Не съм правила секс от около три години и мисля

Не съм правила секс от към три години и мисля това да остане по този начин - макар че при започване на 20-те си години бях доста дива и извънредно уверена в половия си живот (и половите си способности) и още съм, само че нямам поле за изява.

Преди четири години скъсах с дългогодишния си другар, когато единият от родителите ми беше диагностициран с рак. Изнесох се от жилището ни и заживях с родителите си, като станах техен болногледач. Освен да отивам на работа, в продължение на една година влагах ЦЯЛАТА си сила в тях. Те починаха при започване на пандемията, съвсем незабавно откакто офисната ми работа мина към работа от у дома и всичко беше затворено.

След като е поотпуснаха ограниченията, си направих профили в уеб сайтове за запознанства и бях умопомрачена . Повечето профили на мъже там бяха меко казано скандални .

iStock

Както и да е, съумях да отсея двама от тях, които изглеждаха прилични и не започваха диалога непосредствено със полови подмятания.

Петър* спря да ми написа, когато загатнах за родителите ми. Обичам, когато боклука се изхвърля самичък. Не съм споделила, че желая прочувствена непосредственост или пък връзка, просто загатвам естествени неща от живота и в случай че това е способно да уплаши мъж, не го желая в леглото си.

Иван* въпреки това, ми сподели, че емпатизира и не го одобри с подобен потрес, какъвто Петър показва. Разбрахме се, че не желаеме нищо съществено и си уговорихме среща в центъра на града. Независимо от естеството на желанията, считам, че е вярно първият път, когато се срещаш с човек да е на обществено място и да е малко по-отпуснато, с цел да прецениш дали изобщо е безвредно да си към него. (Да, дамите би трябвало да мислим за тези неща) .

Беше прелестно, водихме шеговит и лекомислен диалог за обичаните ни храни, мемоари от университета и за някогашните си тръпки.

Направи ми усещане, че Иван не е надут и не парадира с мъжествеността си. Не назова нито една от някогашните "откачена ". Плати сметката, без да се замисля.

Всички тези фактори засвириха като оркестър и в главата ми се появи мисълта "Мария*, ти ще спиш с този човек "

iStock

Така и стана. На втората ни среща пихме вино, ядохме домашно приготвената му чорба от гъби и, сякаш, се бяхме подготвили да гледаме филм . Знаете какво следва.

Не бях изключително впечатлена от химията ни и уменията му. Но си споделих, че е рано и може би ни би трябвало време да се опознаем, преди да стане хубаво. Разбрахме се да сме другари с екстри, въпреки всичко. Да, но не.

Нито другарството беше другарство, нито сексът- секс . Милият мъж, с който се срещнах стана леден и чудноват още след първият път, в който спахме дружно. С течение на времето ставаше все по зле, мисля, че не можеше да проумее, че бях изцяло удовлетворена от това да не сме във връзка, само че да си прекарваме добре дружно. Просто се отхвърлих да се занимавам с него в един миг, (беше същинска дива) и го блокирах. Не съм търсила запознанства оттогава насам.

Мисля, че мъжете са с неправилното усещане, че дамите не могат да разделят секса от любовта. Напротив, те са тези, които те виждат или като Мадона, или като мръсница, която не заслужава почитание. И също си вършат илюзията, че могат да поддържат "приятелство с екстри ", когато нямат прочувствения потенциал за това. А аз пък нямам желание да изгубвам време с момчета, които се вършат на мъже и не могат да видят дамите, такива каквито са. А именно- хора като тях, със лични стремежи, мисли и желания.

И до момента в който това продължава, отхвърлям да влагам време в мъже, да се срещам или да дремя с тях. Сигурна съм, че не съм единствена.

iStock

*Имената са изменени за анонимност