Не след дълго Иван осъзнал, че като храни кучетата с

Не след дълго Иван осъзнал, че като храни кучетата с останки храна от кошчетата, те лека-полека започвали да му се доверяват, да го пазят и да го топлят. Всяка заран момчето отивало в локалната пекарна с кучетата си, с цел да проси храна. Иван станал един от глутницата, даже скоро го създали неин лидер.

Подобно на кучетата, Иван имал необикновен инстинкт за оцеляване. Той не просто се включил незабавно към глутницата. Трябвало да завоюва доверието им и когато го направил, живял в тяхната бърлога две години.

Иван възприел доста кучешки характерности.

Няколко години по-късно момчето било хванато като животно от управляващите, които примамили кучетата и ги разсейвали с месо, до момента в който заловили Иван в капан без протекцията на кучетата му. Това се случва през 1998 година когато Иван е на 6 години.

Иван Мишуков прекарва известно време в детския център на Реутов в Москва. Той имал шанса да бъде признат от любящо семейство. За благополучие, Иван към този момент е добре и е редови член на обществото. Той живее в Москва.

Когато бил реинтегриран в обществото на шестгодишна възраст, той бързо се научил да приказва, което демонстрира какъв невероятен човек е. Истории за диви деца има от антични времена, само че никоя не наподобява на неговата.

Сега Иван е признателен на уличните кучета, които са му избавили живота, когато е живял на улицата като цялостен сирак. Днес той работи като оператор в цех за произвеждане на тел в Реутов.

Любовта на Иван към кучетата продължава през целия му живот. Случаят му става прочут по целия свят и в този момент той – прочут също като Ваня – приказва за дълга, който има към бездомните кучета.

Иван споделя, че е признателен и на служителите на реда, които го измъкнали от глутницата, и несъмнено на приемната му майка, която го отгледала с доста обич и самообладание.

Иван е отгледан от грижовната приемната майка Татяна Бабанина. Любящите грижи на Татяна обезпечили на Иван цялостно възобновяване. След това той постъпва в влиятелното военно-кадетско учебно заведение в Кронщад, където един път марширувал пред Владимир Путин.

Иван се надявал на кариера в службата за сигурност на ФСБ, само че вместо това се завърнал в Реутов и в този момент работи в завода за тел.

Въпреки, че станал прочут и не обичал намерено да разисква тъмния интервал в живота си, той до ден сегашен не стопира да показва своята признателност към кучетата, които са го избавили

„ Обичах кучетата и те обичаха мен “, споделя Иван на обществените служащи, откакто бил избавен. Кучетата били кръстени Джеси, Гога, Маша и Сева – и когато животните намирали храна, те я споделяли с Иван и назад.

Иван разкрил, че кучетата го топлели през студените съветски зимни месеци, като се гушкали до него. След като бил открит, обществените служащи оставили момчето в тъмно сиропиталище край Москва. Невероятно, само че обичаните му кучета усетили местоположението му и на вятъра го чакали пред портата на институцията.

По-късно те били убити по заповед на жестоките служители.

През 2009 година неговата история оказала въздействие на британския драматург Хати Нейлър и той написал пиеса за времето, когато Иван бил по улиците, наречена „ Иван и кучетата “. Тази пиеса спечелила премията Тинисууд за истинска радиодрама и била номинирана в премиите Оливие за извънреден принос към театъра през 2010 година Пиесата е приспособена за киното като Лек и кучетата (2017).

Историята на Иван Мишуков притегля вниманието и на австралийската писателка Ева Хорнунг, чийто разказ „ Куче момче “ (2009) споделя доста от същите детайли от историята на Иван, в това число залавяне посредством оставяне на примамка в ресторант. Друг създател, Боби Пайрън, също написал книга за Иван и времето му на улицата с кучетата, наречена Кучетата на зимата.

Автор: Десислава Михалева