Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
Не съм единствената жена с рецесия във връзката, знам. Знам го като се огледам в близост и видя по какъв начин множеството ми приятелки все от нещо се изтезават. Идеализмът от младостта си е отишъл от дълго време и към този момент разбираме, че връзката си има потребност от взаимни отстъпки, затваряне на очите за някои неща и едно всеобщо изтръпване за други. Въпроса " Струва ли си цялото това изпитание? " даже виждам да заобикалям. Защото ме е боязън от отговора. Може да е " не " и тогава се отваря една пропаст, не ми се мисли...
С приятеля ми сме от 10 години дружно, от деца съвсем. Все още нямаме свои, което до известна степен облекчава актуалната обстановка. Моят проблем, а както се оказа - освен мой, е по-особен. Facebook. Умерено дейна съм - чета публикации, някоя картинка пущам, песни, някоя вест...в няколко чата съм - с родителите ми, с някои приятелки и когато се провежда нещо: отмора, рожден ден на колежка. Толкова - дневно имам 5-6 поста.
“Покрай няколко групи обаче, в които вземам участие - за книги, сериали, здравословно хранене и за медитация, се срещнах с няколко момчета и не след дълго започнах да си пиша с тях. ”
Те знаят, несъмнено, че съм обвързана, само че закачките, веселбата е толкоз хубава, че не мога да приключа общуването си с тях. Не ми вършат подмятания за срещи или нещо по-сериозно от доброжелателен флирт и аз не съм привлечена от никого от тях до степен да потърся развиване. И въпреки всичко - чатовете с тях започнаха да крадат времето ми с колегата ми. За него тези чатове са загадка, несъмнено.
Този двойнствен живот стартира да ми пречи и да ме изтезава. Изпитвам виновност, само че и ужасно наслаждение, че още веднъж има с кого да си приказвам за литература, да разменям информация, която ме интересува, да приказвам по духовни тематики. С някои от тези момчета (интересно за какво с девойки не се " заприказвах " ) към този момент споделяме и за себе си, като заобикаляме тематики като връзки и секс. Сякаш пренебрегваме обстоятелството, че сме обвързани с други хора в действителния живот.
“Започнах да се запитвам: " Чатовете невярност ли са? Защо нуждая се да поддържам връзка с непознати хора и да споделям персонални неща, не го ли получавам у дома това? " ”
За тези години с моя сътрудник се променихме, пораснахме. Вкусовете ни се раздалечиха, битовизмът, работата, настоящите събития изместиха това другарство от началото на нашата връзка, което ни притегли - най-накрая да намериш някого, с който свободно да си приказваш за всичко. Може би с времето се случва тъкмо по този начин и хората основават деца, с цел да имат още защо да си приказват, може би е в реда на нещата тематиките сред двама индивида да се трансформират. Но няма по какъв начин да знам по какъв начин, тъй като това другарство ми липсва, диря го. Липсвам си самата аз, когато можех свободно и когато и да е да приказвам за литература, филми, публични тематики.
Фейсбук даде опция да намеря хора, които имат същата потребност, които също отхвърлят да се примирят с баналността на връзките, деня, средата си. Търсим се и се намираме тъкмо по такива групи. Въпросът е - разделяме ли се с действителния си живот, с действителните си сътрудници? Не се ли вършим на прекалено много начетени, прекалено много с гугъл на непрекъснато разположение, не се ли представяме, за каквито не сме, тъй като имаме виртуалната анонимност, не можем и не желаеме да се забележим онлайн? Егото ли си чешем или е от тази самотност, която няма превъзмогване и в най-щастливата връзка?
“Не ми харесва да се укривам от приятеля ми, въпреки че не върша нищо неправилно, само че изпитвам виновност, все едно му изневерявам. Не физически, а прочувствено. ”
Отдалечавам се от него и вместо да върша изпитание да се сближаваме макар стадиите, през които минаваме, да търсим общи тематики, аз се оттеглям във виртуално другарство, емотикони и гифчета. Дали интензивността ми в чатове с други момчета не е знак, че моята връзка се е изчерпала? В сърцето си не знам какво изпитвам към приятеля си. Привързани сме, имаме доста мемоари и проекти, сексът е страховит. Тогава за какво има част от мен, която търси нещо друго, освен това от това. И не знам какво да мисля, само че знам, че не съм сама в тази драма със обществените мрежи и връзките.
Разговарях с приятелки - оказа се и при тях сходно. Дори една от тях ни разкри, че даже има връзка с мъж, с който се е срещнала в чата - по случайност, той живее в нашия град. Питам се, в случай че някой от мъжете, с които си пиша, е от нашия град, дали бих потърсила среща с него и дали бих отишла, в случай че той изиска. И отговорът ме плаши...После си задавам въпроса:
“Дали следователно съм в вярната връзка? ”
С приятеля ми сме от 10 години дружно, от деца съвсем. Все още нямаме свои, което до известна степен облекчава актуалната обстановка. Моят проблем, а както се оказа - освен мой, е по-особен. Facebook. Умерено дейна съм - чета публикации, някоя картинка пущам, песни, някоя вест...в няколко чата съм - с родителите ми, с някои приятелки и когато се провежда нещо: отмора, рожден ден на колежка. Толкова - дневно имам 5-6 поста.
“Покрай няколко групи обаче, в които вземам участие - за книги, сериали, здравословно хранене и за медитация, се срещнах с няколко момчета и не след дълго започнах да си пиша с тях. ”
Те знаят, несъмнено, че съм обвързана, само че закачките, веселбата е толкоз хубава, че не мога да приключа общуването си с тях. Не ми вършат подмятания за срещи или нещо по-сериозно от доброжелателен флирт и аз не съм привлечена от никого от тях до степен да потърся развиване. И въпреки всичко - чатовете с тях започнаха да крадат времето ми с колегата ми. За него тези чатове са загадка, несъмнено.
Този двойнствен живот стартира да ми пречи и да ме изтезава. Изпитвам виновност, само че и ужасно наслаждение, че още веднъж има с кого да си приказвам за литература, да разменям информация, която ме интересува, да приказвам по духовни тематики. С някои от тези момчета (интересно за какво с девойки не се " заприказвах " ) към този момент споделяме и за себе си, като заобикаляме тематики като връзки и секс. Сякаш пренебрегваме обстоятелството, че сме обвързани с други хора в действителния живот.
“Започнах да се запитвам: " Чатовете невярност ли са? Защо нуждая се да поддържам връзка с непознати хора и да споделям персонални неща, не го ли получавам у дома това? " ”
За тези години с моя сътрудник се променихме, пораснахме. Вкусовете ни се раздалечиха, битовизмът, работата, настоящите събития изместиха това другарство от началото на нашата връзка, което ни притегли - най-накрая да намериш някого, с който свободно да си приказваш за всичко. Може би с времето се случва тъкмо по този начин и хората основават деца, с цел да имат още защо да си приказват, може би е в реда на нещата тематиките сред двама индивида да се трансформират. Но няма по какъв начин да знам по какъв начин, тъй като това другарство ми липсва, диря го. Липсвам си самата аз, когато можех свободно и когато и да е да приказвам за литература, филми, публични тематики.
Фейсбук даде опция да намеря хора, които имат същата потребност, които също отхвърлят да се примирят с баналността на връзките, деня, средата си. Търсим се и се намираме тъкмо по такива групи. Въпросът е - разделяме ли се с действителния си живот, с действителните си сътрудници? Не се ли вършим на прекалено много начетени, прекалено много с гугъл на непрекъснато разположение, не се ли представяме, за каквито не сме, тъй като имаме виртуалната анонимност, не можем и не желаеме да се забележим онлайн? Егото ли си чешем или е от тази самотност, която няма превъзмогване и в най-щастливата връзка?
“Не ми харесва да се укривам от приятеля ми, въпреки че не върша нищо неправилно, само че изпитвам виновност, все едно му изневерявам. Не физически, а прочувствено. ”
Отдалечавам се от него и вместо да върша изпитание да се сближаваме макар стадиите, през които минаваме, да търсим общи тематики, аз се оттеглям във виртуално другарство, емотикони и гифчета. Дали интензивността ми в чатове с други момчета не е знак, че моята връзка се е изчерпала? В сърцето си не знам какво изпитвам към приятеля си. Привързани сме, имаме доста мемоари и проекти, сексът е страховит. Тогава за какво има част от мен, която търси нещо друго, освен това от това. И не знам какво да мисля, само че знам, че не съм сама в тази драма със обществените мрежи и връзките.
Разговарях с приятелки - оказа се и при тях сходно. Дори една от тях ни разкри, че даже има връзка с мъж, с който се е срещнала в чата - по случайност, той живее в нашия град. Питам се, в случай че някой от мъжете, с които си пиша, е от нашия град, дали бих потърсила среща с него и дали бих отишла, в случай че той изиска. И отговорът ме плаши...После си задавам въпроса:
“Дали следователно съм в вярната връзка? ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ