Отворена книга ли е лицето?
„ Не се е случвало да бъде родено създание, което да има типа на едно, а душата – на друго, постоянно са му присъщи неговите тяло и душа, тъй че по нужда обещано тяло бива следвано от сходната му душа - написа Аристотел в трактата си „ Физиогномика ”. И продължава: - Русите са храбри, видно е при лъвовете. Рижите са лукави, видно е при лисиците. Бледите са страхливи, това се отнася до положението, провокирано от нерешителност. ”
Днес това звучи смешно, само че доста хора не престават да живеят с интуицията, че лицето издава нещо за индивида.
Физиогномиката – науката за различаване на характера
на индивида по външността му – има дълга история. Преданието споделя, че неин основоположник е Питагор. Веднъж при него пристигнал човек на име Килон, който желал да му стане почитател. Още щом го зърнал, античният академик го отпратил - по лицето му разпознал чертите, издаващи неприятен темперамент.
Какво е „ неприятен темперамент ”, през днешния ден всеки дефинира съгласно разбиранията си, само че за античните несъразмерното лице с ниско чело, сплескан или крив нос и непропорционално развитото тяло са явен сигнал за порочни пристрастености. Това е отзвук от известната древногръцка теория за калогакатията: благородният темперамент е обвързван с красива осанка, а хубостта е пропорционалност и естетика в пропорциите.
По времето на Сократ в Атина живял човек, наименуван Зопир ,
прочут с опитността си във физиогномиката. Той не познавал фамозния мъдрец. Когато го срещнал, бързо го определил като простак, тъй като бил чипонос и с изпъкнали ключици, които съгласно Зопир представлявали затруднение за духа. Тази история споделя римският оратор Цицерон, с цел да убеди съвременниците си да не се предоверяват на външния тип.
В първите епохи от новата епоха обаче физиогномиката е все по-популярна.
