не само не е регистрирано досега в този район, но

освен не е записано до момента в този регион, само че даже е изненадало учените. Въпреки това случилото се има своето научно пояснение. Мултимедийният кореспондент на bTV Новините Ладислав Цветков се срещна с български геолог, който изясни какво е то.

Движенията на подземните пластове в никакъв случай няма да спрат. Този развой е един от причинителите на трусове, част от които с ужасяващи последствия, каквито са в Турция и Сирия.

Има ли нещо извънредно от геоложка позиция и какво е особено за региона на земетресението?

„ Самото събитие се състои от две доста мощни трусове през няколко часа. Това, което е забавно, е, че зоната е добре известна, само че първото земетресение с магнитуд 7,8 е извънредно мощно и подобен трус в исторически аспект там не е регистриран. Затова е и изненада за сеизмолозите “, споделя проф. доктор Янко Герджиков от катедра „ Структурна геология “ към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.



По думите му и последвалите вторични трусове ще генерират серия от неподходящи процеси – да вземем за пример свлачища. Така регионът ще бъде уязвим още дълго време.

Активна зона ли е България?

„ Ние нямаме сходен вид разломи и в това отношение сме една по-слабо дейна територия. В периферията сме на регионите, където протича бурна тектонична интензивност. От друга страна, в България има значително разломи, които са потвърдено дейни и заплахите са огромни “, напомни проф. доктор Янко Герджиков.

По думите му Врачанската зона нерядко „ оживява “ и то със мощни земетресения.



„ Другата трансгранична сеизмичност е активиране на запад в посока Мраморно море. Ако се съблюдава традицията при тези процеси в западна посока, то ще бъде в още по-голяма непосредственост до нашата територия “, посочи геологът.

Може ли да се " предскаже " земетресение?

Проф. доктор Янко Герджиков изясни, че постоянно има риск, само че не може да се планува, тъй като науката към момента не съумява да откри принадлежности, посредством които „ да предсказва “ земетресения.

„ Методът, който е прочут и се употребява за изследване на разломни зони, е този на палеосеизмологията. Методът употребява едно авансово проучване на разломната среда с геофизични изследвания. С хиляди, десетки хиляди години, може да се наблюдава историята на приплъзванията в разломите зони. Записаната сеизмичност не датира доста години обратно “, разяснява геологът.

По думите му има доста способи за предварителна защита, само че най-важното е да се съблюдават строителните правила, което се отнася и за България.



„ би трябвало да е съобразено с известните разломи. За страдание, у нас доста разломи не са добре проучени “, сподели проф. доктор Янко Герджиков.

По думите му България е една от дребното страни в Европейския съюз, която няма геоложка работа, в която експерти да работят за наблюдаване и разбор на проблематични зони.