Никой нямал разбит идол. Има само разбито верую ♥ Радой РАЛИН
Не си прави идоли, ами върви напряко ги разбий… Една кратковременна победа за бедняка, повлякла след себе си други заблуди и тегоби.
Димитър Стефанов Стоянов (1923 ~ 2004)
Човекът и разрушеният кумир
Един дрипльо постоянно ходил в храма да се моли на идола нека го избави от бедността. А всяка беднотия е такава – не свърши ли, става все по-голяма и още по-голяма. И беднякът продължавал да се моли на идола, а нищетата му растяла и му пристигнала чак до гушата. Накрая той не издържал, кипнал, тръшнал идола о мраморния под, разрушил го. Не щеш ли, жрецът на храма си бил криел в идола златните пари. Жрецът знаел, че като ненарушим и недостижим идолът е най-сигурното скривалище… Жълтиците се изсипали, беднякът ги взел и си отишъл по живо по крепко.
И тъй като не бил лакомец, разказал и на другите сиромаси, които от години безрезултатно се молили на своите идоли. Посъветвал ги никак да не им се молят, а да ги разбият. Бедните го послушали и последвали, разрушили си идолите, та си станала една дребна безкръвна гражданска война в границите на митологическото мировъзрение.
Тогава жреците, които са били въпреки всичко интелигентни хора, създали религиозна промяна и оповестили, че да се молиш на идоли е фетишизъм. По-добре се моли напряко на тях, жреците, същинските пълномощници на боговете.
И хората – небогати и богати – почнали и привикнали да се молят на жреците, а те чували молбите им предвид на съответната конюнктура, давали от време на време и отговор.
Така към този момент никой не разбивал идоли. И никой нямал разрушен кумир. Има единствено разрушено верую. Но не било толкоз ужасно, тъй като веруюто му преди служило за укритие на непознати благосъстояния.
Из: „ Няма метод, Хамлете! “, Радой Ралин, Библиотека „ Стършел “, София, 1978 година
Снимка: Димитър Стефанов Стоянов (1923 ~ 2004); Държател: Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
