Прайдове и шествия
Не съм сигурен, че Гей манифестацията, гордо наречена " прайд ", изискваше тъкмо такава реакция като " Шествие за Свободата и Семейството ", с каквото ѝ дадоха отговор, само че може би по този начин би трябвало.
Защо да не изисква ? Защото злото изцяло умишлено ни предизвика да му отвърнем със същото, с което ни атакува, а в случай че злото ни атакува със зло, то зло е и това, с което ще му отвърнем. Коварен капан. Именно този капан с цел да избегнем, Христос е споделил това за лявата и дясната буза. Цялата философия на непротивене на злото е ориентирана на първо място към недопускане на злото. Защото в случай че насилието е зло и на насилието отвърнем с принуждение, то отвръщаме на злото със зло или в последна сметка просто вършим зло. Ами в случай че ни атакуван с принуждение, в случай че с принуждение атакуван дома ни, няма ли да се защитим също с принуждение? Ще се защитим, по какъв начин няма да се защитим! Но ще знаем, че правим грях и ще се надяваме този грях да ни се елементарни по-лесно, в сравнение с агресора. Всъщност какво ни интересува агресорът и това дали ще му се елементарни? Това не е наша работа.
Ето, в случай че разсъждаваме по този метод, то на прайдове не трябва да отвръщаме с шествия, колкото и благовъзпитани, колкото и благочестиви да са те спрямо прайдовете. Обаче...
Защо по този начин би трябвало ? Ние сме слаби съсъди. Невинаги имаме силата да обърнем и другата буза. Затова, както към този момент споменахме, постоянно отвръщаме на удара с удар с вярата, че постъпваме заслужено. И евентуално би трябвало да отвърнем, тъй като индивидът е ζῷον πολιτικόν, той е в непрекъсната връзка със себе си. Защото индивидът парадоксално е по едно и също време едно съще ство (есте ство ) с цялото дребосъче ство и обособени обособени характерности за всяка персона. Частното поддържа връзка в общото. Ако го няма общото, то частното не би намерило причина и смисъл да общува; в случай че го няма частното, общото не може да поддържа връзка заради отсъствието на най-малко две страни. Комуникацията се състои от " позив " и " отклик ", като нормално повикът и откликът са с идентичен код - око за око, зъб за зъб. Ако някой си мисли, че сме надраснали този старозаветен принцип, дано огледа философията на Наказателния кодекс.
Най-просто казано, когато в един и същи ден имаме и прайд, и шествие, то следим правилото " каквото повикало, такова се и обадило ". И полемиката се отприщи!
Либералната интелигенция незабавно се присмя на верующите, които написаха на афиш: " Горди сме с нашия християнски морал ". Нали знаете, че вярващият човек е доста по-глупав от атеиста или най-малко по този начин си мисли вторият. Вместо да разясни, че това е директен отклик на различен един афиш в цветовете на дъгата: " Горди да бъдем: Sofia pride на 15 години! ", интелигенцията стартира да цитира на верующите Притчи и Исая, с цел да ги убеди (с техните камъни по тяхната глава) какъв заплашителен грях е гордостта (което е самата истина) и какви пишман (булгар) християни са те, задето не го знаят. Присмяха им се и за другите плакати и може би с право, само че една улична изява няма задължението да бъде съвършена. Това, че някой не съумява да отбрани задоволително вещо дадена идея, не значи, че идеята е неприятна или незащитима.
Ето за какво споделих, че не е напълно хубаво на прайда да се дава отговор с нещо сходно, па въпреки и пристойно, тъй като прайдът, както сочи и името, е самичък по себе си горделивост и естествено в горделивост ще бъде упрекнат и отговорът. Прайдът е гордостта на хора, които сходно на демократичната интелигенцията с всичките ѝ университетски трофеи и доходи от частни уроци, са решили, че са освен това от другите, че тяхното мнение е по-важно и че са в правото си да го натрапват във всевъзможни причудливи форми и колкото по- " ексцентрични " са тези форми, толкоз по- " горда " и величествена е цялата картина. Ето я гордостта , драга демократична академична интелигенцийо с карирано сако и с велурени кръпки на ръкавите - това е гордостта , а не хората, които в опит да отговорят на арогантните и многоцветни кресливци прибягват до техните средства. Но, не! Грешни и отговорни би трябвало да са християните - никой различен, единствено християните! А всички изпъченяци - те имат единствено права.
Когато Синодът на Църквата за следващ път порица гей демонстрацията, се откриха фейсбук шегобийци да кажат, че мъже в черни рокли (духовенството в расата си) евентуално завиждат, че не са и те на прайда. Това е равнището. Други пък (пак от интелигенцията и по тази причина чувстващи се длъжни да се изкажат) обявиха, че са " християни и вярващи " (да, несъмнено едното върви с другото), също така са и с " закостенял мироглед ", че са " естествени хора ", " имат вяра в любовта " и затова поддържат гей парада. Виж в този момент, интелигенцийо. Трябва да изясним някои неща. Първо, в случай че си с " закостенял мироглед ", би трябвало да си наясно, че консерватизмът е проклерикален и е на страната на Църквата. А Църквата ясно показа позицията си във връзка с гей хепънинга. Второ, да си християнин не е нещо, което ти е хрумнало сутринта сред кафето и огромната потребност и си решила оттук нататък към този момент да си такава. Да си християнин е стандарт. Християнинът изповядва, че Христос " се роди от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек ", че " възкръсна в третия ден съгласно писанията " и че " отново ще пристигна да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край ". Всичко друго от това е някакъв общ теизъм, само че не и християнство. Не може да си човек, приемащ Писанието за Божие признание, и в същото време да одобряващ арогантното перчене с прегрешението на Содом и Гомора. Кажи най-малко, че си нещо друго, интелигенцийо - будист, йога, сциентолог, " двойно умен баптист детерминист " (по Кърт Вонегът), - и отново ще изглеждаш интелигентна и начетена. Но не и християнин. И още: най-малко по мое непретенциозно мнение, да подкрепяш гей парада като върховен израз на разпасаност и отменяне на всяко примирение не те прави " естествен човек ".
Казваш, че си почитател на любовта, интелигенцийо. Казваш, че " вярваш в любовта и в това, че тя е единственият смисъл на живота ". Затова преди време направи и тези билборди " Няма ужасно. Това е просто обич " с ЛГБТ персонажи на фона на Народното събрание, Театъра и НДК. Да, любовта е нещо извънредно значимо. Заради любовта, с цел да може да я реализира, Бог е троичен. От обич Той сътвори индивида по Свой облик, с цел да поддържа връзка с него в любовта. Затова втората най-голяма заповед на Христос, което в действителност е и Новият завет, е " възлюби близък си като себе си " (ако ви е забавно коя е първата, потърсете я). Любовта е тази, без която деятел Павел ще бъде просто " кимвал, що звека ". За любовта са и последните думи на единствения деятел, който умря не от мъченическа, а от естествена гибел - Иоан Богослов, създателя на Евангелието за интелигенцията и на Апокалипсиса. Любовта е една и фактически осмисля живота.
Но бащата на лъжата ни е научил с тази дума " обич " да назоваваме доста други неща. Любовта към плътските наслаждения е блудничество, сластолюбие. Любовта към парите и парцелите е скъперничество. Любовта към храната е чревоугодие. Любовта към безметежието е леност. Любовта към себе си е горделивост, пустославие, а оттова не обич, а злоба и яд към близък. Познахте ли ги? Това са седемте смъртни гряха и те по никакъв метод не осмислят живота. Или по-скоро - осмислят го, само че в един различен, прекомерно скръбен смисъл. Така че, в случай че за тази " обич " ставна дума, тогава: Има ужасно. Това не е тъкмо обич .
След като едните излязоха на улиците, беше въпрос на време да излязат и другите. Това е един дребен Армагедон. Но не е борба сред ангели и демони. И от двете страни на мъничкия просташки Армагедон стоят едни и също хора - слаби, комплицирани и неверни, хора къде с неразбираеми, къде с по-ясни желания към нещо същинско и стабилно, хора, които схващат света по този начин, както са им го разказали и както са повярвали, най-накрая хора, които схващат живота по този начин, както им го е разказала личната съвест. Изправили са се едни против други и се ненавиждат от сърце. А лукавият е благополучен и потропва с копитца от кеф.
И не мислете, че като споделям това, се представям като някой разглезен и обтекаем релативист, съгласно който и двете страни са прави, всяка си има своя истина, всяка би трябвало да бъде уважавана и така нататък Не. В съответния случай истината и положителното изрично са на страната на " Шествието за Свободата и Семейството " с всичките му недостатъци. Това е реалност, който не зависи от нашите разсъждения и нашите мъдрувания. Нека всички тези хора се опазят от злоба и ненавист и да вървят в истината и любовта. И Бог да ги пази!
Защо да не изисква ? Защото злото изцяло умишлено ни предизвика да му отвърнем със същото, с което ни атакува, а в случай че злото ни атакува със зло, то зло е и това, с което ще му отвърнем. Коварен капан. Именно този капан с цел да избегнем, Христос е споделил това за лявата и дясната буза. Цялата философия на непротивене на злото е ориентирана на първо място към недопускане на злото. Защото в случай че насилието е зло и на насилието отвърнем с принуждение, то отвръщаме на злото със зло или в последна сметка просто вършим зло. Ами в случай че ни атакуван с принуждение, в случай че с принуждение атакуван дома ни, няма ли да се защитим също с принуждение? Ще се защитим, по какъв начин няма да се защитим! Но ще знаем, че правим грях и ще се надяваме този грях да ни се елементарни по-лесно, в сравнение с агресора. Всъщност какво ни интересува агресорът и това дали ще му се елементарни? Това не е наша работа.
Ето, в случай че разсъждаваме по този метод, то на прайдове не трябва да отвръщаме с шествия, колкото и благовъзпитани, колкото и благочестиви да са те спрямо прайдовете. Обаче...
Защо по този начин би трябвало ? Ние сме слаби съсъди. Невинаги имаме силата да обърнем и другата буза. Затова, както към този момент споменахме, постоянно отвръщаме на удара с удар с вярата, че постъпваме заслужено. И евентуално би трябвало да отвърнем, тъй като индивидът е ζῷον πολιτικόν, той е в непрекъсната връзка със себе си. Защото индивидът парадоксално е по едно и също време едно съще ство (есте ство ) с цялото дребосъче ство и обособени обособени характерности за всяка персона. Частното поддържа връзка в общото. Ако го няма общото, то частното не би намерило причина и смисъл да общува; в случай че го няма частното, общото не може да поддържа връзка заради отсъствието на най-малко две страни. Комуникацията се състои от " позив " и " отклик ", като нормално повикът и откликът са с идентичен код - око за око, зъб за зъб. Ако някой си мисли, че сме надраснали този старозаветен принцип, дано огледа философията на Наказателния кодекс.
Най-просто казано, когато в един и същи ден имаме и прайд, и шествие, то следим правилото " каквото повикало, такова се и обадило ". И полемиката се отприщи!
Либералната интелигенция незабавно се присмя на верующите, които написаха на афиш: " Горди сме с нашия християнски морал ". Нали знаете, че вярващият човек е доста по-глупав от атеиста или най-малко по този начин си мисли вторият. Вместо да разясни, че това е директен отклик на различен един афиш в цветовете на дъгата: " Горди да бъдем: Sofia pride на 15 години! ", интелигенцията стартира да цитира на верующите Притчи и Исая, с цел да ги убеди (с техните камъни по тяхната глава) какъв заплашителен грях е гордостта (което е самата истина) и какви пишман (булгар) християни са те, задето не го знаят. Присмяха им се и за другите плакати и може би с право, само че една улична изява няма задължението да бъде съвършена. Това, че някой не съумява да отбрани задоволително вещо дадена идея, не значи, че идеята е неприятна или незащитима.
Ето за какво споделих, че не е напълно хубаво на прайда да се дава отговор с нещо сходно, па въпреки и пристойно, тъй като прайдът, както сочи и името, е самичък по себе си горделивост и естествено в горделивост ще бъде упрекнат и отговорът. Прайдът е гордостта на хора, които сходно на демократичната интелигенцията с всичките ѝ университетски трофеи и доходи от частни уроци, са решили, че са освен това от другите, че тяхното мнение е по-важно и че са в правото си да го натрапват във всевъзможни причудливи форми и колкото по- " ексцентрични " са тези форми, толкоз по- " горда " и величествена е цялата картина. Ето я гордостта , драга демократична академична интелигенцийо с карирано сако и с велурени кръпки на ръкавите - това е гордостта , а не хората, които в опит да отговорят на арогантните и многоцветни кресливци прибягват до техните средства. Но, не! Грешни и отговорни би трябвало да са християните - никой различен, единствено християните! А всички изпъченяци - те имат единствено права.
Когато Синодът на Църквата за следващ път порица гей демонстрацията, се откриха фейсбук шегобийци да кажат, че мъже в черни рокли (духовенството в расата си) евентуално завиждат, че не са и те на прайда. Това е равнището. Други пък (пак от интелигенцията и по тази причина чувстващи се длъжни да се изкажат) обявиха, че са " християни и вярващи " (да, несъмнено едното върви с другото), също така са и с " закостенял мироглед ", че са " естествени хора ", " имат вяра в любовта " и затова поддържат гей парада. Виж в този момент, интелигенцийо. Трябва да изясним някои неща. Първо, в случай че си с " закостенял мироглед ", би трябвало да си наясно, че консерватизмът е проклерикален и е на страната на Църквата. А Църквата ясно показа позицията си във връзка с гей хепънинга. Второ, да си християнин не е нещо, което ти е хрумнало сутринта сред кафето и огромната потребност и си решила оттук нататък към този момент да си такава. Да си християнин е стандарт. Християнинът изповядва, че Христос " се роди от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек ", че " възкръсна в третия ден съгласно писанията " и че " отново ще пристигна да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край ". Всичко друго от това е някакъв общ теизъм, само че не и християнство. Не може да си човек, приемащ Писанието за Божие признание, и в същото време да одобряващ арогантното перчене с прегрешението на Содом и Гомора. Кажи най-малко, че си нещо друго, интелигенцийо - будист, йога, сциентолог, " двойно умен баптист детерминист " (по Кърт Вонегът), - и отново ще изглеждаш интелигентна и начетена. Но не и християнин. И още: най-малко по мое непретенциозно мнение, да подкрепяш гей парада като върховен израз на разпасаност и отменяне на всяко примирение не те прави " естествен човек ".
Казваш, че си почитател на любовта, интелигенцийо. Казваш, че " вярваш в любовта и в това, че тя е единственият смисъл на живота ". Затова преди време направи и тези билборди " Няма ужасно. Това е просто обич " с ЛГБТ персонажи на фона на Народното събрание, Театъра и НДК. Да, любовта е нещо извънредно значимо. Заради любовта, с цел да може да я реализира, Бог е троичен. От обич Той сътвори индивида по Свой облик, с цел да поддържа връзка с него в любовта. Затова втората най-голяма заповед на Христос, което в действителност е и Новият завет, е " възлюби близък си като себе си " (ако ви е забавно коя е първата, потърсете я). Любовта е тази, без която деятел Павел ще бъде просто " кимвал, що звека ". За любовта са и последните думи на единствения деятел, който умря не от мъченическа, а от естествена гибел - Иоан Богослов, създателя на Евангелието за интелигенцията и на Апокалипсиса. Любовта е една и фактически осмисля живота.
Но бащата на лъжата ни е научил с тази дума " обич " да назоваваме доста други неща. Любовта към плътските наслаждения е блудничество, сластолюбие. Любовта към парите и парцелите е скъперничество. Любовта към храната е чревоугодие. Любовта към безметежието е леност. Любовта към себе си е горделивост, пустославие, а оттова не обич, а злоба и яд към близък. Познахте ли ги? Това са седемте смъртни гряха и те по никакъв метод не осмислят живота. Или по-скоро - осмислят го, само че в един различен, прекомерно скръбен смисъл. Така че, в случай че за тази " обич " ставна дума, тогава: Има ужасно. Това не е тъкмо обич .
След като едните излязоха на улиците, беше въпрос на време да излязат и другите. Това е един дребен Армагедон. Но не е борба сред ангели и демони. И от двете страни на мъничкия просташки Армагедон стоят едни и също хора - слаби, комплицирани и неверни, хора къде с неразбираеми, къде с по-ясни желания към нещо същинско и стабилно, хора, които схващат света по този начин, както са им го разказали и както са повярвали, най-накрая хора, които схващат живота по този начин, както им го е разказала личната съвест. Изправили са се едни против други и се ненавиждат от сърце. А лукавият е благополучен и потропва с копитца от кеф.
И не мислете, че като споделям това, се представям като някой разглезен и обтекаем релативист, съгласно който и двете страни са прави, всяка си има своя истина, всяка би трябвало да бъде уважавана и така нататък Не. В съответния случай истината и положителното изрично са на страната на " Шествието за Свободата и Семейството " с всичките му недостатъци. Това е реалност, който не зависи от нашите разсъждения и нашите мъдрувания. Нека всички тези хора се опазят от злоба и ненавист и да вървят в истината и любовта. И Бог да ги пази!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ




