Авторски договор – права и задължания. Какво трябва да знаем за него?
Не са малко хората в България, които упражняват креативен специалности в най-различни сфери, като да вземем за пример снимка, писане на текстове, изобразяване и въобще основаване на всевъзможен тип творби, които са обект на авторското право. Не всички обаче, даже занимаващите се професионално с сходни творби, знаят какво би трябвало да създадат, че да защитят творбите си по този начин, че да не ги употребява някой различен или пък като ги употребява, то да бъде против възнаграждение.
Какво би трябвало да знаят хората по отношение на авторското право и преотстъпването на тези права към други лица и по какъв начин са уредени нещата, в случай че сътвореното творбата е рамките на трудово правно отношение.
За да бъдат предпазени ползите на в сходни обстановки, следва да има подписан или да се подписа по най-бързия метод „ Авторският контракт “. Това действително е договорът, с който се урежда потреблението на творбата. По своята правна същина авторския контракт наподобява на познатите в практиката цивилен контракти. Това значи, че авторския контракт имат детайли, присъщи на контракт за направа, за наем, контракт за продажба и други сходни. Особеното тук е, че посредством авторски контракт, създателят поема задължения да отстъпи несъмнено право на другото лице (ползвателя).
Ако в контракта не е уречен период, се счита, че правото да се употребява творбата е отстъпено за три години, а за творби на архитектурата - пет години. Договорът за потребление на произведение може да се подписа за период до 10 години.
Договорът поражда отговорности както за едната, по този начин и за другата страна. Една от значимите точки, които следва да се договорят, е заплащането. То нормално се дефинира като % от облагата от потреблението на творбата, а също по този начин е допустимо и едно възнаграждение под формата на хонорар да вземем за пример. Всичко зависи от това по какъв начин страните желаят да уговорят тази значима детайлност.
По груба статистика към една четвърт от креативните творби се основават не от създатели на свободна процедура, а от служащи и чиновници, назначени на трудов контракт. Този факт действително слага въпросът какво се случва с правата на творбата, когато то е основано в границите на трудовото правно отношение, написа pariteni. Например, в случай че някой е назначен като фотограф за някое издание, кой държи авторските права върху фотосите, който са направени в работно време за осъществяване на трудовите взаимоотношения?
Законът дава отговор на този въпрос.
Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни стратегии и бази данни, основани в границите на трудово правно отношение, принадлежи на работодателя. Важно е да се означи, че тук става въпрос единствено за случаите на основаване на компютърна стратегия в границите на трудово правно отношение. Когато става дума за различен тип произведение, нещата стоят по различен метод, а точно, че авторското право върху произведение, основано в границите на трудово или служебно правно отношение, принадлежи на създателя, в случай че в закон не е планувано друго.
Какво би трябвало да знаят хората по отношение на авторското право и преотстъпването на тези права към други лица и по какъв начин са уредени нещата, в случай че сътвореното творбата е рамките на трудово правно отношение.
За да бъдат предпазени ползите на в сходни обстановки, следва да има подписан или да се подписа по най-бързия метод „ Авторският контракт “. Това действително е договорът, с който се урежда потреблението на творбата. По своята правна същина авторския контракт наподобява на познатите в практиката цивилен контракти. Това значи, че авторския контракт имат детайли, присъщи на контракт за направа, за наем, контракт за продажба и други сходни. Особеното тук е, че посредством авторски контракт, създателят поема задължения да отстъпи несъмнено право на другото лице (ползвателя).
Ако в контракта не е уречен период, се счита, че правото да се употребява творбата е отстъпено за три години, а за творби на архитектурата - пет години. Договорът за потребление на произведение може да се подписа за период до 10 години.
Договорът поражда отговорности както за едната, по този начин и за другата страна. Една от значимите точки, които следва да се договорят, е заплащането. То нормално се дефинира като % от облагата от потреблението на творбата, а също по този начин е допустимо и едно възнаграждение под формата на хонорар да вземем за пример. Всичко зависи от това по какъв начин страните желаят да уговорят тази значима детайлност.
По груба статистика към една четвърт от креативните творби се основават не от създатели на свободна процедура, а от служащи и чиновници, назначени на трудов контракт. Този факт действително слага въпросът какво се случва с правата на творбата, когато то е основано в границите на трудовото правно отношение, написа pariteni. Например, в случай че някой е назначен като фотограф за някое издание, кой държи авторските права върху фотосите, който са направени в работно време за осъществяване на трудовите взаимоотношения?
Законът дава отговор на този въпрос.
Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни стратегии и бази данни, основани в границите на трудово правно отношение, принадлежи на работодателя. Важно е да се означи, че тук става въпрос единствено за случаите на основаване на компютърна стратегия в границите на трудово правно отношение. Когато става дума за различен тип произведение, нещата стоят по различен метод, а точно, че авторското право върху произведение, основано в границите на трудово или служебно правно отношение, принадлежи на създателя, в случай че в закон не е планувано друго.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ