Не се сещам до момента в автомобилния свят да е

Не се сещам досега в автомобилния свят да е имало модел, който да е бил българско дело и да се е трансформирал в бестселър. Да, за такива с българска диря мога да се сетя. Но за напълно изработен от българин – не. А и с нашия " огромен " опит в автомобилостроенето... Всичко това обаче към този момент става в историята. Днес (че дори преди няколко месеца) на пазара най-сетне имаме автомобил, основан напълно от българин. За страдание не наше произвеждане, а на северните ни съседи. Но не кой да е автомобил, а второто потомство на един безспорен шлагер на автопазара освен в Европа, само че и съвсем на всички континенти. И това е Dacia Duster.

В случая ще си " поговорим " за второто потомство на този автомобил. Чиято предходна генерация, за 8-те си години битие от появяването си през 2010-а, остави дълбока диря в света на колите. Дебютиралият на автоизложението във Франкфурт предходната есен и дошъл напряко от там на автосалона в София Dacia Duster II към този момент публично се продава на нашия пазар. И има всички нужни качества да стане още по-популярен както у нас, по този начин и по света. И както към този момент означих, той е дело на българин.

По-конкретно става въпрос за дизайна на автомобила. От първата нахвърляна на бял лист графика до финалния вид на Duster II, на който шефовете на Renault са споделили окончателното " Да ", заслугата е на Емануил Клисаров. Да, той работи в дизайнерския отдел на Groupe Renault и си е завоювал достойнството да бъде създател на дизайна на втория Duster. В моите очи, а и на няколко другари, които се повозиха с мен по време на теста, Емануил се е справил чудесно със задачата си.

Както самичък показа в София предходната есен, условието на шефовете е било хем да направи един впечатляващ на външен тип правоприемник на бестселъра Duster I, хем да не трансформира изрично визията, с цел да остане различим автомобилът, хем да го направи да наподобява по-скъпо, по-спортно и по-офроуд, хем асоциацията с шлагера на актуалния автопазар – SUV-тата, да бъде налице още от пръв взор. Доста задачки са му сложили. Но отново споделям, справил се е прелестно.

Още при пръв взор към предницата човек сигурно схваща, че това е новият Duster. Обаче при втория взор вижда какъв брой доста е изменена колата и по какъв начин безусловно няма нито един подробност, който да не е изменен. Фаровете, да вземем за пример, имат същата петоъгълна форма. Но към този момент са по-тесни, малко по-агресивни и по-модерни. Като за последното усещане оказват помощ и новите им дневни LED светлини, които образуват нещо като легнала писмен знак Г. Решетката също е станала малко по-тясна, само че пък е запазила декорациите си от последния фейслифт на Duster I от 8 стилизирани успоредника. Бронята е напълно с нова форма, както и въздухозаборника в долната й част (и той е с нов дизайн), същото важи и за фаровете за мъгла и гнездата им. Като цяло остава в действителност усещане, че гледаме много по-модерна кола от предходното потомство, която обаче държи на историята си. И въпреки да е станал по-модерен, Duster II никога не е изгубил офроуд излъчването си.

Още преди погледът да е минал в профил, си личат присъщите за първото потомство раздути арки на калниците. Сега обаче те не са толкоз добре изразени и колата е станала малко по-елегантна. Но, с цел да не заблуди някого, че Duster към този момент е паркетник, Емануил е решил да сложи в края на предния калник един пластмасов украсителен отвесен детайл, който приключва в горната си част с мигач и надписът 4WD. Освен това играе ролята и на протектор против надраскване от хвърчащи камъчета, който продължава през прага и стига до арката на задния калник. Във вратите виждаме също малко повече грациозност, само че не прекомерно. Калникът на задното колело също е запазил издутата си арка, само че и тук тя е малко по-меко изразена, въпреки в това време да има линия, която я акцентира. Duster има обаче напълно нови огледала, както и релси на покрива, като и за двете можем самоуверено да кажем, че наподобяват доста съвременно и по никакъв метод не припомнят бюджетен автомобил.

Когато погледнем новия Duster откъм гърба обаче усещането за последователност от първото потомство пропада някъде в някоя пропаст. Тук колата е радикално друга. Веднага се набиват на очи новите задни светлини, в които няма даже и най-малкия белег, напомнящ с нещо на старите. Те към този момент са квадратни, външната им част е напълно алена, вътре в тях откриваме нещо като бял кръст, четирите лъча на който се събират в по-малко бяло квадратче. Логично това са мигачите. Задната светлина пък към този момент е изнесена долу вдясно на бронята, където дели едно гнездо с единия габарит за мъгла, а другия си е независимо от лявата страна. Самата ризница, както и предната, е със напълно нова визия, която още веднъж акцентира офроуд характера на Duster II, най-много с черния протектор, който заема напълно долната й част. Формата на вратата на багажника и на задното стъкло също са напълно нови. Единственото нещо, което припомня остарялата задна част, е декоративната черна лайсна с надписа с огромни букви D U S T E R. И нещо доста значимо, за разлика от предходното потомство, при което вратата на багажника се отваряше с много скучен и много стар като идея бутон, ситуиран в средата на въпросната декоративна лайсна, в този момент бутонът към този момент е като при всяка кола – прикрит в долната й част и към този момент естествен, който не изисква да го натискаш със мощ.

Ако теглим чертата, можем изрично да кажем, че новият Duster наподобява доста по-съвременно от остарелия (както по отношение на него, по този начин и в случай че вземем предходния при появяването му през 2010 година, сравнявайки го с съперниците от класа), на процедура не наподобява на бюджетен автомобил, въпреки да продължава да е подобен, а има и няколко много съществени отличителни дизайнерски белега, които да бъдат негов " автограф " в актуалното автомобилостроене.

И до момента в който в екстериорния дизайн, като се изключи задницата, няма по какъв начин да не разпознаем, че това е новият Duster, то качим ли се със затворени очи в купето и ги отворим едвам по-късно, сигурно няма да познаем колата. Тя е с новия волан на Dacia, който в края на 2016 година получиха всички модели на марката, като се изключи Duster (предвид излизащия скоро напълно нов модел). Той към този момент е доста по-модерен, по никакъв метод не припомня " дървения " дизайн на остарелия, доста по-удобен е, доста по-стилен, което важи и за бутоните за ръководство на бордкомпютъра, темпомата, хендсфрито и така нататък В съответния случай дори е и кожен. Задължително би трябвало да отбележим и че кормилото освен е нов, само че към този момент се контролира и в дълбочина, до момента в който при предходното потомство имаше алтернатива единствено за приспособяване във височина.

Зад него откриваме също напълно новото арматурно табло. Ринговете на оборотомера и скоростомера към този момент са по-големи, по-модерно изглеждащи, което в цялостна мощ важи и за осведомителния екран сред тях. Той към този момент е черно-бял (не черно-оранжев като стария), доста по-детайлен е, а и демонстрира много повече данни от преди.

Въздуховодите са запазили кръглата си форма, само че също са с по-модерна визия, а и към този момент не са 4 (както при остарелия Duster), а 5 – от които 3 над централната подпора и по един в двата края към вратите. Като преместим погледа по-надясно, откриваме по-тесен похлупак на въздушната възглавница за пасажера и по-изнесена нагоре жабка, с помощта на което мястото за краката му се е нараснали (не, че преди не беше достатъчно). Запазено обаче е рафтчето за дребни предмети от горната страна, което прави много потребна работа.

Самата централна подпора също е с напълно нов дизайн. Първо, екранът на инфоразвлекателната система (радиото за по-ниските равнища на оборудване) е изнесен много по-нагоре, тъй че да е по-удобно на лидера да го поглежда по време на придвижване. Бутоните за ръководство на другите системи и екстри към този момент са си напряко готини. Натискат се надолу (с доста лек натиск), 8 от тях са ситуирани в една линия, а под тях има още 4. Те пък, два по два, се намират сред трите огромни кръгли контролера, с които се ръководи силата на въздушния поток, градусите на климатроника (да, Duster към този момент не е с климатик, а с климатроник) и тъкмо накъде желаят водачът и пасажерите да бъде ориентиран въздушният поток. В средата на въпросните 3 контролера има дисплейчета, които демонстрират какво е определено в последна сметка – тотално нищо общо с поостарелите и като идея, и като визия, контролери в предходното потомство. Под всичко това пък има една обичайно огромна ниша за дребни предмети, в която има и една подложка за чаша или по-малка бутилка.

Друго напълно ново нещо за Duster е подлакътникът за лидера. Предишната генерация въобще нямаше подобен, даже и против доплащане. Смятам, че един толкоз продаван автомобил от дълго време трябваше да има подлакътник и ето на, към този момент има. Прикрепен е за облегалката на водача, може да се сгъва, а може и да се нагласява какъв брой нагоре или надолу да стои, с цел да е оптимално комфортно на лидера. Но е единствено подлакътник, а не тапициран похлупак на кутия за багаж.

За сметка на това под предната пътническа седалка пък към този момент има чекмедже. В което могат да бъдат поставени много неща – размерът му е 2.8 литра. Но би трябвало да се има поради, че самото то е плитко, тъй че бутилка от 1.5 литра, да вземем за пример, няма да влезе. Което не важи обаче за 0.5-литрова.

При скоростния лост на новия Duster смяната е като при кормилото – няма и помен от остарялото " дръвце ", а на негово място имаме нов с съвременна визия. Освен това облицовката му е като на трите контролера в централната подпора, което придава и малко жанр. Зад него към този момент се намира контролера за задвижването. От него се избира дали колата да е в режим 4х2, автоматизирано, т.е. сама да минава в 4х4 при потребност или да се задейства блокажът. Зад него е бутонът за активиране на темпомата и ограничителя на оптималната скорост, по-късно намираме една продълговата ниша за предмети (например телефон, даже таблет – задоволително огромна е), а до нея има две поставки за чаши. Малко са неуместни за потребление от водача (той обаче си има независимата по-напред), само че пък могат да се употребяват както от пасажера на предната седалка, по този начин и от тези на задните.

И като заговорихме за втория ред седалки, би трябвало да кажем, че дружно по-модерната си визия и извън, и от вътрешната страна, Duster предлага и повече пространство откъм гърба. С малко, само че всеки човек, интересуващ се от коли, знае, че на задните седалки всеки милиметър се усеща. В съответния случай " порастването " в действителност е малко, само че се усеща. Нещо друго, което е директно обвързвано с комфорта, е и коженият салон, с който към този момент разполага Duster (като алтернатива, въпреки даже и такава да нямаше в първото поколение). Кожата обаче не е естествена, а така наречен еко. Но е много приятна на досег и да се седи върху нея. А и по този начин няма да има риск да се изтърка, за разлика от елементарната изкуствена.

Седалките, както задните, по този начин и предните, са станали и по-удобни и красиви. Е, правилно е, че в тази ситуация си приказваме за най-високото равнище на съоръжение (което се отнася и до кожения салон, който върви с него), само че и това е една от многото крачки напред за Duster. Пропуснах да отбележа и еволюцията при пластмасите в интериора. Те също са тръгнали към по-добро. Което важи както на тип, по този начин и на досег. И освен за таблото, а и за вратите и дръжките.

Duster не е пораснал откъм багажник. Както и в предходното потомство, минималният му размер е 411 литра. Което си е ОК за класа. Но би трябвало да отбележим и че под кората имаме пълноразмерно аварийно колело. Което ще е извънредно скъпо, в случай че спукаме гуми на офроуд, където ремонтният комплект няма да свърши работа. Както и че съответният автомобил е с 4х4. Нещо доста значително е и че до аварийното колело към този момент се доближава през багажника. То не е под колата, както беше в предходната генерация и надлежно, в случай че се наложи да се употребява, не е опръскано с тиня и всякаквите мръсотии по пътищата.

Много положително усещане ми направи шумоизолацията на купето. За втори следващ път Duster прави сериозен скок в вярната посока в това отношение. При появяването на първия модел през 2010 година към колата имаше много съществени забележки във връзка с шума в купето. Голяма част от тях отпаднаха след фейслифта, при което несъмнено беше поработено много в това направление. Тенденцията е траяла и при създаването на новото потомство и разликата даже по отношение на последните Duster-и от миналата генерация е осезаема. Реално, когато не се форсира, мотора не се чува най-малко до момента в който не бъде достигната скорост от 130 км/ч. Горе-долу тогава стартира да се чува и въздушният поток към колата. Което се дължи най-вече на релсите на покрива. Предполагам, че при версиите без такива шумът ще се появява при още по-висока скорост.

Освен образно, новият Duster много се е трансформирал и във връзка с пътното си държание. Не, че при предходната генерация е имало кой знае какви забележки. На мен персонално отчасти не ми харесваше само по какъв начин се държеше колата при по-висока скорост. Като повода е, че при 130 км/ч и повече в по-сериозните завои по автомагистралата центробежната мощ действаше по-сериозно на автомобила и той се накланяше повече по отношение на съперниците в класа. Това стеснение обаче изрично го няма в новия Duster. Колата е " излекувана " от този проблем и към този момент е доста по-стабилна на висока скорост. Очевидно инженерите са се постарали повече с окачването, а и евентуално са взели поради опита на притежателите на Duster I.

Така към този момент персонално на мен пътното държание на Duster II ми подхожда изрично. Колата вози устойчиво и не бих споделил, че отстъпва по нещо на по-скъпите си съперници. Нито на скорост, нито в пътища с доста завои, с 3-мата другари, с които пътувахме, не чух недоволство. И да отбележа, че две бяха дами, които нормално не си мълчат, в случай че изпитат дискомфорт от нещо. Като цяло можем да обобщим, че по пътищата колата вози удобно, относително меко, в това време окачването е плътно.

Както към този момент загатнах, образно новият Duster подсказва, че не е изгубил нито на йота офроуд качествата си. Което се вижда и от непроменения му пътен луфт от 21 см. Не можех да не ревизира на какво е кадърен. И резултатът удостовери изрично усещането от външния тип. Имах опцията да тествам колата в разнообразни условия и терени. Първо потеглих да се катеря нагоре по един много глинест черен път. Дори и единствено с предно предаване автомобилът не изпита компликации. После го вкарах в много песъчлива почва, влажна също по този начин. И там не се стигна даже до прибуксуване. Преди да навляза обаче включих автоматизирания 4х4 режим, с цел да не си върша опити. След което на Duster му се наложи да премине през терен, отрупан с едри речни камъни. И с изключение на друсането друго за описване няма. От там колата мина и през плитка река – още веднъж без усложнения. От другата страна я чакаше замръзнала много огромна локва, в която можеха да се паркират най-малко 4 такива автомобила. При прекосяването се оказа, че леда, въпреки и пълен, се пропука, а под него имаше вода и тиня. Колата се оправи и с тази обстановка. Следваше стръмен хълм, още веднъж много глинест, само че се качихме и по него. След всичко това няма по какъв начин да не пиша една отлична оценка на Duster II за опциите му отвън пътя. И да подсигурявам, че тази кола може да заведе притежателите си и техните спътници на много-много места.

Двигателят, с който беше оборудвана изпробваната от мен кола, считам че е съвършеният избор. За следващ път имам опцията да тествам 1.5- литровият dCi на Renault с мощ от 110 к.с. и 260 Нм въртящ миг. Познат от съвсем всички модели на Renault, Nissan и Dacia, той в действителност е доста добър и балансира съвършено сред мощ, разтегливост и консумация на гориво. За някои 110 коня може да наподобяват малко, само че въобще не са. С 4 индивида и багаж Duster II е задоволително чевръст за този клас коли. Ускорението от 0 до 100 не е впечатляващо – 12.4 секунди. Но първо, в различните модерни SUV-та като цяло рядко се намира образец, в който този индикатор да пада под 11 секунди и второ, този мотор има задоволително въртящ миг, с цел да не набира кой знае какъв брой по-бавно, когато е претрупан и с пасажери. Или пък, с цел да може умерено да се изпревари ТИР на двупосочен път задоволително бързо, с цел да не се стига до рискови обстановки. И то даже и на по-високите предавки.

В случая моторът бе смесен с 6-степенна ръчна скоростна кутия. Дори и връщането на единствено 1 предавка надолу е задоволителна в болшинството от случаите, с цел да се форсира по-бързо автомобилът. И отново наблягам, че в колата имаше 4 индивида и багаж.

А когато си приказваме за разход, 1.5 dCi от дълго време не може да ме изненада. Той постоянно е пестелив. След над 700-километровото пътешестване компютърът показваше тъкмо 6 литра на 100 км. Като би трябвало да подчертая, че в този разход влиза и упоменатия към този момент офроуд опит, когато колата си е похарчила. Има и много автомагистрала. Също по този начин не е употребен ECO-режимът. Има и доста малко градско каране, където системата Stop&Start ми оказва помощ да смъква потреблението. Която другояче по азбучник е 4.7, само че аз не съм карал в идеални условия, нито пък съм се старал да карам икономично, нито съм бил самичък в колата. При тези условия считам 6 на 100 за съвършен разход.

Нещо доста значително при новия Duster е, че смяна в цените му няма. Въпреки множеството усъвършенствания по дизайна и софтуерната част, автомобилът продължава да се продава на безусловно същите цени, каквито и предходното потомство. Те стартират от 21 990 лв. с Данък добавена стойност (за трансформация единствено с предно предаване и 1.6-литров бензинов мотор със 115 к.с.). Най-евтиният дизелов вид, още веднъж с предно задвижване и мощ от 90 к.с., коства 27 690 лв. с данъка. Цената на версиите с цялостно задвижване пък стартира от 33 190 лв.. Конкретно тестовата кола е по-скъпа. Нейната цена е 39 060 лв., като става въпрос за върховото равнище на съоръжение Prestige, което е много богато, изключително за Dacia, плюс няколко спомагателни варианти.

Които, апропо, са и много потребни в избрани условия. Като да вземем за пример системата MultiView Camera, посредством която водачът може да види какво има във всеки един сантиметър към автомобила – нещо, което за първи път виждаме в Duster. Тя работи посредством 4 камери (една начело, една откъм гърба и две в огледалата) и е извънредно потребна при паркиране в тесни пространства или пък на офроуд, когато е належащо придвижването на колата да се съобрази с някое съществено затруднение или просто автомобилът да се резервира от противен удар или драскотина. Много значителен миг е и че водачът може да избира гледката от коя тъкмо камера да му се пресъздава на екрана. Същата система, в композиция с сензорите на парктроника, се употребява и за предизвестие за съществуване на обект в " сляпата " за лидера зона.

Когато си приказваме за офроуд, би трябвало да отбележим и съществуването на системата 4х4 екран, която идва в допълнение към аудио-навигационната система Media Nav Evolution. С активирането й от един бутон тя демонстрира на екрана в градуси какъв брой накривен е сега автомобилът към някоя от страните си, както и напред или обратно. Също по този начин има и компас, който демонстрира като координати и посока в какво тъкмо направление се движи колата.

Друго нещо, което за първи път се среща в Duster, e картата, която заменя ключа и обезпечава безконтактен достъп (отключване и заключване) до автомобила, както и безключово запалване на мотора. Тя е позната от моделите на Renault, само че в този момент към този момент я има и за Duster, като това е и първата Dacia с тази екстра. Между другото датчиците реагират доста тъкмо, а инцидентно, в случай че забравите да заключите автомобила, задоволително е да се отдалечите от него на повече от 1 метър (с картата в джоба, схваща се) и той се заключва мигновено. Даже и ви алармира с клаксона, като един тип ви се кара, че не сте заключили.