Не разчитайте само на медицината. Тя съвсем не лошо се

Не разчитайте единствено на медицината. Тя напълно не неприятно се оправя с доста заболявания, само че не може да направи индивида по-здрав. Засега тя даже не може да научи индивида по какъв начин да е здрав. И още: опасявайте се да не попаднете в плен на лекарите! Понякога те преувеличават слабостта човешка и могъществото на своята просвета, основават у хората мними заболявания и " издават облигации " без покритие, които не могат да платят. 
За да сте здрави са нужни личните ви старания - непрекъснати и интензивни. Те не могат да бъдат сменени с нищо друго. Човекът е толкоз идеален, че здравето му може да се върне съвсем от всяка точка на неговия крах. Само че нужните старания нарастват колкото повече остаряваме и се задълбочават заболяванията ни.
Колко старания тряба да поставим се дефинира от тласъците, а тласъците - от значимостта на задачата, времето и вероятността за нейното постигане. И да, тъпо, само че и от характера! За страдание, здравето като значима цел изниква пред индивида, когато гибелта се трансформира в близка осезаема действителност. Но слабият човек не може да бъде задълго изплашен даже от гибелта.
За здравето са еднообразно равностойни и нужни четири условия: физическо натоварване, ограничаване в храненето, закаляване, свободно време и умеене да почиваш. И още - благополучен живот! За страдание, без първите изброени условия щастливият живот не обезпечава самичък по себе си здраве. Но в случай че няма благополучие в живота, то къде да се намерят тласъци за напъните, нужни да се напрягаме и да гладуваме? Уви...
Природата е милостива: задоволителни са 20-30 минути спорт дневно, само че подобен, че да се задъхате, да се изпотите и да се удвои пулсът ви. Ако съумеете да удвоите това време - би било чудесно.
Трябва да се ограничавате в храната. Трябвя да изберете: или да живеете полугладни и да сте слаби от самото начало или пък да хапвате на воля, а след това няколко пъти в годината да погладувате фрапантно.
Да умеете да разпускате - това е просвета, само че за нея е необходим и темперамент. Ех, в случай че го имахме!
Казват, че здравето към този момент единствено по себе си е благополучие. Това не е правилно: към здравето е толкоз елементарно да привикнеш и да престанеш да го забелязваш. Но то ти оказва помощ да достигнеш благополучие в фамилията и работата. Помага, само че не дефинира. Истина е, че заболяването е злощастие. Ако е тежка. А в случай че е лека - то на някои дори им е прелестно - може да се поотпуснеш, да се потъркаляш в леглото, пък може и да те съжали някой. Или пък самичък да се съжалиш...Ами тогава коства ли си да се биеш за здравето си? Помислете!
Едно малко конкретизиране особено за младите. Разбира се, вие сте здрави, рано ви е да си блъскате главата с мисли за бъдещи заболявания. Но...времето е бързотечно. Няма да съумеете да се огледате и към този момент ще сте отпразнували своята 30-годишнина. И ще стартира декадата, в която трява да се намерения за бъдещето... Освен това, уви, даже в този момент не всички вие притежавате прелестно здраве. При мен постоянно идват наплашени юноши и девойки, които се държат за лявата половина на гърдите, жалват се от сърцетуптене и разпростират свитъци с кардиограми. За благополучие множеството от тях нямат никакви други заболявания с изключение на нетренираност. Като погледнеш на рентген подобен младеж - виждаш дребното му сърчице, свито от безучастие. Би могъл да тича, или най-малко да танцува всеки ден, а той седи над книгите и не изпуска цигарата от устата си, и към този момент не си ляга без да е изпил хапчетата си... На такива би трябвало да им се прочетат книжки - да получат още познания за себе си и организмите си, за здравето и живота си нататък. Още повече, че младите на думи не имат вяра, желаят доказателства.
Но за всички е значимо да не не помнят: придвижване, жива храна, закаляване и време за сън - са фактически нужни. Можете да ми повярвате.
Източник