Акад. Георги Марков: Без Деня на победата нямаше да има...
Не се поддавайте на автоцензурата - от нея даже американската войска не може да ви освободи
Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив, внук на воин от Първата международна война. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия. Дългогодишен шеф на Института по история към Българска академия на науките.
Какъв е историческият заряд на двойния празник 9 май - Ден на успеха и Ден на Европа?
За да има Ден на модерна Европа, на Европейския съюз, трябваше да има Ден на успеха на антихитлеристката коалиция. Без този Ден на успеха щеше да има една друга нова Европа, на Третия Райх. Запознат съм с тези проекти на Хитлер за обединяване на Европа под немска власт. Поради това не трябва да противопоставяме двата празника. Преди 4 година, бях ръководител на инициативния комитет за отбелязване на 70-годишнината от Деня на успеха, чух приказки: Ще отбележим Деня на Европа, а не Ден на успеха. Тъй като се свързва на първо място с успеха на Червената войска на Източния фронт. Но даже Уинстън Чърчил признава, че без Червената войска нямаше да има победа над Третия Райх, нямаше да има подобен Ден на успеха. В Първата международна война решаващият фронт е Западният, а във Втората международна война - Източният.
Истината е ясна - в последните минути на 8 май 1945 година в Берлин се подписва безусловната капитулация на Третия Райх, с което приключва войната в Европа, само че тя продължава в Азия против Япония до 2 септември 1945 година За Европа обаче 9 май е първият ден на мира след Втората международна война. Без 9 май 1945 година нямаше да има 9 май 1950 година Това би трябвало да се признае исторически, а не да се политизира, да се свързва единствено с паметника на Червената войска, който журналистът Иво Инджев настойчиво желае да събори.
Да престанат да бръщолевят политици, политолози и историци фенове. 9 май е и Ден на Европа, поради Декларацията на Робер Шуман от 1950 година, сложила началото на европейското следвоенно обединяване. Декларацията неслучайно е произнесена навръх 9 май.
Трябва да се преглежда тази историческа последователност сред края на Втората международна война в Европа и успеха над Третия Райх.
Искам да посочи, че загубихме Втората международна война. Въпреки че воювахме в заключителния стадий на войната против Германия, не бяхме приети освен за съдружници, а даже за съвоюваща страна. И на 10 февруари 1947 година подписахме дружно с другите съдружници на Третия Райх контракт, още веднъж в Париж, като победена страна, със съответните клаузи за репарации и военни ограничавания.
Но успеха на антихитлеристката коалиция основава предпоставки за развиване на следвоенна Европа и след Студената война, когато към този момент го няма Съюз на съветските социалистически републики, съществена опора на антихитлеристката коалиция. Така че едната дата предшества и предпоставя другата.
Не бива да политизираме историята. Напоследък се нервирам от една нова автоцензура - назовават я политическа уместност, която замества идеологическата преди 1989 година По-младите сътрудници се преценяват с тази или онази фондация и премълчават някои обстоятелства. Не мога да приема до американското посолство монумент на американските летци, починали героичен в небето над София.
Историята е такава, каквато е, не можем да я променим, няма по какъв начин да върнем предишното. От 60 милиона жертви във Втората международна война 26 милиона са руски жители. Нека почитаме числата.
Преди 1989 година се премълчаваше смисъла на Втория фронт, който също има принос за края на войната. Сега пък излиза, че войната се е решила на Втория фронт, което просто не е по този начин.
Заздравяха ли раните от войната 74 година по-късно?
Дълбоки са раните. Имам усещания и от Германия, и от Русия, работил съм по архивите. Руският народ даде ужасно доста жертви.
Няма различен народ мъченик като съветския, който да не рухне след толкоз жертви
Наскоро един народен представител показа очаквания, че засилени наказания против Русия щели да доведат до икономическа рецесия и рухване на Путин. Ами след това? Кой ще държи бутона на нуклеарното куфарче? Явно депутатът не е чел Достоевски, не познава народопсихологията на руснаците, които колкото повече страдат, толкоз повече се стягат. Ако на американците им закрият Макдоналдс, ще възпламенят Белия дом, не дай боже. А руснаците ще карат на самун и водка, както са карали епохи наред.
Нека не политизираме историята, да почетем жертвите във Втората международна война, да отдадем респект и към починалите съветски бойци и да не бутаме паметника на Червената войска. Има контракт от 1992 година, според който би трябвало да се запазят паметниците на съветската и на Съветската войска, в това число и Альоша в Пловдив. Като бутнаха мавзолея на Георги Димитров, заличиха ли ония 45 години?!
Да,преди 1989 година имаше концлагер в Белене, само че бе издигнат и НДК,домакин на скорошното ни европредседателство. Да не вкарваме историята ни в черно-бялата скица и да противопоставяме Деня на успеха на Деня на Европа.
Десетилетия по-късно обаче светът остава разграничен. Доколко обезпокоително е това?
Разделение имаше и след Втората международна война, когато светът беше двуполюсен. Имаше две велики сили. Но след края на Студената война Съединени американски щати взеха решение, че са към този момент единствената свръхсила, че ще създадат света еднополюсен, ще осъществят глобализация по американски. Не може да има еднополюсен свят, историята го е потвърдила. Винаги се появява друга мощ. Ето, възкръсна единствената империя в света, Китай още веднъж стана свръхсила. Русия също се завръща като велика мощ. Неслучайно Тръмп се отхвърли от глобализацията и се върна към изолационизма и протекционизма - видя, че глобализацията работи не за Съединени американски щати, а за Китай.
Ще преодолее ли Европа покровителственото отношение към нас, членките на Европейски Съюз от някогашния соцлагер, което е една от разграничителните линии?
Още преди 9 май 1945 година, на 9 октомври 1944 година в Кремъл, Чърчил и Сталин разделят процентно Югоизточна Европа. Чърчил ни продаде на Сталин. Ставаме военната плячка на Сталин, както споделя един фен историк. Чърчил споделя на Сталин: Накажи неверните българи!
Защо крият тази договорка сред Изтока и Запада, сред болшевизма и западната народна власт?!
Всъщност най-великият англичанин Уинстън Чърчил, разгласен за подобен от сънародниците си, ни зачертава в алено още през май 1942 година, когато със руския външен министър Вячеслав Молотов подписват съюзния контракт. Обяснимо е, той ни ненавижда още поради неуспеха на Дарданелската интервенция през 1915 година, когато България не се намесва във войната против Тройния съюз, против Османската империя и Чърчил е разжалван като министър на Адмиралтейството. Обяснимо е неговото българомразство. Чърчил е този, който ни предава на Сталин на драго сърце, дано знаем истината и за най-великия англичанин!
Но и през днешния ден в Европейски Съюз гледат на източноевропейските страни като на обременени от комунизъм, били сме 45 година под петата на комунизма и още не сме били дорасли за народна власт. Има неуважение, под сурдинка.
Затова Виктор Орбан е прав да се възмущава. Когато унгарците въстанаха през 1956 година, западните велики сили ги изоставиха. През 1968 година, когато войските на Варшавския контракт влязоха в Чехословакия, държавният водач Александър Дупчек е в Кремъл. За да го смачка морално, вождът на Съюз на съветските социалистически републики Леонид Брежнев му споделя: Няма да изтървем Чехословакия, геополитическия ключ на Европа! Снощи уведомих президента на Съединени американски щати Линдън Джонсън, че влизаме в Чехословакия, и той сподели: " Влизайте! ". Това е цинизмът на огромната политика. Има го и на Изток, и на Запад.
Кое е най-важно за България в днешна Европа, изправена пред толкоз провокации?
Трябва да ни признаят не за първо и второ качество европейци съгласно това кой по кое време се бил включил към Европейски Съюз. Трябва да ни признаят за част от европейската християнска цивилизация. Имаме история, толкоз антична, която доста европейски страни нямат. Нека не бъдат високомерни, да не ни натякват за отпусканите за автомагистрали пари.
Важно е в епохата на глобализация да запазим националната си еднаквост. Много мощни фондации харчат луди пари, с цел да построяват европейска еднаквост. Били сме първо европейци, а след това българи! Напротив - тъкмо противоположното, това, че сме положителни българи, не ни пречи да сме положителни европейци. Още през 2006 година разгласих моята фантазия: да бъдем българи в Европа и да живеем като европейци в България. Дано се реализира!
Не сме научили уроците на историята. Трябва да спрем да пренаписваме учебници. А медиите не би трябвало да се поддават на автоцензурата - от нея даже американската войска няма да може да ви освободи!
Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив, внук на воин от Първата международна война. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия. Дългогодишен шеф на Института по история към Българска академия на науките.
Какъв е историческият заряд на двойния празник 9 май - Ден на успеха и Ден на Европа?
За да има Ден на модерна Европа, на Европейския съюз, трябваше да има Ден на успеха на антихитлеристката коалиция. Без този Ден на успеха щеше да има една друга нова Европа, на Третия Райх. Запознат съм с тези проекти на Хитлер за обединяване на Европа под немска власт. Поради това не трябва да противопоставяме двата празника. Преди 4 година, бях ръководител на инициативния комитет за отбелязване на 70-годишнината от Деня на успеха, чух приказки: Ще отбележим Деня на Европа, а не Ден на успеха. Тъй като се свързва на първо място с успеха на Червената войска на Източния фронт. Но даже Уинстън Чърчил признава, че без Червената войска нямаше да има победа над Третия Райх, нямаше да има подобен Ден на успеха. В Първата международна война решаващият фронт е Западният, а във Втората международна война - Източният.
Истината е ясна - в последните минути на 8 май 1945 година в Берлин се подписва безусловната капитулация на Третия Райх, с което приключва войната в Европа, само че тя продължава в Азия против Япония до 2 септември 1945 година За Европа обаче 9 май е първият ден на мира след Втората международна война. Без 9 май 1945 година нямаше да има 9 май 1950 година Това би трябвало да се признае исторически, а не да се политизира, да се свързва единствено с паметника на Червената войска, който журналистът Иво Инджев настойчиво желае да събори.
Да престанат да бръщолевят политици, политолози и историци фенове. 9 май е и Ден на Европа, поради Декларацията на Робер Шуман от 1950 година, сложила началото на европейското следвоенно обединяване. Декларацията неслучайно е произнесена навръх 9 май.
Трябва да се преглежда тази историческа последователност сред края на Втората международна война в Европа и успеха над Третия Райх.
Искам да посочи, че загубихме Втората международна война. Въпреки че воювахме в заключителния стадий на войната против Германия, не бяхме приети освен за съдружници, а даже за съвоюваща страна. И на 10 февруари 1947 година подписахме дружно с другите съдружници на Третия Райх контракт, още веднъж в Париж, като победена страна, със съответните клаузи за репарации и военни ограничавания.
Но успеха на антихитлеристката коалиция основава предпоставки за развиване на следвоенна Европа и след Студената война, когато към този момент го няма Съюз на съветските социалистически републики, съществена опора на антихитлеристката коалиция. Така че едната дата предшества и предпоставя другата.
Не бива да политизираме историята. Напоследък се нервирам от една нова автоцензура - назовават я политическа уместност, която замества идеологическата преди 1989 година По-младите сътрудници се преценяват с тази или онази фондация и премълчават някои обстоятелства. Не мога да приема до американското посолство монумент на американските летци, починали героичен в небето над София.
Историята е такава, каквато е, не можем да я променим, няма по какъв начин да върнем предишното. От 60 милиона жертви във Втората международна война 26 милиона са руски жители. Нека почитаме числата.
Преди 1989 година се премълчаваше смисъла на Втория фронт, който също има принос за края на войната. Сега пък излиза, че войната се е решила на Втория фронт, което просто не е по този начин.
Заздравяха ли раните от войната 74 година по-късно?
Дълбоки са раните. Имам усещания и от Германия, и от Русия, работил съм по архивите. Руският народ даде ужасно доста жертви.
Няма различен народ мъченик като съветския, който да не рухне след толкоз жертви
Наскоро един народен представител показа очаквания, че засилени наказания против Русия щели да доведат до икономическа рецесия и рухване на Путин. Ами след това? Кой ще държи бутона на нуклеарното куфарче? Явно депутатът не е чел Достоевски, не познава народопсихологията на руснаците, които колкото повече страдат, толкоз повече се стягат. Ако на американците им закрият Макдоналдс, ще възпламенят Белия дом, не дай боже. А руснаците ще карат на самун и водка, както са карали епохи наред.
Нека не политизираме историята, да почетем жертвите във Втората международна война, да отдадем респект и към починалите съветски бойци и да не бутаме паметника на Червената войска. Има контракт от 1992 година, според който би трябвало да се запазят паметниците на съветската и на Съветската войска, в това число и Альоша в Пловдив. Като бутнаха мавзолея на Георги Димитров, заличиха ли ония 45 години?!
Да,преди 1989 година имаше концлагер в Белене, само че бе издигнат и НДК,домакин на скорошното ни европредседателство. Да не вкарваме историята ни в черно-бялата скица и да противопоставяме Деня на успеха на Деня на Европа.
Десетилетия по-късно обаче светът остава разграничен. Доколко обезпокоително е това?
Разделение имаше и след Втората международна война, когато светът беше двуполюсен. Имаше две велики сили. Но след края на Студената война Съединени американски щати взеха решение, че са към този момент единствената свръхсила, че ще създадат света еднополюсен, ще осъществят глобализация по американски. Не може да има еднополюсен свят, историята го е потвърдила. Винаги се появява друга мощ. Ето, възкръсна единствената империя в света, Китай още веднъж стана свръхсила. Русия също се завръща като велика мощ. Неслучайно Тръмп се отхвърли от глобализацията и се върна към изолационизма и протекционизма - видя, че глобализацията работи не за Съединени американски щати, а за Китай.
Ще преодолее ли Европа покровителственото отношение към нас, членките на Европейски Съюз от някогашния соцлагер, което е една от разграничителните линии?
Още преди 9 май 1945 година, на 9 октомври 1944 година в Кремъл, Чърчил и Сталин разделят процентно Югоизточна Европа. Чърчил ни продаде на Сталин. Ставаме военната плячка на Сталин, както споделя един фен историк. Чърчил споделя на Сталин: Накажи неверните българи!
Защо крият тази договорка сред Изтока и Запада, сред болшевизма и западната народна власт?!
Всъщност най-великият англичанин Уинстън Чърчил, разгласен за подобен от сънародниците си, ни зачертава в алено още през май 1942 година, когато със руския външен министър Вячеслав Молотов подписват съюзния контракт. Обяснимо е, той ни ненавижда още поради неуспеха на Дарданелската интервенция през 1915 година, когато България не се намесва във войната против Тройния съюз, против Османската империя и Чърчил е разжалван като министър на Адмиралтейството. Обяснимо е неговото българомразство. Чърчил е този, който ни предава на Сталин на драго сърце, дано знаем истината и за най-великия англичанин!
Но и през днешния ден в Европейски Съюз гледат на източноевропейските страни като на обременени от комунизъм, били сме 45 година под петата на комунизма и още не сме били дорасли за народна власт. Има неуважение, под сурдинка.
Затова Виктор Орбан е прав да се възмущава. Когато унгарците въстанаха през 1956 година, западните велики сили ги изоставиха. През 1968 година, когато войските на Варшавския контракт влязоха в Чехословакия, държавният водач Александър Дупчек е в Кремъл. За да го смачка морално, вождът на Съюз на съветските социалистически републики Леонид Брежнев му споделя: Няма да изтървем Чехословакия, геополитическия ключ на Европа! Снощи уведомих президента на Съединени американски щати Линдън Джонсън, че влизаме в Чехословакия, и той сподели: " Влизайте! ". Това е цинизмът на огромната политика. Има го и на Изток, и на Запад.
Кое е най-важно за България в днешна Европа, изправена пред толкоз провокации?
Трябва да ни признаят не за първо и второ качество европейци съгласно това кой по кое време се бил включил към Европейски Съюз. Трябва да ни признаят за част от европейската християнска цивилизация. Имаме история, толкоз антична, която доста европейски страни нямат. Нека не бъдат високомерни, да не ни натякват за отпусканите за автомагистрали пари.
Важно е в епохата на глобализация да запазим националната си еднаквост. Много мощни фондации харчат луди пари, с цел да построяват европейска еднаквост. Били сме първо европейци, а след това българи! Напротив - тъкмо противоположното, това, че сме положителни българи, не ни пречи да сме положителни европейци. Още през 2006 година разгласих моята фантазия: да бъдем българи в Европа и да живеем като европейци в България. Дано се реализира!
Не сме научили уроците на историята. Трябва да спрем да пренаписваме учебници. А медиите не би трябвало да се поддават на автоцензурата - от нея даже американската войска няма да може да ви освободи!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ