Писателят Никола Райков пред Фрог: Да излезем от стереотипа, че от нас нищо не зависи като граждани
Не съм доста благополучен от нещата, които се случват сега в България, няма какво да се лъжем. За страдание прекомерно дребен е броят на хората, които осъзнават, че би трябвало да се борят за всичко, за което си коства. Това е проблем. Просто хората би трябвало малко да избягат от стандарта, че от нас нищо не зависи.
Това съобщи в изявление пред ФрогНюз Никола Райков.
Никола Райков е един от най-успешните детски създатели у нас. В началото на писателската си кариера се занимава с писане на литература за възрастни, само че същинско самопризнание получава след основаването на първите по рода си книги-игри от поредицата " Голямото премеждие на дребното таласъмче ". Райков живее дълго време в Съединени американски щати, където приключва " Информационни технологии ". Решава обаче да се върне вкъщи - в България. Мести се в едно малко старозагорско село, където живее дружно със брачната половинка и сина си.
Ето какво описа още той:
Живял си дълго време в Чикаго. Защо се върна в България?
Имаше огромно разминаване с американската система и мироглед и разбирането ми за това какво прави човек благополучен. Материалното там е изведено до някаква прекаленост. В европейските страни към момента има една огромна разлика - повече се усеща общественото, хората се пробват. Тук да вземем за пример майчинството е 2 години - имаш опция да отделиш едно много съществено внимание на детето си, до момента в който в Съединени американски щати то е 40 дни. И тук обаче вървим към " американизиране " на нещата.
Иамше ли нещо, което да те разочарова?
Не мисля, че е имало нещо, което да ме разочарова. Знам какво е тук, не попадам на ново място. Никога не съм съжалявал за този собствен избор - знаем си минусите.
Кои са “таласъмите” на нашето съвремие и по какъв начин да се борим с тях?
Трудно е. Само с персонален образец и с ясно изразена персонална позиция, гражданска интензивност. За страдание прекомерно дребен е броят на хората, които осъзнават, че би трябвало да се борят за всичко, за което си коства. Това е проблем. Имам мощно изразена гражданска позиция. Участвал съм в доста протестни дейности, някои от тях приключиха сполучливо. Начините ги има, не всичко е изгубено. Просто хората би трябвало малко да избягат от стандарта, че от нас нищо не зависи. Най-силно изразената ми позиция бе по отношение на опазването на парк “Бедечка” в Стара Загора - там дълги години имаше доста сериозен проблем. В последна сметка към този момент всичко наподобява добре. Само нещата би трябвало да се доведат до край. Не се свеня да заемам гражданска позиция, когато моралният ми компас е провокиран.
Накъде сочи сега той?
Не съм доста благополучен от нещата, които се случват сега в България, няма какво да се лъжем. За страдание не се вижда явен излаз от обстановката сега, чисто политически. Но пък от време на време се случват много непредвидени неща. Не съм краен черноглед.
Ужасна е обстановката с българското Черноморие сега. Безхаберието е доста огромно - от 9 месеца се знае за тази тръба във Варна, която замърси водите. Институциите не реагират, досега, в който няма някакъв доста сериозен цивилен напън, с цел да създадат нещо по въпроса. Унищожаването на дюните, застрояването - за мен всичко това са признаци на прекомерно материалистичния ни метод на живот. Получава се по този начин, че се борим със признаците, без да изкореняваме самата причина за това. Мисля, че генерално има потребност човечеството да тръгне в друга посока - да има баланс и да има и нематериалност в живота на човек. Тогава всички тези признаци ще придобият различен тип.
Искам да науча сина си, че човек би трябвало да прави осъзнати избори в живота си и да знае, че носят последици след себе си и да не трансферира отговорността на някой различен. Би ми се желало да остане в България, само че няма да го спра - това е неговият живот и мисля, че децата би трябвало да избират сами. Бих се радвал, в случай че остане тук.
Темата за българското обучение също не ти е далечна. Смяташ ли, че системата у нас дава отговор на съвремието и какво би желал да се промени?
Концепцията в българските учебни заведения е много остаряла за мен. Много е закостеняло всичко по отношение на актуалните трендове в образованието. Трябва да се дава доста по-голям избор на децата. За мен това е методът да научиш нещо - когато ти е забавно, процесът е доста по-бърз, в сравнение с в случай че това би трябвало да стане принудително. Ученето под форма на игра става доста по-лесно при дребните, само че за жалост това отсъства в просветителната система. За благополучие сега има доста други възможности на обичайното образование.
Привърженик съм на просветителната система във Финландия - по-малко домашни, по-свободно избиране на предмети, унищожаване на границите. Мисля, че в българското учебно заведение не са задоволително застъпени културата, изкуството, физическата интензивност. Това е проблем на западния свят - отдава се прекомерно огромен приоритет на езика и математиката, на точните науки.
Ти си един от най-успешните детски писатели у нас. Най-младият притежател си на националното отличие " Константин Константинов " на Министерство на Културата - най-престижната премия за детско творчество в България. За похлупак си и част от по този начин наречените " самиздат " създатели. Как стартира въобще да се занимаваш с това?
Синът ми като беше на 3 годинки и половина му четях детски книги, само че в един миг осъзнах, че множеството от тях не ми харесват изключително и аз бих могъл да се оправя по-добре от това, макар че не бях писал за деца до оня миг. Опитах и се оказа, че в действителност ми се получава още по-добре. Не съм търсил тогава издателства - непосредствено взех решение самичък да се занимавам с всичко.
Не мисля, че съм срещал кой знае какви компликации, само че е допустимо това да се дължи на обстоятелството, че върша всичко с голямо предпочитание и по този начин човек преодолява компликациите много по-лесно. От тогава до в този момент не мога да се оплача.
В началото редом се занимавах и с уеб дизайн. Но от общо взето две години това ми е главният занаят. С горделивост мога да кажа, че съм професионален публицист.
Как се основава сходна книга-игра?
За да напишеш нещо такова, би трябвало да имаш и сходен вид логическо мислене. Завършил съм осведомителни технологии и в действителност не ми е толкоз мъчно да направя схемата на книгата, само че зависи и какъв брой комплицирана е структурата. В “Приказка от два свята” структурата е доста комплицирана, макар че не си проличава. Максимално съм се опитал да я опростоя за читателя. Там имаш свободно придвижване по карта с разнообразни местоположения, чиято кодировка се трансформира според от играта - според от дейностите на играча. Има и събиране на предмети. Там е много по-трудно не толкоз да се направи самата скица, едвам си изцяло уверен, че всичко работи съвършено и няма да има проблеми при читателя. Би било съдбовно, в случай че той не може да продължи в един миг.
Книгите пораснаха със сина ми - всяка последваща е за годинка по-големи деца. В момента към този момент сме на прага на юношеската литература. Това е повратен миг. При писането за по-малки има голяма независимост и можеш да позволиш на фантазията си да счупи всевъзможни граници. За да изградиш фиктивен свят при юношеската литература, би трябвало да го подчиниш на избрани правила, които да спазваш от самото начало. По-лесно ми е да пиша за деца, макар че сентенцията е тъкмо противоположното. Много характерно - в случай че уклонът ти е подобен, това не важи.
Какво би споделил на младежите в България?
Да не бързат да “погребват” детето в себе си, тъй като това е доста значим аспект в нас, който ни разрешава да продължаваме да гледаме с любознание и необятно отворени очи на света. Лесно е всекидневието да покрие с прахуляк този детски взор, а той е доста значим, с цел да се усеща човек благополучен.
Въпросите зададе Джесика Вълчева
Това съобщи в изявление пред ФрогНюз Никола Райков.
Никола Райков е един от най-успешните детски създатели у нас. В началото на писателската си кариера се занимава с писане на литература за възрастни, само че същинско самопризнание получава след основаването на първите по рода си книги-игри от поредицата " Голямото премеждие на дребното таласъмче ". Райков живее дълго време в Съединени американски щати, където приключва " Информационни технологии ". Решава обаче да се върне вкъщи - в България. Мести се в едно малко старозагорско село, където живее дружно със брачната половинка и сина си.
Ето какво описа още той:
Живял си дълго време в Чикаго. Защо се върна в България?
Имаше огромно разминаване с американската система и мироглед и разбирането ми за това какво прави човек благополучен. Материалното там е изведено до някаква прекаленост. В европейските страни към момента има една огромна разлика - повече се усеща общественото, хората се пробват. Тук да вземем за пример майчинството е 2 години - имаш опция да отделиш едно много съществено внимание на детето си, до момента в който в Съединени американски щати то е 40 дни. И тук обаче вървим към " американизиране " на нещата.
Иамше ли нещо, което да те разочарова?
Не мисля, че е имало нещо, което да ме разочарова. Знам какво е тук, не попадам на ново място. Никога не съм съжалявал за този собствен избор - знаем си минусите.
Кои са “таласъмите” на нашето съвремие и по какъв начин да се борим с тях?
Трудно е. Само с персонален образец и с ясно изразена персонална позиция, гражданска интензивност. За страдание прекомерно дребен е броят на хората, които осъзнават, че би трябвало да се борят за всичко, за което си коства. Това е проблем. Имам мощно изразена гражданска позиция. Участвал съм в доста протестни дейности, някои от тях приключиха сполучливо. Начините ги има, не всичко е изгубено. Просто хората би трябвало малко да избягат от стандарта, че от нас нищо не зависи. Най-силно изразената ми позиция бе по отношение на опазването на парк “Бедечка” в Стара Загора - там дълги години имаше доста сериозен проблем. В последна сметка към този момент всичко наподобява добре. Само нещата би трябвало да се доведат до край. Не се свеня да заемам гражданска позиция, когато моралният ми компас е провокиран.
Накъде сочи сега той?
Не съм доста благополучен от нещата, които се случват сега в България, няма какво да се лъжем. За страдание не се вижда явен излаз от обстановката сега, чисто политически. Но пък от време на време се случват много непредвидени неща. Не съм краен черноглед.
Ужасна е обстановката с българското Черноморие сега. Безхаберието е доста огромно - от 9 месеца се знае за тази тръба във Варна, която замърси водите. Институциите не реагират, досега, в който няма някакъв доста сериозен цивилен напън, с цел да създадат нещо по въпроса. Унищожаването на дюните, застрояването - за мен всичко това са признаци на прекомерно материалистичния ни метод на живот. Получава се по този начин, че се борим със признаците, без да изкореняваме самата причина за това. Мисля, че генерално има потребност човечеството да тръгне в друга посока - да има баланс и да има и нематериалност в живота на човек. Тогава всички тези признаци ще придобият различен тип.
Искам да науча сина си, че човек би трябвало да прави осъзнати избори в живота си и да знае, че носят последици след себе си и да не трансферира отговорността на някой различен. Би ми се желало да остане в България, само че няма да го спра - това е неговият живот и мисля, че децата би трябвало да избират сами. Бих се радвал, в случай че остане тук.
Темата за българското обучение също не ти е далечна. Смяташ ли, че системата у нас дава отговор на съвремието и какво би желал да се промени?
Концепцията в българските учебни заведения е много остаряла за мен. Много е закостеняло всичко по отношение на актуалните трендове в образованието. Трябва да се дава доста по-голям избор на децата. За мен това е методът да научиш нещо - когато ти е забавно, процесът е доста по-бърз, в сравнение с в случай че това би трябвало да стане принудително. Ученето под форма на игра става доста по-лесно при дребните, само че за жалост това отсъства в просветителната система. За благополучие сега има доста други възможности на обичайното образование.
Привърженик съм на просветителната система във Финландия - по-малко домашни, по-свободно избиране на предмети, унищожаване на границите. Мисля, че в българското учебно заведение не са задоволително застъпени културата, изкуството, физическата интензивност. Това е проблем на западния свят - отдава се прекомерно огромен приоритет на езика и математиката, на точните науки.
Ти си един от най-успешните детски писатели у нас. Най-младият притежател си на националното отличие " Константин Константинов " на Министерство на Културата - най-престижната премия за детско творчество в България. За похлупак си и част от по този начин наречените " самиздат " създатели. Как стартира въобще да се занимаваш с това?
Синът ми като беше на 3 годинки и половина му четях детски книги, само че в един миг осъзнах, че множеството от тях не ми харесват изключително и аз бих могъл да се оправя по-добре от това, макар че не бях писал за деца до оня миг. Опитах и се оказа, че в действителност ми се получава още по-добре. Не съм търсил тогава издателства - непосредствено взех решение самичък да се занимавам с всичко.
Не мисля, че съм срещал кой знае какви компликации, само че е допустимо това да се дължи на обстоятелството, че върша всичко с голямо предпочитание и по този начин човек преодолява компликациите много по-лесно. От тогава до в този момент не мога да се оплача.
В началото редом се занимавах и с уеб дизайн. Но от общо взето две години това ми е главният занаят. С горделивост мога да кажа, че съм професионален публицист.
Как се основава сходна книга-игра?
За да напишеш нещо такова, би трябвало да имаш и сходен вид логическо мислене. Завършил съм осведомителни технологии и в действителност не ми е толкоз мъчно да направя схемата на книгата, само че зависи и какъв брой комплицирана е структурата. В “Приказка от два свята” структурата е доста комплицирана, макар че не си проличава. Максимално съм се опитал да я опростоя за читателя. Там имаш свободно придвижване по карта с разнообразни местоположения, чиято кодировка се трансформира според от играта - според от дейностите на играча. Има и събиране на предмети. Там е много по-трудно не толкоз да се направи самата скица, едвам си изцяло уверен, че всичко работи съвършено и няма да има проблеми при читателя. Би било съдбовно, в случай че той не може да продължи в един миг.
Книгите пораснаха със сина ми - всяка последваща е за годинка по-големи деца. В момента към този момент сме на прага на юношеската литература. Това е повратен миг. При писането за по-малки има голяма независимост и можеш да позволиш на фантазията си да счупи всевъзможни граници. За да изградиш фиктивен свят при юношеската литература, би трябвало да го подчиниш на избрани правила, които да спазваш от самото начало. По-лесно ми е да пиша за деца, макар че сентенцията е тъкмо противоположното. Много характерно - в случай че уклонът ти е подобен, това не важи.
Какво би споделил на младежите в България?
Да не бързат да “погребват” детето в себе си, тъй като това е доста значим аспект в нас, който ни разрешава да продължаваме да гледаме с любознание и необятно отворени очи на света. Лесно е всекидневието да покрие с прахуляк този детски взор, а той е доста значим, с цел да се усеща човек благополучен.
Въпросите зададе Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ