Алергичният ринит може да прерасне в астма
„ Не се самолекувайте, тъй като ще си навредите “, предизвестява доцент Дерменджиев, дмн, от УМБАЛ “Свети Георги ” Пловдив
От 2005 година на 8 юли означаваме Световния ден за битка с алергиите. Целта е да се увеличи информираността към алергичните болести и предварителната защита им.
Най-често срещаното алергично заболяване при хората е така наречен сенна хрема или алергичен ринит. В взаимозависимост от вида на сенсибилизацията, клиничните прояви могат да бъдат сезонни и целогодишни, като полените са преобладаващи измежду алергените от външната среда.
Най-честите признаци на алергичния ринит са кихането, сърбежът в носа и очите, изобилната водниста секреция от носа, дразненето в носоглътката, изяснява началникът на Отделението по професионални заболявания с активност по клинична алергология към УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД-Пловдив доцент доктор Светлан Дерменджиев, дмн.
Симптомите се изострят според от типа на полените и тяхната сезонна експозиция. От битовите алергени преобладаващи са акарите, към които сенсибилизацията е целогодишна. Микрокърлежите са и главен съставен елемент на домашния прахуляк, към който доста пациенти са свръхчувствителни.
“Обичайното развиване и разпространяване на алергичния ринит е в ученическата възраст и при младежите. От него страдат сред 15-20% от популацията, а в някои страни популационната периодичност стига до 25%. Сравнително висока е честотата на болестта и в дейната възраст ”, споделя доцент Дерменджиев, като с изключение на алергични, при възрастните хора се следят и други аргументи за поддържане или пораждане на признаците – приложимост на лекарства, хормонални аргументи, влияние на фактори от работната среда, експозиция на иританти и други.
В зрялата възраст, при ненавреме диагностициран и погрешно лекуван, алергичният ринит може да се съчетае с бронхиална астма. Астмата се явява самобитен „ връх “ в така наречен „ атопичен марш “ (б.а.- Атопичен марш се назовава последователността от алергични болести, зараждащи на избран стадий от живота на човека).
Данните от редица представителни изследвания сочат 50 до 70, а в някои случаи до 80% коморбидност сред ринита и астмата.
Според доцент Дерменджиев, когато пациентът получи недоволства, би трябвало да потърси помощта на експерт алерголог.
Доц. Дерменджиев отваря скоба и прецизира, че лекуването не е образец, не е общоприето за всички пациенти, а е индивидуализирано. Затова в актуалната медицина и в клиничната алергология, в това число, се приказва за персонализирана терапия.
Лечението на всеки пациент е съобразено както с главното му заболяване, в тази ситуация с ринита, само че то се индивидуализира, като се регистрират редица други фактори, като да вземем за пример възраст, пол, самостоятелна нетърпимост към медикаменти, наличности на съпътстващи болести, назначено лекуване във връзка тези съпътстващи болести или интервенции.
Специалистът отбелязва, че следва да се вземат поради и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на алергичния ринит, следва да се правят взаимно от експерти по алергология и професионални заболявания.
“Много е значимо да не се самолекуваме, тъй като можем да си навредим. Свидетел съм всекидневно на сходни случаи, в които пациентите първо сами си слагат неправилната диагноза, бъркайки я с редица други проблеми в региона на носоглътката. Други пък си „ самоназначават “ лекуване и това утежнява положението им ”, акцентира експертът.
Той добавя още, че фармакотерапията на алергичния ринит се трансформира, което е подбудено от многото нови препарати, които навлязоха в клиничната процедура от 2000 година насам. Новите лекарства уголемяват опциите за дейно лечебно повлияване на болестта и усъвършенстват качеството на живот на пациентите.
Съветът на доцент Дерменджиев към страдащите от алергичен ринит е да се съветват със експерт алерголог или експерт оториноларинголог. Колаборацията сред двете специалности подсигурява точното и навременно слагане на диагнозата и упования добър резултат от назначеното лекуване.
“Нашето поделение в университетската болница „ Свети Георги “ е точното място, където пациентите могат да получат верния съвет, вярната диагноза и съответното лекуване от експертите алерголози ”, споделя доцент Светлан Дерменджиев.
СТАТИСТИКА
Проучване на екип от Клиниката по алергология на УМБАЛ „ Александровска “– София, резултатите от които са оповестени в списанието на Българското сдружение по алергология през 2000 година демонстрира, че честотата на алергичния ринит у нас възлиза на 17-18%.
Тя е статистически сравнима с откритата популационна периодичност в множеството Европейски страни. А честотата на професионалният ринит е от порядъка на към 6%. Тези резултати се удостоверяват и в изследването, което аз съм провел по отношение на първия ми дисертационен труд, уточни доцент Дерменджиев.
От 2005 година на 8 юли означаваме Световния ден за битка с алергиите. Целта е да се увеличи информираността към алергичните болести и предварителната защита им.
Най-често срещаното алергично заболяване при хората е така наречен сенна хрема или алергичен ринит. В взаимозависимост от вида на сенсибилизацията, клиничните прояви могат да бъдат сезонни и целогодишни, като полените са преобладаващи измежду алергените от външната среда.
Най-честите признаци на алергичния ринит са кихането, сърбежът в носа и очите, изобилната водниста секреция от носа, дразненето в носоглътката, изяснява началникът на Отделението по професионални заболявания с активност по клинична алергология към УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД-Пловдив доцент доктор Светлан Дерменджиев, дмн.
Симптомите се изострят според от типа на полените и тяхната сезонна експозиция. От битовите алергени преобладаващи са акарите, към които сенсибилизацията е целогодишна. Микрокърлежите са и главен съставен елемент на домашния прахуляк, към който доста пациенти са свръхчувствителни.
“Обичайното развиване и разпространяване на алергичния ринит е в ученическата възраст и при младежите. От него страдат сред 15-20% от популацията, а в някои страни популационната периодичност стига до 25%. Сравнително висока е честотата на болестта и в дейната възраст ”, споделя доцент Дерменджиев, като с изключение на алергични, при възрастните хора се следят и други аргументи за поддържане или пораждане на признаците – приложимост на лекарства, хормонални аргументи, влияние на фактори от работната среда, експозиция на иританти и други.
В зрялата възраст, при ненавреме диагностициран и погрешно лекуван, алергичният ринит може да се съчетае с бронхиална астма. Астмата се явява самобитен „ връх “ в така наречен „ атопичен марш “ (б.а.- Атопичен марш се назовава последователността от алергични болести, зараждащи на избран стадий от живота на човека).
Данните от редица представителни изследвания сочат 50 до 70, а в някои случаи до 80% коморбидност сред ринита и астмата.
Според доцент Дерменджиев, когато пациентът получи недоволства, би трябвало да потърси помощта на експерт алерголог.
Доц. Дерменджиев отваря скоба и прецизира, че лекуването не е образец, не е общоприето за всички пациенти, а е индивидуализирано. Затова в актуалната медицина и в клиничната алергология, в това число, се приказва за персонализирана терапия.
Лечението на всеки пациент е съобразено както с главното му заболяване, в тази ситуация с ринита, само че то се индивидуализира, като се регистрират редица други фактори, като да вземем за пример възраст, пол, самостоятелна нетърпимост към медикаменти, наличности на съпътстващи болести, назначено лекуване във връзка тези съпътстващи болести или интервенции.
Специалистът отбелязва, че следва да се вземат поради и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на алергичния ринит, следва да се правят взаимно от експерти по алергология и професионални заболявания.
“Много е значимо да не се самолекуваме, тъй като можем да си навредим. Свидетел съм всекидневно на сходни случаи, в които пациентите първо сами си слагат неправилната диагноза, бъркайки я с редица други проблеми в региона на носоглътката. Други пък си „ самоназначават “ лекуване и това утежнява положението им ”, акцентира експертът.
Той добавя още, че фармакотерапията на алергичния ринит се трансформира, което е подбудено от многото нови препарати, които навлязоха в клиничната процедура от 2000 година насам. Новите лекарства уголемяват опциите за дейно лечебно повлияване на болестта и усъвършенстват качеството на живот на пациентите.
Съветът на доцент Дерменджиев към страдащите от алергичен ринит е да се съветват със експерт алерголог или експерт оториноларинголог. Колаборацията сред двете специалности подсигурява точното и навременно слагане на диагнозата и упования добър резултат от назначеното лекуване.
“Нашето поделение в университетската болница „ Свети Георги “ е точното място, където пациентите могат да получат верния съвет, вярната диагноза и съответното лекуване от експертите алерголози ”, споделя доцент Светлан Дерменджиев.
СТАТИСТИКА
Проучване на екип от Клиниката по алергология на УМБАЛ „ Александровска “– София, резултатите от които са оповестени в списанието на Българското сдружение по алергология през 2000 година демонстрира, че честотата на алергичния ринит у нас възлиза на 17-18%.
Тя е статистически сравнима с откритата популационна периодичност в множеството Европейски страни. А честотата на професионалният ринит е от порядъка на към 6%. Тези резултати се удостоверяват и в изследването, което аз съм провел по отношение на първия ми дисертационен труд, уточни доцент Дерменджиев.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ