И в София, и в Скопие властта е на бетонните глави
Не сме фашисти и окупатори, споделяме ние на Европейски Съюз, а македонците са измислена от Коминтерна нация, назовават ни татари и варвари.
Няма да ги пуснем в Съюза, до момента в който не признаят българско малцинство, не го впишат в конституцията си и не стартират да го третират човешки.
След което разрешаваме на локални хора да кръстят българските клубове в Битоля и Охрид „ Иван Михайлов “ и „ Цар Борис III “, отхвърляме да признаем ролята си в депортацията на беломорските евреи и главният ни мотив против РСМ е, че такава нация и подобен език няма.
След това като прям бойкот на македонската кандидатура гамени пребиват македонски българин, караме го с държавния аероплан в софийска болница, тук незабавно идва македонският външен министър и дружно с българския посещават индивида в болничното заведение. Правим една мъчителна крачка напред, след това две бързи обратно.
Българо-македонските „ односи “ са като локален вид на „ Омагьосан ден “ с Бил Мъри – кой каквото ще да прави, на идната заран всичко почва изначало.
Отново и още веднъж по българските малките екрани дефилират хора, чиито причини по така наречен македонски въпрос са образувани през 60-е, откакто Българска комунистическа партия открива, че национализмът е въпреки всичко по-добра опора в битката с титовия великоюгославски национализъм от македонизма.
Проблемът с българската идея в Македония е двоен – първо, че никой не знае каква е тя по-далеч от „ Ура! Да живей! “ и второ, че огромната картина убягва на образуваните през интервала на оправдания шовинизъм (1960-1989) „ специалисти “.
По отношение на първото – какво желаеме ние в действителност от македонците? Каква е дълготрайната ни цел? Да ги накараме да признаят, че са " некъпани " българи? Да признаят българско малцинство и да съблюдават правата му?
Това са доста разнообразни стратегически цели, а нашето държание скача сред тях, все едно играем дама.
По отношение на второто, Европейски Съюз е основан точно с цел да предотвратява и изкоренява етнонационализмите като македонския и българския. В институциите му нашите тежнения са неразбираеми и непознати, гледа се на тях с неприязън.
Добавете и мъчно изкоренимите благосклонности към някогашна Югославия от страна на съдружниците й в две международни войни - и другари в една Студена. Докато Тодор Живков се целуваше с Юмжагийн Цеденбал, Бабрак Кармал и Менгисту Хайле Мариам, Тито дефилираше по международната сцена, ръкуваше се с Никсън и сътвори Движението на необвързаните. Всичко това, плюс изолацията на България като най-верния съдружник на Съюз на съветските социалистически републики оттатък Желязната завеса, подкопават опитите на София да се позове на „ историческите обстоятелства “.
Не че не са правилни, просто никой не желае да ги слуша. Въпреки варварщината си от междувоенния интервал и Втората международна война, да не приказваме за интервала 1992-1999, някогашна Югославия е известна в Париж, Лондон и Вашингтон.
Сега нейните държави-приемници са нужни в битката с съветското въздействие.
България може да е член на Европейски Съюз, само че не се държи като такава, не схваща какво е Европейски Съюз, по какъв начин работи и не употребява механизмите му, с цел да отбрани ползите си.
Абсурдно е, само че нямаме съдружници, освен това поради личното си твърдоглавство.
Исторически факт е, че Елзас, Лотарингия и Източна Прусия са немски. Сега са надлежно френски и полска. Германската иредента загуби, десетки милиони починаха поради нея.
Европейски Съюз няма да отвори бурето с барута поради София и Скопие. Точка. Гнойната язва на българо-македонските връзки няма да се реши на двустранно равнище, в изолираност от интернационалните институции и без дълга и търпелива работа вътре в Европейски Съюз.
И в София, и в Скопие преимущество имат бетонни глави с нрав, образуван в друга геоложка ера.
Българският народен интерес е първо и на първо място правата на самоопределящите се като българи да бъдат прецизно спазвани, второ, българското културно-историческо завещание в РСМ да бъде уважавано и защитавано и трето, РСМ да влезе в Европейски Съюз, с цел да бъдат нормализирани Западните Балкани.
Инцидентът с пребития македонски българин няма да е финален, защото войната за бъдещето на Балканите едвам в този момент се разпалва. Не единствено от нас, само че и от нас зависи дали ще я потушаваме с вода или с бензин.
Няма да ги пуснем в Съюза, до момента в който не признаят българско малцинство, не го впишат в конституцията си и не стартират да го третират човешки.
След което разрешаваме на локални хора да кръстят българските клубове в Битоля и Охрид „ Иван Михайлов “ и „ Цар Борис III “, отхвърляме да признаем ролята си в депортацията на беломорските евреи и главният ни мотив против РСМ е, че такава нация и подобен език няма.
След това като прям бойкот на македонската кандидатура гамени пребиват македонски българин, караме го с държавния аероплан в софийска болница, тук незабавно идва македонският външен министър и дружно с българския посещават индивида в болничното заведение. Правим една мъчителна крачка напред, след това две бързи обратно.
Българо-македонските „ односи “ са като локален вид на „ Омагьосан ден “ с Бил Мъри – кой каквото ще да прави, на идната заран всичко почва изначало.
Отново и още веднъж по българските малките екрани дефилират хора, чиито причини по така наречен македонски въпрос са образувани през 60-е, откакто Българска комунистическа партия открива, че национализмът е въпреки всичко по-добра опора в битката с титовия великоюгославски национализъм от македонизма.
Проблемът с българската идея в Македония е двоен – първо, че никой не знае каква е тя по-далеч от „ Ура! Да живей! “ и второ, че огромната картина убягва на образуваните през интервала на оправдания шовинизъм (1960-1989) „ специалисти “.
По отношение на първото – какво желаеме ние в действителност от македонците? Каква е дълготрайната ни цел? Да ги накараме да признаят, че са " некъпани " българи? Да признаят българско малцинство и да съблюдават правата му?
Това са доста разнообразни стратегически цели, а нашето държание скача сред тях, все едно играем дама.
По отношение на второто, Европейски Съюз е основан точно с цел да предотвратява и изкоренява етнонационализмите като македонския и българския. В институциите му нашите тежнения са неразбираеми и непознати, гледа се на тях с неприязън.
Добавете и мъчно изкоренимите благосклонности към някогашна Югославия от страна на съдружниците й в две международни войни - и другари в една Студена. Докато Тодор Живков се целуваше с Юмжагийн Цеденбал, Бабрак Кармал и Менгисту Хайле Мариам, Тито дефилираше по международната сцена, ръкуваше се с Никсън и сътвори Движението на необвързаните. Всичко това, плюс изолацията на България като най-верния съдружник на Съюз на съветските социалистически републики оттатък Желязната завеса, подкопават опитите на София да се позове на „ историческите обстоятелства “.
Не че не са правилни, просто никой не желае да ги слуша. Въпреки варварщината си от междувоенния интервал и Втората международна война, да не приказваме за интервала 1992-1999, някогашна Югославия е известна в Париж, Лондон и Вашингтон.
Сега нейните държави-приемници са нужни в битката с съветското въздействие.
България може да е член на Европейски Съюз, само че не се държи като такава, не схваща какво е Европейски Съюз, по какъв начин работи и не употребява механизмите му, с цел да отбрани ползите си.
Абсурдно е, само че нямаме съдружници, освен това поради личното си твърдоглавство.
Исторически факт е, че Елзас, Лотарингия и Източна Прусия са немски. Сега са надлежно френски и полска. Германската иредента загуби, десетки милиони починаха поради нея.
Европейски Съюз няма да отвори бурето с барута поради София и Скопие. Точка. Гнойната язва на българо-македонските връзки няма да се реши на двустранно равнище, в изолираност от интернационалните институции и без дълга и търпелива работа вътре в Европейски Съюз.
И в София, и в Скопие преимущество имат бетонни глави с нрав, образуван в друга геоложка ера.
Българският народен интерес е първо и на първо място правата на самоопределящите се като българи да бъдат прецизно спазвани, второ, българското културно-историческо завещание в РСМ да бъде уважавано и защитавано и трето, РСМ да влезе в Европейски Съюз, с цел да бъдат нормализирани Западните Балкани.
Инцидентът с пребития македонски българин няма да е финален, защото войната за бъдещето на Балканите едвам в този момент се разпалва. Не единствено от нас, само че и от нас зависи дали ще я потушаваме с вода или с бензин.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ