Не съм сигурна, че ще имаме усещане за по-богати, защото

Не съм сигурна, че ще имаме чувство за по-богати, тъй като нищо значително няма да се промени в 2018 година от това, което беше в 2017 година, по простата причина, че действителният бранш е на тавана на потенциала си, а не се чакат вложения . Това разяснява икономистът Мика Зайкова в предаването „ Тази заран “ по bTV, разяснявайки тематиката дали българите ще станат по-богати през новата 2018 година

Само от ползване няма по какъв начин да създадем огромно благосъстояние. Износът върви, да, само че стоките, които продаваме, са с ниска добавена стойност, сподели тя.

Според сътрудника ѝ Илия Лингорски за приходите в бюджетната сфера към този момент е ясно какво ще се случва , тъй като Бюджет 2018 към този момент е признат. Тенденцията в последните години е, че там, където приходите порастват, те порастват по-бързо от инфлацията . Но има доста места, където те не могат да порастват толкоз.

На въпрос дали и работодателите ще развържат кесиите Зайкова уточни, че „ това са фантазии “ . „ Те и в този момент възразяват против минималната работна заплата. Не забравяйте, че 37% от излизащите от гимназиите са функционално необразовани, т.е. чака се да попълнят редиците на нископлатените служащи и работещите небогати “.

„ Борбата за по-висока минимална работна заплата си е битка на Министерството на финансите , тя не би трябвало да е на профсъюзите, тъй като това не е мярка за повдигане на приходите, а за събиране на повече в хазната – сподели Лонгорски. – Профсъюзите би трябвало да се борят за повдигане на междинните заплати или на заплатите в избран вид бранш, специалност и така нататък Оттам може да пристигна разговор с работодателите за повишение на приходите “.

Минимална работна заплата от 510 лева за бизнеса значи малко повече разноски, а за хазната – малко повече пари. Но за действителните приходи не значи съвсем нищо , тъй като минималната работна заплата е средство за изсветляване на парите, които доста постоянно бизнесът заплаща не напълно на ярко, счетоводно, пред службите, уточни той.

„ Абсолютно съм съгласна, разяснява Зайкова – тъй като България е страната с най-голям % сива стопанска система и най-голям % корупция. Затова и не идват вложения тук “.

По думите ѝ „ 75% от семействата получават приходи на член от фамилията по-малки в сравнение с са нужни за прехрана, т.е. 575 лева приблизително за България. 30% от семействата имат приход на член от фамилията под прага на беднотия, което е извънредно. А прагът на беднотия предходната година беше 314 лева, тази година става 321 лева Тоест има хора и деца, които са недохранени, които живеят зле . Това е нещото, което би трябвало да ни безпокои. Трябва да се замислим “.

Според Лонгорски би трябвало да се гледа демографията на нещата – приходите и работоспособността на хората, с цел да се види къде какво може да се направи , защото при пенсионерите е едно, при малцинствените групи – друго, в градовете – трето.

Той счита, че новият стопански взрив в Европа, който ще се случи при излизане от рецесията, ще бъде воден от Източна Европа . Дали ще успеем да го яхнем, зависи значително от нас. Не можем да догоним най-развитите страни, правейки същото, както до момента. Трябва да отворим стопанската система си за нови действия с доста по-висока добавена стойност, уточни той.

По думите на Зайкова причина за това обаче е да понижим корупцията и сивата стопанска система. Но когато цялата политическа класа е корумпирана, какво очакваш, попита тя.

Нека не приказваме единствено за политика, би трябвало да забележим и бизнес елита – какво е тяхното отношение към тези неща. Има и публичен консенсус, който доста постоянно е срещу новите технологии, уточни Лонгорски.

Мисля, че имаме ярък прозорец и това е задачата ни да влезем в еврозоната и в икономическия механизъм на Европа, тогава малко ще се дисциплинираме, счита Зайкова.

Ние сме надалеч от еврозоната, само че най-малко във Валутен механизъм II да влезем, за еврозоната може би ще ни трябват 10 години, уточни Лонгорски.