Не съдете за книгата по корицата й, казват мъдрите хора.

„ Не съдете за книгата по корицата й ”, споделят мъдрите хора. Каквото и да си приказваме обаче, заглавието и корицата на една литературна творба са първото нещо, грабващо нашето внимание, тъй като се явяват един тип заричане за наличието вътре. Историята познава заглавия на книги, които дотам са влезнали в груповото схващане на обществото, че са заживели личен живот като фразеологизми.

Изрази като „ Параграф 22 ”, „ Моби Дик ” и „ Война и мир ” се употребяват даже от хора, които не са чели самите книги.

Ето и историите зад 10 от най-известните заглавия в международната литература:

Лиман Франк Баум: „ Вълшебникът от Оз ” („ The Wonderful Wizard of Oz ”) 1900г.

Датата е 7 май 1898. Писателят е събрал към себе си група деца, на които споделя приказка за приключенията на един нерешителен лъв, едно чучело и един тенекиен дървар в далечна вълшебна страна.

Едно от децата пита за името на тази страна, а Баум не може да измисли никакъв отговор. Внезапно, погледът на писателя се стопира на един библиотечен рафт, на който са подредени книги със заглавия от „ O ” до „ Z ”.

Табелката „ O-Z ” по този начин въодушевява писателя, че той издава цяла поредност от романи за вълшебната земя на Оз, измежду които, несъмнено, „ Вълшебникът от Оз ”, „ Озма от Оз ”, „ Страната на Оз ” и други

Интересното е, че тази история става ясно цели три години след публикуването на „ Вълшебникът от Оз ”, а други две от творбите на писателя, издадени към този интервал, носят имената „ The Magical Monarch of Mo ” и „ Queen Zixi of Ix ”. Тук повторното присъединяване на библиотечни лавици, обозначени с „ M–O ” или „ I–X ”, наподобява малко евентуално, а да не забравяме, че Баум се славел с богата фикция, която постоянно употребявал освен в книгитe, само че и в персоналния си живот.

Джоузеф Хелър: „ Параграф 22 ” („ Catch-22 ”) 1961г.

Прословутият „ Параграф 22 ”, навлязъл в ежедневната тирада като синоним на житейски абсурд, е можел да бъде „ Параграф 18 ”. Това е работното заглавие на романа на Джоузеф Хелър, останало непроменено през целия интервал по написването на творбата.

Точно преди издаването на „ Параграф 18 ” обаче, на пазара излиза романът „ Mila 18 ” от Леон Урис. Издателите на Хелър от „ Simon and Schuster ” вземат решение, че две книги с „ 18 ” в заглавието биха били прекалено много и упорстват за незабавна смяна.

Хелер споделя в изявление: „ Винаги съм мислел, че 18 е единственото уместно число ”. Така стартира дълъг интервал на нумерологична мъка, като числата 11 и 14 са поредно премислени и отхвърлени. Робърт Готлеб от „ Simon and Schuster ” предлага като вид цифрата 22. Най-сетне Хелер е удовлетворен: 22 добре отразява наклонността за „ удвояване ”, присъща на романа.

Джеймс М. Бари: „ Питър Пан ” („ Peter Pan ”) 1911г.

Това е едно от тези заглавия, чиято история е добре известна – литературният воин Питър Пан е кръстен на Питър Лъулин Дейвис, един от петимата синове на приятелско семейство на създателя. Фамилията „ Пан ” идва от името на древногръцкия господ Пан.

Това, което остава прикрито за множеството читатели, е че самият Питър Лъулин Дейвис е кръстен на книжовен воин – Питър Ибетсън от едноименния разказ от 1981 година на Джордж дю Морие (дядото на Питър). Съдбата на момчето, кръстено на книжовен воин и въодушевило различен подобен, е трагична – родителите му един след различен умират от рак, един от братята му е погубен по време на Първата международна война, а различен се удавя.

Питър основава семейство, само че се оказва, че брачната половинка и трите му деца са наследили генетичното разстройство Хорея на Хънтингтън. Вероятно това е измежду аргументите за самоубийството на Питър –  63-годишният мъж се хвърля пред преминаващ трен в Лондон през 1960 година Пресата назовава случая „ смъртоносният скок на Питър Пан ”.

Данте Алигиери: „ Божествена комедия ” („ Divina Commedia ”) oк. 1308-1321, изд. 1555г.

Средновековният италиански стихотворец и публицист Данте Алигиери в действителност назовава най-известното си произведение просто „ Комедия ”. По времето на Данте думата „ комедия ” се употребява за творби, в които щастливият край е неминуем и е реализиран благодарение на Провидението.

Нещо повече, всички съществени произведения биват писани на латински език, а останалите се смятат за незначителни и написани само за развлечение. Данте написа своята творба на италиански език, употребявайки тоскански акцент.

„ Комедия ” има най-щастливият вероятен край, а сюжета й наблюдава пътуването от Ада до Рая, – де факто е парадигма на определението за комедия в тези времена. След гибелта на Данте през 1321 година, „ Комедия ” добива огромна известност и в следствие се смята за крайъгълен камък на италианския език. Данте става прочут като „ божествения стихотворец ”. Някъде през шестнадесети век това определение се трансферира върху неговата творба, и по този начин първото печатно издание на „ Божествена комедия ” е оповестено във Венеция през 1555г.

Антъни Бърджес: „ Портокал с часовников механизъм ” („ A Clockwork Orange ”) 1962г.

„ Къде се е чуло и видяло портокал да има механизъм? ”, пита в романа антигероят Алекс.

„ Портокал с часовников механизъм “ е едно от тези неуместно звучащи заглавия, които обаче притеглят със своята тайнственост и глупост.

Според изказванията на самия Антъни Бърджес, заглавието на най-известния му разказ произлиза от лондонския акцент кокни, където изразът „ портокал с часовников механизъм ” се употребявал, с цел да опише всичко чудато или налудничаво.

Фразата е изключително известна по време на Втората международна война и то освен в Лондон. Бърджес я употребява като метафора за творение, способно да подарява „ наслада ”, само че в следствие е лишено от свободната си воля, както се случва с нарушителя Алекс.

Бърджес споделя още, че е бил въодушевен и от престоя си в Малайзия, където думата за човешко създание е „ orang ”, звучаща близо до британската дума за „ портокал ” – „ orange ”.

Лев Толстой: „ Война и мир ” („ Война и миръ ”) 1865 -1869г.

„ Война и мир “ е едно от най-популярните заглавия в освен в съветската, а и в международната класика. Знаете ли обаче, че първичния план за заглавието е бил напълно друг?

Откъси от епохалния труд на Лев Николаевич Толстой са оповестени за първи път в „ Русский вестник ” през 1865 година под названието „ Годината 1805 ”. Две години по-късно следва издаване на цялостната творба и Толстой се нуждае от заглавие.

Писателят се стопира на „ Всичко е добре, когато свърши добре ”, само че безусловно дни преди публикуването на романа трансформира заглавието на „ Война и мир ”. Този избор е съдбоносен от визитата на 32-годишния Толстой при анархиста в заточение Пиер-Жозеф Прудон шест години по-рано.

Прудон демонстрира на Толстой копие от неотдавна приключения си етюд на тематика интернационален боен спор – „ Война и мир ”. Толстой е извънредно впечатлен от трактата и развитата в него философия на анархизма. Вероятно Толстой целеустремено оказва респект на Прудон, заимствайки заглавието „ Война и мир ” за един от трудовете на живота си.

Херман Мелвил: „ Моби Дик ” („ Moby Dick ”) 1851г.

Прословутият бял кит на Херман Малвил в действителност е съществувал. През 19-ти век моряците имали навика да дават имена на съответни изключително рискови или неуловими китове.

Сред тях били „ Тиморския Джак ” и „ Новозеландския Том ”. Един от най-известните китове бил „ Моча Дик ” („ Mocha Dick ”), носещ името на чилийския остров Моча. Твърдяло се, че Моча Дик е станал причина за гибелта на над 30 индивида, потопил е 5 кораба и е бил намушкван с харпун най-малко 19 пъти, което евентуално е било и причина за неприятния му манталитет.

Основен източник на информация за американския публицист Хенри Мелвил е публикация в списаниято „ Knickerbocker ” от 1839 година, носеща заглавието „ Моча Дик, или белият кит на Тихия океан ”. От същата публикация Мелвил взима името на кораба „ Пингвин ” и го трансформира на „ Пекод ”. Някъде по това време писателят основава роман на име „ Историята на Тоби ” и го посвещава на собствен приятел-мореплавател: допустимо е „ Тоби ” да е повлиял за смяната от „ Моча Дик ” на „ Моби Дик ”.