване в държавно управление дружно с досегашния „ зложелател “. Но нали държавното управление би трябвало да води една политика, реализирана на масата за договаряния? Тогава за какво са тези двустранни контракти? Това ме смущава.
- Формулата 10:4:4:3 не е ли прекомерно комплицирана и тромава за дейно ръководство, каквото българите чакат, а новите политици ни дават обещание?
- Тази формула към момента не е публично доказана от водачите на „ Продължаваме промяната”, само че има логичност да се работи по сходен метод, тъй като това дава отговор на електоралното съответствие сред партиите. По-важно от самата формула е кои ще са министрите и какъв ще е правилото на носене на отговорност. От една страна, имаме съдружно държавно управление от 4 партии и ясни гаранции, че няма да има еднолична власт, позната ни от последните 12 години. От друга страна, Кирил Петков споделя, че всяка партия ще дава отговор за своето министерство - ще избира министъра, той - заместниците си, и така нататък В министерствата няма да има баланс по линия на другите съдружни сътрудници, показани на равнище заместник-министър. Това крие опасности - министерствата да се отдават на партийна концесия в името на съдружния мир.
- В Германия имаше ли такива структури и сделки по време на съставянето на съдружното им държавно управление?
- В Германия имаме съдружно съглашение от 177 страници, подписано и от трите партии. В сряда се чака да бъде публично определен новият канцлер - социалдемократът Олаф Шолц. Страната ще се ръководи от необикновена за нея тройна коалиция, в която сътрудниците направиха съществени взаимни отстъпки, изхождайки от сериозните си ценностни и политически разлики. Това е опит за тях и в това отношение Германия и България си наподобяват. Ние не сме изключение от общоевропейската наклонност да понижава мощта на огромните партии. И християндемократите, и социалдемократите там към този момент губят профила си на огромни национални партии и стават средноголеми партии, които непрекъснато имат потребност от съдружни сътрудници.
- С приемането на поста вицепремиер Корнелия Нинова не пробва ли да си подсигури някакво политическо бъдеще?
- Нормално е всяка партия, която влиза в обединението, да има вицепремиер. Смущаващо е обаче водачът на социалистите, който е довел партията си до електорално дъно и е оповестил, че ще подава оставка, да търси опит за политическо оцеляване в едно държавно управление, в което Българска социалистическа партия е младши сътрудник. Проблемът с възможната политическа кариера на Нинова в изпълнителната власт има морална страна. В левицата моралните правила са доста по-важни за правенето на политика, в сравнение с при десните. Тези правила изискват вдишване на персонална отговорност за слаби резултати. Нинова не би трябвало да е вицепремиер, а просто да се отдръпна от огромната партийна политика. Сега употребява присъединяване си в държавното управление като смокинов лист, като камуфлаж за провалянето на партията. Това е в прорез с практиката в естествените европейски леви партии и демократичните партии по света.
- Изпълнима ли е поръчката да се съкратят служителите с 30 хиляди души?
- Изпълнима е, тъй като, доколкото разбрах, става въпрос най-вече за хора, които са пенсионери и работят в държавната администрация. Същевременно съкращенията не би трябвало да са самоцел. Те би трябвало да вървят ръка за ръка с въвеждането на подобен модел на държавната администрация, че тя да бъде фактически дейно работещо звено сред държавното управление, министерствата и жителите. Досега нито една власт не е правила действителна промяна на държавната администрация от боязън. Защото доста от постовете и назначенията изключително на едно приблизително и ниско равнище се реализират на клиентелистко-патронажен принцип и обслужват партиите, които вземат участие във властта. И даже когато ГЕРБ имаха цялостна власт в страната, не направиха промяна в администрацията. От нея зависят освен услугите на жителите, само че и дълголетието на едно ръководство. Реформите би трябвало да вървят ръка за ръка с електронно ръководство. Направиха се някакви стъпки, само че цялостния модел и цялостната визия ги няма.
- С какво може да се пребори Дълбоката страна, която желае да резервира своята инерция на придвижване и не би трансформирала посоката си на придвижване?
- Остатъците от Дълбоката страна не могат да бъдат отстранени от през днешния ден за на следващия ден или за няколко месеца. При съществуването на политическа воля и поддръжка от съдружните сътрудници промяна фактически може да бъде направена. ГЕРБ, които бяха на власт повече от 10 години, пуснаха дълбоки корени в държавната администрация и в този момент прочистването на почвата ще е по-дълъг и нескончаем развой. Влиянието на ГЕРБ, което е на разнообразни равнища, кореспондира и с хегемонията на тази партия в администрацията на общините. Местната власт е патронът, който взема решение за хляба и битието на доста хора. „ Продължаваме промяната” би трябвало да се замисли и за такава промяна. Те към момента не са партия, само че би трябвало да стартират да пристъпят към основаването на партийни структури по места, в случай че желаят да са безапелационни на локалните избори. Ако считат да трансформират нещата и на локално равнище, би трябвало да завоюват доста общини, а за задачата би трябвало да стартират партийно строителство. На процедура те нямат такова. Политическа партия не би трябвало да повтаря грешката на Национална движение „Симеон Втори", която стана партия на късен стадий и не сътвори работещи локални структури.
- Скандалът с Ваня Караганева и Държавната консолидационна компания удар против Кирил Петков ли е?
- Не единствено против него, само че и против курса на смяна, който поемат новите политически сили. Скандалът е илюстрация на опита на Дълбоката страна да оказва опозиция. Има доста парчета, и то доста огромни от режима на Борисов и в случай че не бъдат взети съответни ограничения за отстраняването им, те могат да затлачат смяната.
- На 16 декември има среща на върха в Брюксел, където отново ще се приказва за разширението на Евросъюза. Натискът извън за Македония или този от вътрешната страна за стопанската система ще е по-силен за държавното управление?
- Българската позиция по отношение на Македония е ясна. Добре е, че през последните месеци на напред във времето излезе не по-абстрактната тематика за похищението върху българската история, а за един действително измерим проблем. Това са правата на хората с българско етническо съзнание. С това българската позиция стана разбираема и евентуално ще се продължи да се работи в този дух. Ще се търсят и вероятни прагматични решения, които да отпушат икономическото съдействие, само че не за сметка на компромис с правата на българите в Македония. Натиск извън ще има, само че той съществува и в този момент.
Доц. доктор Иво Инджов е учител по публицистика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и специалист по политически връзки. Има издадени няколко книги по проблеми на медиите и публицистиката. Работил е като публицист в разнообразни печатни медии.
Свързани вести Ето имената на министрите в кабинета на чернова
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ