Не сме искали да рушим, защото не сме вандали. Това

" Не сме желали да разрушавам, тъй като не сме вандали. Това беше опит да се предизвика схващане, че знаците на един незаконен режим не трябва да влияят и през днешния ден ", споделя Асен Генов, който осъди България пред Европейски съд по правата на човека в Страсбург.

Г-н Генов, дружно с Цветелина Сърбинска осъдихте българската страна в Европейският съд по правата на индивида в Страсбург. Поводът - присъдата на втора инстанция за боядисването на скулптурната комбинация „ Партизани ” пред постройката на Българска социалистическа партия в София през 2013 година и изписването върху нея на думите „ КОЙ? Българска комунистическа партия - ПОЗОР. КОЙ! ”. Какви са претекстовете на решението от Страсбург - официални или всъщност?

Асен Генов: Решението на Европейски съд по правата на човека не е официално, а фундаментално. Отнася се до свободата на изложение, съвестта и политическите убеждения на 750 милиона европейци. Надскача мащабите на Европейския Съюз. В претекстовете на Съда в Страсбург се загатва незаконният, нечовечен и недемократичен темперамент на комунистическия режим и фактът, че въпросната комбинация, която е символна за оня интервал от историята ни, не се употребява с всеобща респект в обществото. Съдът акцентира и интензивния обществен спор във връзка с. Всъщност, нашата акция се организира във към този момент в паметната за най-новата ни история 2013-та, когато десетки хиляди български жители стачкуваха против държавното управление на социалистите, Движение за права и свободи и националистите от Атака.

Когато тази акция се обвързва с вандализъм, би трябвало да се има поради, че съдиите в Страсбург изследваха и установяваха, че декоративният детайл пред Централата на Българска социалистическа партия не е повреден. И че наложената наказателна мярка против двама ни е ненужна в едно демократично общество. Решенията на Съда по правата на индивида в Страсбург са глоба освен за България, а са „ алена лампа “ за цяла континентална Европа, която е признала неговата пълномощия. Тези решения пазят жителите, които търсят правдивост и демократизация на обществата, от които са част.

Решението оправдава ли по някакъв метод арбитър Мирослава Тодорова, която на първа инстанция е отказала да ви осъди и е осъдена за това?
Редакцията предлага
Асен Генов: Всъщност, да. Европейски съд по правата на човека много точно цитира първоинстанционното решение на арбитър Тодорова, която постанови, че “деянието не съставлява безчинство ”. Правото ни на независимост на изложение е предпазено, както от член 10 от Конвенцията по правата на индивида, по този начин и от член 39 от Конституцията на Република България от 1991 година. Това е записано в претекстовете на съда в Страсбург, който прави отпратка към решението на първата инстанция у нас. Европейски съд по правата на човека приема, че в подтекста на събитията от 2013 година, на необятния спор за комунистическото завещание и мощните антиправителствени настроения тогава, действието “не може да се квалифицира като безчинство ”, тъй като това би било “наказателна принуда с политическа цел ”.

Решението съотносимо ли е към сходни дейности по отношение на паметника на Съветската войска в София, поради настояването, че той (за разлика от безадресната статуя „ Партизани ”) е в памет на починалите руски бойци във войната с хитлерофашизма и че такива монументи има в доста европейски страни?

Асен Генов: Много е значимо да се има поради, че така наречен Паметник на Съветската армия-освободителка не е монумент, а съставлява агитационен инструмент. Видно е от архивите по построяването му, че тогавашният Комитет за просвета към Централен комитет на Българска комунистическа партия го замисля не като войнишки монумент, който би бил предпазен от Женевската спогодба, а като знак на величието на Съюз на съветските социалистически републики и българо-съветската дружба. Той няма друга историческа или прочувствена стойност, като се изключи че по това време е бил инструмент на комунистическата власт в България.

Освен това,, като води след себе си установяването на комунистическа тирания у нас. В този смисъл е неуместно сравнението, което постоянно се прави с монументи в Западна Европа. Има страни, в които фактически Червената, а по-късно Съветската войска е избавител или е съдружник, само че у нас тя е окупатор.

Паметникът на Съветската войска би трябвало ли да бъде демонтиран или е задоволително да бъде обект на несанкционирани цивилен акции, които да трансформират идеологическия му подтекст?

Асен Генов: Този монумент ще бъде обект на артистични политически акции до тогава, до момента в който не бъде изместен там, където съгласно мен е неговото място – в Музея на тоталитарното изкуство.

Виждате ли прилика сред желанието да се разрушават монументи от руския интервал у нас и такива от робовладелческия в Съединени американски щати?

Асен Генов: Гледам на тях като на два разнообразни културно-политически феномена. Не съм сигурен, че съпоставката сред конфедеративните монументи оттатък Океана, които редица щати отстраняват сега, и артефактите от комунизма, които са пръснати из цяла България, би била правилна. От моя позиция, макар че някои персони, увековечени в американските конфедеративни монументи, са противоречиви - всички те, без изключение, са исторически лица с принос към модерна Америка.

Според мен, акции като тези, които обсъждаме, в България по принцип не са израз на предпочитание за разрушение. През 2013-та дружно с моите съидейници също не сме имали за цел да разрушавам, точно тъй като не сме вандали. Това беше опит за фокусиране на публичното внимание, с цел да се предизвика схващане, че знаците и пропагандните принадлежности на един незаконен режим не би трябвало да влияят и през днешния ден. Уверен съм, че най-подходящото място за тях е отвън обществената среда, в музеи и складове.

Как си обяснявате, че освен у нас, а и в цяла Европа, фашизмът беше наказан надалеч по-лесно от комунизма, макар очевидните им прилики като тоталитарни режими?

Асен Генов

Асен Генов: Следвоенният консенсус би трябвало да се премисли. Има сериозен прочувствен миг, който изяснява лекотата, с която осъждаме нацизма и компликацията да отхвърлим комунизма. Нацизмът се стреми към своя злокобен свят, в който жестокостта е ориентирана към другите. Техният човешки живот няма стойност. „ Различните “ гинат с милиони в газовите камери. Обещанието на комунизма обаче е за ярко и красиво бъдеще. Но и в него човешкият живот, индивидът, обособената персона остават без стойност и цена. Агресията на комунистическия режим е ориентирана към своите. Т.нар. душегубки – газови камери-камиони, първо са дело на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Друго “постижение ” на комунизма е ГУЛАГ, където са пречупени милиони човешки ориси.

Така обещанието на комунизма за светлост се окървавява, само че с цел да го осъдим и отхвърлим, би трябвало първо да го изучим и да разкажем историята му. Съпротивата против сериозния прочит на комунизма се случва точно, тъй като през подмяната на предишното се управлява сегашното и предопределя бъдещето. В това виждам вродения недостатък на нашия преход - в никакъв случай не скъсахме с комунизма и постоянно се завръщаме към неговите пороци. Аз притежавам съветски език и проследявам политическия спор в Русия. Дори там сталинизмът не се подминава, а се дебатира както в изкуството, по този начин и в политическите разбори. В някои връзки, коства ми се, изоставаме даже от Русия.

Вие бяхте жертва на обвинявания, че стремежът към разкритие на властническата власт от близкото минало отклонява вниманието от днешните ѝ проявления.

Асен Генов: Срещам такива несправедливи упреци от време на време, тъй като властническата власт от близкото минало е наследена и се демонстрира и през днешния ден. Затова, съгласно мен, в България липсва политическа воля за лустрация и декомунизация както на политическата, по този начин и на обществената среда. Ще напомня единствено, че в Чехия имаше наказателни дейности против художника Давид Черни, тъй като бе боядисал в розово руски танк на фундамент. Но откакто той беше изчистен от боята, група чешки депутати облякоха работни гащеризони и го оцветиха още веднъж. Така те се солидаризираха с създателя Черни.