Не случайно казват, че любовта е всичко, от което се

Не инцидентно споделят, че любовта е всичко, от което се нуждаем. Любовта ни оказва помощ да се оправим с компликациите и ни кара да имаме вяра в чудеса.

Ние събрахме занимателни и същински истории за другите лица на най-ценното възприятие на света.

***

Баба ми се обади през вчерашния ден, с цел да ме пита дали мога да потърся дядо: той отишъл някъде и не се върнал. Казах, че ще го направя и „ потърсих “ дядо, който рисуваше портрет на баба в моя апартамент. Те имат годишнина идната седмица.

***

Спомням си старите играчки, с които украсявахме Коледната елха, когато бях дете – тези, които не могат да се намерят на никое място в този момент. Имахме една голяма синя топка с флуоресцентни звезди върху нея. Имахме си цяла гала, при която я изваждахме от кутията, „ зареждахме “ я на светлината, с цел да може фосфора да свети в тъмното. Тя беше първата играчка, която закачахме на елхата – в действителност вълшебен миг. Все още пазим ревниво топката.

***

Когато аз и брачната половинка ми спорим, щерка ни пада на пода и симулира някакво пострадване. Наскоро се карахме за нещо в кухнята. Дъщеря ни спеше в хола, само че когато ни чу, пристигна до кухнята, храна ме за ръка и ми сподели да отида с нея, тъй като я е боязън да спи сама. Накара ме да легна до нея и заспахме по този начин. Детето не ни дава да се караме, по тази причина в този момент живеем в мир.

***

Майка ми и аз живеем в столицата, а татко ми живее надалече в различен град. Родителите ми са като близки другари и от време на време татко ми идва да ни посети. Обичах да се разсънвам, когато той беше у дома. Той отива до магазина сутринта и подготвя нещо елементарно, само че вкусно. Тогава прави кафе. Аз сядах до него, той ми разрошваше косата и си говорихме на закуска. В такива моменти осъзнавах какво е щастието.

***

Оцветявах картинка на масата за вечеря преди лягане. За да не не помни концепцията си, подредих всички моливи в избран ред, като изпълних цялата маса с тях.

Съпругът ми правеше закуска сутринта, когато влетях в стаята крещейки: „ О, Боже! Успах се! “ и видях, че на масата нямаше повече моливи. Разсърдих се, несъмнено, само че не прекалено много – въпреки всичко в ината беше моя. Отидох в спалнята и ги видях там на бюрото ми. Съпругът ми ги беше подредил в същия ред, в който ги бях оставила вечерта. Всичките 50 молива.

***

Разказах на брачна половинка ми тъжната история за това по какъв начин родителите ми са ми сподели, че няма Дядо Коледа и подаръците за Коледа стопираха. Детето вътре в мен към момента плаче. Помислих си, че е не запомнил за това, до момента в който не получих писмо от Дядо Коледа, което гласеше, че би трябвало да му пиша и да му кажа какво желая за Коледа. Направи ме толкоз щастлива.

***

Уча на стотина километра от родителите ми. Един ден се разболях и подвигнах извънредно висока температура. Баща ми пристигна, с цел да ме закара от университета до кампуса. Два часа в едната посока и толкоз в другата единствено, с цел да не пътувам в рейса час и половина. Донесе ми и чорба от мама и мед.