Да ни е честита новата милиционерска държава
Не единствено простосмъртните, само че и олигархията към този момент е в коледно въодушевление. Чака с неспокойствие радостните празници. Виждаме я предостатъчно да потрива ръце, трескаво да подготвя подаръците, които да постави под елхата. Но да оставим настрани сравненията и метафорите. По създание – тече развой по окончателното покоряване на държавните институции и противоконституционното им преобразяване в инструмент за отбрана на тесни политически ползи.
" Силни думи ", ще кажете. Отговарям незабавно. Ето причините.
Да стартираме с текстовете от антикорупционния закон , признати от Народното събрание. Председателят на новото звено, което ще се бори с корупцията, ще се избира от депутатите, а членовете му, които ще са четирима – от Народното събрание, по предложение на ръководителя на звеното. На пръв взор, чудесна вест. Не е ли това стъпка в вярната посока? Не е. Защото законът, идващ плана на ръководещите, дава още един инструмент, посредством който да се пазят тяснопартийни цели и упоритости скрити под зацапаната тога на правораздаването.
Това парламентарно болшинство, което одобри закона на Пеевски, Хамид и Цонев за така наречен " вторично плячкосване на КТБ ", не може да убеди който и да е било, че работи в името на справедливостта. Този акт цели две неща. От една страна, да запази ползите на самия Пеевски, които бяха застрашени в тази ситуация " Дунарит ", в който за следващ път се сблъскаха със стремежите на някогашния му " съдружник " Цветан Василев. От друга, да изпере имиджа на корпулентния магнат и народен представител от Движение за права и свободи, представяйки го за непоколебим пазител на закона и правовия ред, като в същото време повърхностно замете и погребе истината за КТБ.
Антикорупционният закон поверява битката с корупцията на същото това болшинство. Според юрист Александър Кашъмов от Програма " Достъп до информация " този акт " опонира на българската конституция и Европейската спогодба за отбрана правата на индивида ". " Проблемът е в неналичието на пропорция в намесата и резултатите от тази интервенция ", твърди той. Чака ни лов на вещици в нови, невиждани мащаби.
Второ , като стана дума за КТБ, делото за банкрута на банката предстоящо стартира с провал . Спецсъдът не му даде ход, тъй като банкерът Цветан Василев не бил " постоянно свикан " и отсъствал от залата. Всъщност от дълго време е ясно какъв ще бъде изходът от процеса. Повечето от висшите играчи в тима, който сътвори, а по-късно, когато към този момент не им беше преференциална, срути пирамидата КТБ, няма в никакъв случай да бъдат разобличени. Целта на делото за КТБ не е да направи дълбоки разкрития, а да погребе истината. Разпитани са над 400 очевидци, само че не и Делян Пеевски. Документацията по аферата е в чутовния за правосъдната процедура размер от хиляда тома. Само обвинителният акт е над 5000 страници.
Да погледнем в вероятност. Чели ли сте " Война и Мир "? Аз съм я чел от кора до кора; припомням си, че беше към 1000 страници. И макар че това е разказ от Лев Николаевич Толстой, популярен публицист, класик, признавам си – на моменти волята ми се огъваше, а читателската ми решителност се сломяваше. Как си представяте, че правниците ще боравят и ще се ориентират в материали поместени в стотици томове? Знаете ли, че единствено изчитането в съда на " елементарен ", средностатистически обвинителен акт от към 100 страници лишава през целия ден съвещания. Хартиената лавина, създадена от прокуратурата по делото КТБ, би трябвало да задуши обстоятелствата, да ги смаже под исполинската си тежест, прикривайки следите на множеството високопоставени причинители.
Трето, абсурдът " Ало, ало! " с противозаконното подслушване на магистрати , за който алармира Бойко Рашков, шефът на Националното бюро за надзор на СРС, беше надменно неглижиран от болшинството в Народното събрание. Според шефа на правната комисия Данаил Кирилов, Рашков правел " мръсен опит за подстрекателство ", а основният прокурор Сотир Цацаров го упрекна, че цитира " надълбоко погрешни данни ". Работата на господин Рашков е да подава сигнали за престъпения и нарушавания. Те би трябвало да бъдат обсъждани и проверявани извънредно съществено. Във всяка демократична страна този скандал би уязвил съществено доверието в институциите, съответно в държавното управление. Биха последвали оставки и други политически катаклизми. България, явно не е от тези благословени страни.
Четвърто, иде тирада за офанзивата против " Икономедиа " , инициирана от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество /КОНПИ/, нещо за което не желаех да пиша още веднъж, тъй като омерзението ми е огромно. Щурм, съпроводен от злорадите намеци на правоверни на ръководещите медии, които се чуха и на конференцията в Българска телеграфна агенция, дадена от издателите и редакторите на " Дневник " и " Капитал ". " Защо оревахте орталъка? ", попита една журналистка с " изразителен език " Иво Прокопиев?
Г-н Прокопиев си има юристи. Нямам желание да го пазя. Но даже да приемем тезата, че е нарушил закона (въпреки че делата, които целяха да потвърдят това изказване, претърпяха крах), има ли човек, най-малко малко навлязъл в живота, който съществено да се наеме да твърди, че запорът на сметките на бизнесмена не е политическа поръчка? Поръчка, която цели да смаже неуместни за мощните на деня медии и публицисти. И за слепите е ясно, че господин Прокопиев не е " нацелен " инцидентно (по колоритния израз на Пламен Георгиев, назначен от премиера Бойко Борисов за ръководител на КОНПИ). Оказва се, че единствено за приватизацията на " Каолин " не би трябвало да има отминалост...
А за какво да не бъдат преразгледани и отворени други, доста по-скорошни покупко-продажби, за които " срокът " не е изминал, да вземем за пример за приватизацията на " Булгартабак "? За убийства и други тежки престъпения отминалост има, само че няма когато би трябвало да се " изровят " и " преоткрият " прегрешенията на съперниците на властта. Принципът на отминалостта и възбраната за ретроактивно деяние не е юридическа волност или излишно законово бижу. Колкото повече време е минало, толкоз нараства и вероятността материалните доказателства по обещано дело да са заличени. Това прави установяването на истината още по-трудно, улеснява манипулирането на обстоятелствата.
Пред очите ни се наливат основите на милиционерска страна. Да ни е честита.
" Силни думи ", ще кажете. Отговарям незабавно. Ето причините.
Да стартираме с текстовете от антикорупционния закон , признати от Народното събрание. Председателят на новото звено, което ще се бори с корупцията, ще се избира от депутатите, а членовете му, които ще са четирима – от Народното събрание, по предложение на ръководителя на звеното. На пръв взор, чудесна вест. Не е ли това стъпка в вярната посока? Не е. Защото законът, идващ плана на ръководещите, дава още един инструмент, посредством който да се пазят тяснопартийни цели и упоритости скрити под зацапаната тога на правораздаването.
Това парламентарно болшинство, което одобри закона на Пеевски, Хамид и Цонев за така наречен " вторично плячкосване на КТБ ", не може да убеди който и да е било, че работи в името на справедливостта. Този акт цели две неща. От една страна, да запази ползите на самия Пеевски, които бяха застрашени в тази ситуация " Дунарит ", в който за следващ път се сблъскаха със стремежите на някогашния му " съдружник " Цветан Василев. От друга, да изпере имиджа на корпулентния магнат и народен представител от Движение за права и свободи, представяйки го за непоколебим пазител на закона и правовия ред, като в същото време повърхностно замете и погребе истината за КТБ.
Антикорупционният закон поверява битката с корупцията на същото това болшинство. Според юрист Александър Кашъмов от Програма " Достъп до информация " този акт " опонира на българската конституция и Европейската спогодба за отбрана правата на индивида ". " Проблемът е в неналичието на пропорция в намесата и резултатите от тази интервенция ", твърди той. Чака ни лов на вещици в нови, невиждани мащаби.
Второ , като стана дума за КТБ, делото за банкрута на банката предстоящо стартира с провал . Спецсъдът не му даде ход, тъй като банкерът Цветан Василев не бил " постоянно свикан " и отсъствал от залата. Всъщност от дълго време е ясно какъв ще бъде изходът от процеса. Повечето от висшите играчи в тима, който сътвори, а по-късно, когато към този момент не им беше преференциална, срути пирамидата КТБ, няма в никакъв случай да бъдат разобличени. Целта на делото за КТБ не е да направи дълбоки разкрития, а да погребе истината. Разпитани са над 400 очевидци, само че не и Делян Пеевски. Документацията по аферата е в чутовния за правосъдната процедура размер от хиляда тома. Само обвинителният акт е над 5000 страници.
Да погледнем в вероятност. Чели ли сте " Война и Мир "? Аз съм я чел от кора до кора; припомням си, че беше към 1000 страници. И макар че това е разказ от Лев Николаевич Толстой, популярен публицист, класик, признавам си – на моменти волята ми се огъваше, а читателската ми решителност се сломяваше. Как си представяте, че правниците ще боравят и ще се ориентират в материали поместени в стотици томове? Знаете ли, че единствено изчитането в съда на " елементарен ", средностатистически обвинителен акт от към 100 страници лишава през целия ден съвещания. Хартиената лавина, създадена от прокуратурата по делото КТБ, би трябвало да задуши обстоятелствата, да ги смаже под исполинската си тежест, прикривайки следите на множеството високопоставени причинители.
Трето, абсурдът " Ало, ало! " с противозаконното подслушване на магистрати , за който алармира Бойко Рашков, шефът на Националното бюро за надзор на СРС, беше надменно неглижиран от болшинството в Народното събрание. Според шефа на правната комисия Данаил Кирилов, Рашков правел " мръсен опит за подстрекателство ", а основният прокурор Сотир Цацаров го упрекна, че цитира " надълбоко погрешни данни ". Работата на господин Рашков е да подава сигнали за престъпения и нарушавания. Те би трябвало да бъдат обсъждани и проверявани извънредно съществено. Във всяка демократична страна този скандал би уязвил съществено доверието в институциите, съответно в държавното управление. Биха последвали оставки и други политически катаклизми. България, явно не е от тези благословени страни.
Четвърто, иде тирада за офанзивата против " Икономедиа " , инициирана от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество /КОНПИ/, нещо за което не желаех да пиша още веднъж, тъй като омерзението ми е огромно. Щурм, съпроводен от злорадите намеци на правоверни на ръководещите медии, които се чуха и на конференцията в Българска телеграфна агенция, дадена от издателите и редакторите на " Дневник " и " Капитал ". " Защо оревахте орталъка? ", попита една журналистка с " изразителен език " Иво Прокопиев?
Г-н Прокопиев си има юристи. Нямам желание да го пазя. Но даже да приемем тезата, че е нарушил закона (въпреки че делата, които целяха да потвърдят това изказване, претърпяха крах), има ли човек, най-малко малко навлязъл в живота, който съществено да се наеме да твърди, че запорът на сметките на бизнесмена не е политическа поръчка? Поръчка, която цели да смаже неуместни за мощните на деня медии и публицисти. И за слепите е ясно, че господин Прокопиев не е " нацелен " инцидентно (по колоритния израз на Пламен Георгиев, назначен от премиера Бойко Борисов за ръководител на КОНПИ). Оказва се, че единствено за приватизацията на " Каолин " не би трябвало да има отминалост...
А за какво да не бъдат преразгледани и отворени други, доста по-скорошни покупко-продажби, за които " срокът " не е изминал, да вземем за пример за приватизацията на " Булгартабак "? За убийства и други тежки престъпения отминалост има, само че няма когато би трябвало да се " изровят " и " преоткрият " прегрешенията на съперниците на властта. Принципът на отминалостта и възбраната за ретроактивно деяние не е юридическа волност или излишно законово бижу. Колкото повече време е минало, толкоз нараства и вероятността материалните доказателства по обещано дело да са заличени. Това прави установяването на истината още по-трудно, улеснява манипулирането на обстоятелствата.
Пред очите ни се наливат основите на милиционерска страна. Да ни е честита.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ