Не съм оптимист за влизането в еврозоната през 2024 г.

" Не съм оптимист за влизането в еврозоната през 2024 година Вероятно няма да има дълготрайна политическа непоклатимост и още веднъж ще се чакат избори. А тъй като се чакат избори, стопанската система ще ни замеря с пари от данъкоплатците и още веднъж няма да може да се направи най-малко това дребното, което е допустимо за преодоляване на инфлацията като локален феномен. По-добре да се възнамерява присъединение в еврозоната през 2025 - 2026 година ", разяснява пред доцент Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система.

Във връзка с мненията за загуба на суверенитет на българския лев, изказвани от съперници на влизането на страната ни в еврозоната, той акцентира:

" Българският лев е бил върховен единствено сред банкрута по външния дълг - на 9 март 1990 година, и фиксирането на валутния курс - на 1 март 1997 година, преди въвеждането на валутния ръб. Това е най-независимият интервал на българския лев, постоянно е имало някаква взаимозависимост ".

Според доцент Станчев българският дял в инфлацията е дребен, а множеството развития в инфлацията са били поради остаряла политика на ЕЦБ и доста бързо възобновяване на стопанската система през 2021 и началото на 2022 година:

" От края на 2021-ва и началото на 2022-ра е българският дял в инфлацията и той е обвързван с обезщетенията за електрическа енергия на компаниите, опрощаване на Данък добавена стойност, унищожаване на Данък добавена стойност на някои артикули и услуги без прелиминарен разбор ".