След провала: има ли бъдеще за новия руски космодрум Восточний?
Не ще и дума – през днешния ден е печален ден за съветската космонавтика. След дълги години строителство и усилена реклама през днешния ден от новия космодрум Восточний бе извършено второто изстрелване с съветски хидрометеорологичен сателит и още 18 дребни спътника, някои от които за потребностите на западни комерсиални компании. Изстрелването приключи с неуспех и не беше открит контакт с нито един от тези спътници. Време е да си зададем въпроса: какво е бъдещето на космодрума Восточний?
За да потърсим отговор на този въпрос, ще би трябвало да се върнем 10 години обратно във времето. Нека си спомним каква беше ситуацията през 2007 година. СпейсЕкс организираше полетите на първите си ракети “Фолкън 1 ” и те завършваха с неуспех. Илон Мъск беше осмиван в медиите. Русия към момента беше водач в международните сателитни изстрелвания. Не просто водач – страната беше ненадмината! Статистиката за 2007 година бе следната: от общо 68 орбитални полета цели 26 бяха съветски, едвам 19 американски и 10 китайски, останалите – на други страни.
Сега сме в края на 2017-та година. От януари до момента са извършени 79 полета. Абсолютен водач е Съединени американски щати с 27 изстрелвания, Русия е на второ място с 18, а Китай е на трето – с 14. От американските изстрелвания цели 16 са на СпейсЕкс – т.е. една-единствена компания догонва Русия. Какво се случи? Защо руснаците по този начин изостанаха?
Нека отново да се върнем през 2007 година, тъй като тогава освен СпейсЕкс стартира да набира скорост. Същата година Владимир Путин подписа директивата за градежа на новия съветски космодрум Восточний.
Основната концепция за градежа на Восточний беше следната: Русия трябваше да понижи зависимостта си от Казахстан, защото след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики историческият съветски космодрум Байконур остана на казахстанска територия. За градежа на Восточний беше определен Амурският район в съветския Далечен изток, който при започване на новото хилядолетие попадна под мощното икономическо въздействие на Китай и Япония и заради това Русия се надяваше да реалокира там индустриалните си центрове. Така можем да заключим, че решението за Восточний беше взето на първо място от политическа позиция, без да е наложително съобразено с икономическите благоприятни условия на Русия.
Ето какъв беше първичният проект за развиването на Восточний:
–: предварителни изследвания
–: строителство: пътища, жп линии, електрическа инфраструктура и водоснабдяване, стартови площадки
–. – първо изстрелване от новия космодрум в безпилотен режим
– – първо пилотирано изстрелване на нов съветски галактически транспортен съд
– – пренасяне на цялата пилотирана стратегия от Байконур на Восточний.
Восточний трябваше да е освен това от елементарен космодрум – той щеше да се трансформира в центъра на бързо разрастващата се галактическа стратегия на Русия. Оттук трябваше да се изстрелват новите роботизирани и пилотирани задачи до Луната и Марс.
Годината е 2017-та. До този миг са извършени едвам две изстрелвания – едното сполучливо, през 2016 година, с ракета “Союз ” и теоретичен сателит “Ломоносов ”. Другото беше през днешния ден, на 28-ми ноември и то приключи с неуспех. Далеч сме от първичните показа за Восточний. Всъщност би трябвало да признаем, че даже и днешният полет да беше сполучлив, въпросите и подозренията към космодрума щяха да останат. Какво съставлява през днешния ден Восточний? Защо наподобява подобен, какъвто е?
Според предварителните изследвания Восточний трябваше да бъде снабден със стартови площадки за новата пилотирана съветска ракета “Рус-М ”. Тази ракета беше препоръчана от РКК “Енергия ” през 2009 година, само че си остана единствено на чертожната дъска и в никакъв случай не бе пристъпено към създаването й. През 2011 година новоизбраният началник на Роскосмос Владимир Поповкин оповести, че няма потребност да се прави “Рус-М ” – опциите й биха се доближавали до тези на ракетите от фамилията на “Ангара ”, които по това време бяха разработвани в продължение на близо 20 години и времето за първите им полети наближаваше. Така беше взето решението, че в основата на новите съветски планове ще са ракетите “Ангара ”, като ще бъде основан специфичен вид за пилотирани цели “Ангара-5П ” (буквата “П ” идва от “пилотиран ”). Дотук хубаво, само че към тогавашния миг имаше два основни казуса: единият е, че единствената стартова площадка за “Ангара ” се намираше на северния боен космодрум в Русия на име Плесецк, а другият е, че ракетата към момента не беше летяла, в това число заради отлагания на градежа на стартовата площадка на Плесецк. В последна сметка два тестови полета бяха извършени през 2014 година. Досега са и единствените.
Към 2012-та година във Восточний към този момент бяха наляти милиарди рубли, а забавянията бяха налице. Някои от съветските министерства описваха космодрума с думата “дългострой ” – т.е. голословен план в положение на безконечен градеж.
С избирането на “Ангара ” за съществена ракета на съветската стратегия излезе нескрито значим факт – в случай че занапред щеше да се прави стартова площадка за нея на Восточний, нямаше метод да се извърши политическата повеля за добютен полет през 2015 година. Така през 2012 година от немай къде Поповкин реши първата площадка на Восточний да е за съществуващите ракети “Союз 2 ” – просто с цел да може нещо да излети до 2015 година, каквото и да е, единствено и единствено да се извърши заръката на Путин. Има доста подробна публикация на уеб страницата на Анатолий Зак Russian Space Web по отношение на взимането на решение за площадка за “Союз ” (източник), само че няма да я разказвам отново в детайлности. Само ще загатна, че през днешния ден, шест десетилетия след полета на първия неестествен сателит “Спутник 1 ”, Русия развива космонавтика в 21-ви век с 60-годишни ракети от фамилията “Семьорка ”.
Тук би трябвало да отбележа, че руснаците се оправиха сносно и извършиха проекта единствено с три-четири месеца забавяне. Е, първият полет от Восточний беше извършен не през 2015 година, а през април 2016 година. Рядко галактическите планове се извършват толкоз бързо и без основни отлагания. Адмирации! Но е реалност, че към този момент от Восточний могат да се организират само полети на съветските ракети от фамилията “Союз 2 ”, освен това единствено в безпилотен режим. Стартова площадка за “Ангара ” ще има едвам след няколко години.
Междувременно времената се трансформираха – настъпи рецесията в Украйна, Съединени американски щати постановиха наказания на Русия, бюджетът на Роскосмос беше фрапантно съкратен… и се стигна до следващите промени на проектите. За тях писах на страниците на КОСМОС БГ по-рано през годината – Русия ще се откаже от потреблението на ракети “Ангара ” за пилотирани цели, а новите кораби “Федерация ” ще употребяват ракета “Сункар ” (известна още като “Союз 5 ”). Тази ракета е производна на “Зенит ”. Стартова площадка за “Ангара ” на Восточний ще има, само че ще е единствено за безпилотни задачи. Що се касае до пилотираните полети… ами към този момент ще се организират от Байконур, тъй като единствено там има нужната инфраструктура. Пилотирани полети от Восточний? Ще се мисли за тях едвам през втората половина на идващото десетилетие след пристъпването към градежа на свръхтежка ракета – т.е. бихме могли да ги забележим чак след 2030 година.
Така Русия дава заден ход за Восточний, който през днешния ден си остава космодрум с единствена стартова площадка за ракети “Союз 2 ”.
Струва си да зададем въпроса: какъв е икономическият смисъл от Восточний в сегашния му тип? Говорим за икономическия смисъл, не за политическия. Политическите цели са ясни и бяха упоменати при започване на публикацията – самостоятелност от Казахстан и развиването на локалната промишленост. Какъв е смисъл, тоест – каква ще е изгода на Русия от съществуването на Восточний?
Ето каква е ситуацията към днешно време: с изключение на на Восточний, стартови площадки за “Союз ” има на следните космодруми: на Плесецк (за военни стартове на Русия), на Байконур (за пилотирани стартове), на Куру във Френска Гвиана (които се употребяват за потребностите на европейската космонавтика). Тук би трябвало да подчертаем следното: колкото и да приказват съветските политици за взаимозависимост от Казахстан и по тази причина, че Байконур е в непозната страна, бъдещето на остарелия космодрум е оптимистично: той е под аренда чак до 2050 година, така че ще сме очевидци на полети от него още дълго време. Байконур няма да си отиде скоро, там се намират стартовите площадки и на други значими за Русия ракети като “Протон ”, до момента в който всевъзможни кроежи за нови площадки и нови ракети не напущат чертожните дъски или се реализират с десетилетни забавяния.
Не излиза наяве по какъв начин Русия ще популяризира Восточний пред западните компании и за какво те биха предпочели да изстрелват от това място – в случай че няма отстъпки спрямо полетите от други космодруми. Но това наподобява безсмислено – освен това, в тази ситуация географското местонахождение има значение – товароподемността на ракетите “Союз ” от Восточний е доста по-малка от тази на същите ракети, само че изстрелвани от Куру във Френска Гвиана.
Това не значи, че комерсиални полети няма да има въобще – през 2018, 2019 и 2020 година ще бъдат извършени изстрелвания за английската компания OneWeb, която ще дава интернет услуги. Ще го има и обичайният транспорт на дребни спътници от вида CubeSat, каквото имаше и при днешния полет.
Междувременно пазарът на изстрелвания се трансформира – частните компании в Съединени американски щати и Западна Европа занапред ще се развиват. СпейсЕкс към този момент влезе в разгара си – компанята има зад тила си десетки сполучливи изстрелвания и напълно малко провали. От друга страна ракетите на Русия летят все по-рядко, а неуспехите зачестяват.
Има ли бъдеще Восточний? Вероятно да – изключително в случай че съветското държавно управление продължи да поддържа космодрума и има най-малко непретенциозен комерсиален интерес. Но по всичко наподобява, че това ще е рядко употребен космодрум, а Русия ще продължи да изостава от актуалните трендове. Засега страната върви по пътя на Португалия от времето на Великите географски открития – португалските мореплавания от 15-ти и 16-ти век са били едни от най-престижните в международен мащаб. Въпреки това след епохи Португалия почнала да изостава в тази област. Русия няма да изчезне от галактическата сфера и към момента би могла да бъде потребна – само че ще заема все по-второстепенно място.
