Пред скъсване: стилов психопортрет - slava.bg
Не единствено копчетата и шевовете, само че и нервите могат да бъдат пред разкъсване, както в действителност е изписано на лицето на премиера на тази фотография. Виждате ли в този момент какъв брой фино нещо е стиловият психопортрет, който се опитваме да вършим? Клишето, че една фотография коства повече от 1000 думи, което не е фотографски лаф, а е взето от речта на изтъкнат политик, като че ли е основано за този "уловуен момент " на Бойко Борисов. Проф. Юлия Кръстева би могла да напише цялостен етюд, като един от основоположниците на концепцията за културата на подтекста, въз основата на многото неща, които се виждат на фотографията.
Една от главните тези на нейната идея е, че хората схващат (и запаметяват) от детайлите и събитията доста повече, в сравнение с от чутото или прочетеното. Други учени дават 90% на подсъзнателното против 10% на съзнателното разбиране. Вече в епохата на смарт устройствата можем да развием тази концепция: паметта на индивида е все по-фотографска, оттова и разбирането за хората и за света. Даже става все по-кинематографична с всевъзможните истории и теории, с които изпълват съзнанието ни обществените мрежи. Памет в картинки. Предвестник на една история в картинки. А историята, и тази на хартия, помни най-добре последната преживелица, последния облик.
Какво виждат хората на фотографията на Борисов? Един изстрадал човек - гримаси на тъга и обезсърчение, с нерви, които са тъкмо толкоз пред разкъсване, колкото копчетата на ризата му, разкопчана на кокалчетата на китките, тъй като очевидно към този момент е умаляла.
Един човек, който се усеща нерешителен в кожата / облеклото си. Дори да е единствено, тъй като самичък усеща намачкването на сакото, както и че няма кой да му каже, че когато сме пред камера, постоянно сядаме на краищата на по-дългите сака, с цел да се изпъват по гърба и раменете и да изглеждаме по-добре. Ще кажете - той, в случай че имаше някой, който схваща от стоене пред камера, нямаше да са му избрали този хем неуместен, хем подчертаващ нъсъвършенствата на фигурата му фотьойл. И ще бъдете безусловно прави. Ако имаше въобще екип, той нямаше в никакъв случай да го остави да наподобява толкоз уединен и уязвим - дори повече, в сравнение с тези прословути фотоси на Мата Хари от премиерската вила в Бояна.
Но най-важното психическо обръщение, което проличава със страшна мощ, е за примирие с ситуацията му, макар че самичък осъзнава, че то не е ОК. На въпроса за какво е това примирие, освен психолозите, само че и останалите мозъци, които към момента мърдат в тази страна, търсят и не могат да намерят отговор най-малко от лятото на нашето неодобрение...
При договаряния психическите акценти са изключително значими, а фотографията е точно от договаряния и то по злобата на деня - с македонски представител. Психодетайлите, даже да наподобяват дребни и единствено стилови на пръв взор - като копчето пред разкъсване и намачканото сако в неуместна поза, дават или лишават психическо предимство.
Чисто физиологически, в добавка, псифодетайлите основават или лишават стрес, а той - каквото и да приказваме, се вижда, усеща се и се усеща от събеседника и феновете даже на подсъзнателно равнище (живеем в просвета на подтекста повече от половин век), в случай че ще да споделяме най-умните неща и да изговаряме най-твърдите позиции с допустимо най-уверен звук. А стресът води до отделянето на хормон, именуван още "хормон на жертвата ". Който въздейства на положителните познавачи на логиката на психиката като размахания плащ на тореадора пред бик.
Каквото и да си мислим, че произвеждаме като резултат, същинският резултат, който се получава в този подтекст е... разкъсване. Скъсване на доверието и на визията за непоклатимост. Която пък, по подигравка на ориста, е основната дума, която се пробва да наложи за себе си това ръководство.
Една от главните тези на нейната идея е, че хората схващат (и запаметяват) от детайлите и събитията доста повече, в сравнение с от чутото или прочетеното. Други учени дават 90% на подсъзнателното против 10% на съзнателното разбиране. Вече в епохата на смарт устройствата можем да развием тази концепция: паметта на индивида е все по-фотографска, оттова и разбирането за хората и за света. Даже става все по-кинематографична с всевъзможните истории и теории, с които изпълват съзнанието ни обществените мрежи. Памет в картинки. Предвестник на една история в картинки. А историята, и тази на хартия, помни най-добре последната преживелица, последния облик.
Какво виждат хората на фотографията на Борисов? Един изстрадал човек - гримаси на тъга и обезсърчение, с нерви, които са тъкмо толкоз пред разкъсване, колкото копчетата на ризата му, разкопчана на кокалчетата на китките, тъй като очевидно към този момент е умаляла.
Един човек, който се усеща нерешителен в кожата / облеклото си. Дори да е единствено, тъй като самичък усеща намачкването на сакото, както и че няма кой да му каже, че когато сме пред камера, постоянно сядаме на краищата на по-дългите сака, с цел да се изпъват по гърба и раменете и да изглеждаме по-добре. Ще кажете - той, в случай че имаше някой, който схваща от стоене пред камера, нямаше да са му избрали този хем неуместен, хем подчертаващ нъсъвършенствата на фигурата му фотьойл. И ще бъдете безусловно прави. Ако имаше въобще екип, той нямаше в никакъв случай да го остави да наподобява толкоз уединен и уязвим - дори повече, в сравнение с тези прословути фотоси на Мата Хари от премиерската вила в Бояна.
Но най-важното психическо обръщение, което проличава със страшна мощ, е за примирие с ситуацията му, макар че самичък осъзнава, че то не е ОК. На въпроса за какво е това примирие, освен психолозите, само че и останалите мозъци, които към момента мърдат в тази страна, търсят и не могат да намерят отговор най-малко от лятото на нашето неодобрение...
При договаряния психическите акценти са изключително значими, а фотографията е точно от договаряния и то по злобата на деня - с македонски представител. Психодетайлите, даже да наподобяват дребни и единствено стилови на пръв взор - като копчето пред разкъсване и намачканото сако в неуместна поза, дават или лишават психическо предимство.
Чисто физиологически, в добавка, псифодетайлите основават или лишават стрес, а той - каквото и да приказваме, се вижда, усеща се и се усеща от събеседника и феновете даже на подсъзнателно равнище (живеем в просвета на подтекста повече от половин век), в случай че ще да споделяме най-умните неща и да изговаряме най-твърдите позиции с допустимо най-уверен звук. А стресът води до отделянето на хормон, именуван още "хормон на жертвата ". Който въздейства на положителните познавачи на логиката на психиката като размахания плащ на тореадора пред бик.
Каквото и да си мислим, че произвеждаме като резултат, същинският резултат, който се получава в този подтекст е... разкъсване. Скъсване на доверието и на визията за непоклатимост. Която пък, по подигравка на ориста, е основната дума, която се пробва да наложи за себе си това ръководство.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ