Македонски лекар от Пловдив: Аз вече се чувствам повече българин
Не разбираш, че те лекува македонски доктор, до момента в който не изтърве някоя друга думичка. После ти прави впечатление някак по-различното отношение към пациента, изключително към възрастните. По имената не можеш да ги познаеш, същите като нашите са. С една дребна разлика - те са единствено две. Лично и фамилно.
Д-р Мая Ристеска - гастроентеролог, доктор Васко Гръкланов - хематолог, доктор Панче Димитриевски - ортопед, доктор Ана Миовска- неонатолог, доктор Боновски - кардиохирург, хирурзите доктор Сърпанов и доктор Доневска, пластичният хирург д-р Костадин Гигов, доктор Борислав Иванов - акушер-гинеколог. Това са единствено част от македонските лекари, които работят в пловдивското опазване на здравето. Македонски лекари работят и в другите градове с медицински университети у нас, само че наподобява, че в Пловдив те са най-вече, споделя Веселина Божилова за " Дойче Веле ".
Очевидно през годините от 2000 насам приемът на студенти в града под тепетата е бил максимален. Лекари, стоматолози, фармацевти - те са получили образованието си у нас, специализирали са и се осъществят сполучливо. Някои потеглят от България за други страни - Словения, Германия - минимум като че се връщат в Македония. Една сериозна част избират България за непрекъснато жителство, порастват в специалността, основават фамилии и сполучливо работят в българското опазване на здравето. Трудно е да се откри какъв брой са, тъй като още по време на студентството си те са придобили българско поданство и записват специализация към този момент като българи.
" С езика не сме имали никакъв проблем, елементарно ни беше "
" Аз съм родом от Струмица, единствено на 40 километра от Петрич. Диалектът ни е идентичен, разбираме се ", разказва кардиологът доктор Илия Янев, който живее в Пловдив. " Когато взех решение да последвам медицина, това можеше да стане само в университета в Скопие. Но местата бяха малко, а и в това общество на връзки и привилегии мъчно допускаха хора от периферията, а Струмица си е външна страна ". Той познавал хора, които учат медицина в Пловдив, в това число братовчедка му. " Реших да опитам. Явих се на изпит по биология и на тест по български език и история. Изкарах високи оценки и бях класиран. За един ден единствено в Агенцията за чужденците в София заявих български генезис и това ми даде опция да изучавам по държавна поръчка, като българин. "
" Тогава доста елементарно се доказваше генезис - пишеш на един лист, че имаш български корени и се чувстваш като българин, подписваш се и това беше задоволително. В полицията ти дават непрекъснат статут, тъй че не се постанова да се вадят визи. Оттам нататък задвижваш процедура за българско поданство, тя трае по-дълго, четири-пет години, само че 90% от всички македонски студенти тогава го направиха и го получиха ", спомня си лекар Янев.
" После трансформираха реда и стана доста по-сложно, желаят се документи за генезис. Но тогава беше елементарно. Само двама от нашия курс не го направиха и още съжаляват. "
В Пловдивския медицински университет учи дружно с други македонци.
" Бяхме най-малко 20 македонци в нашия курс по медицина. Започнахме през 2004-а. И измежду стоматолозите и фармацевтите също имаше. Бяхме си същински македонски клан, всички живеехме в общежитие, държахме се дружно, а от македонците от по-горните курсове имахме всички вероятни проби, мемоари. "
Както множеството задгранични студенти и те идват по-рано, с цел да учат езика.
" Дойдохме един месец преди началото на образователната година, с цел да учим български. Но с езика не сме имали никакъв проблем, елементарно ни беше. Още помня първия урок в ИЧС- " Бате Бояне, кой ден е през днешния ден? " - " Днес е петък ". "
Защо България, а не Северна Македония?
Към края на следването доста от сътрудниците му избират да заминат. " Двама мои сътрудници учеха немски в шести курс и отпътуваха за Германия, други поеха за Словения, един чак за Австралия, само че поради обич, другояче и той беше се открил тук. Аз взех решение да остана в България ", споделя доктор Илия Янев.
" През 2010 година в Македония изискванията за работа бяха доста по-зле, а то и в този момент не са доста разнообразни. Можеш да постъпиш в държавна болница единствено в случай че си политически зает. Да вървиш на манифестации, да викаш, да агитираш хора. Буквално за всички места е по този начин, освен за лекари. Специализацията не беше постижима. Ако се бях върнал, можех да стана асистент персонален доктор. Не това желаех. "
Д-р Янев стартира работа в Пловдив в общинска болница, само че единствено година по-късно постъпва в УМБАЛ " Св. Георги ", специализира кардиология и работи в съответното поделение там. Днес е кардиолог в Клиниката по кардиохирургия. Има и своя персонална процедура, преглежда и в село отвън Пловдив. Създава семейство, има дете. Казва, че не се интересува от политика, само че просто няма по какъв начин да не реагира на събитията.
" Много е тъжно това, което става в този момент. Лошото е, че има огромно напрежение в Македония. Аз си бях последно за Великден, не беше още толкоз с напрежение. Трудно е, тъй като Македония може би очакваше една братска ръка. По отношение на историята не диспутирам, тъй като не разбирам история. Ясно е, че една огромна част от историята ни е преплетена. Няма по какъв начин да не е преплетена, тъй като една територия е била там, взели, върнали, няма по какъв начин да не е преплетена. "
" Гоце Делчев и впрочем - няма по какъв начин да не са и мои, и твои "
" И този интервал, тези всички, които се борят - Гоце Делчев и впрочем - няма по какъв начин да не са и мои, и твои ", счита доктор Янев. " Не знам, аз и Македония не мога да схвана - за какво толкоз доста държат да се каже: тия са наши, тия са ваши, като нищо няма да получат. Както не получихме 20 години в разногласието ни с Гърция за името. Накрая отново легнахме и в този момент всичко се възстановява. Те може би не го чакаха от България този ход. И в този момент има огромно напрежение. Особено в Скопие ". Той споделя, че в Струмица никой не таи завист към България. " Но в Скопие е друго. Там има една просръбска конфигурация, сръбското въздействие към момента го има там. "
" Аз към този момент се усещам повече българин ", признава кардиологът. " Тази страна ми е дала доста - фамилията ми е тук, детето ми се роди тук, тук вземам заплата и тук заплащам налози. "
" Впрочем аз не мога да схвана Европа за какво натиска толкоз доста Македония да влезе в Европейски Съюз ", споделя той. " В пограничните региони като Струмица, а и освен, голямата част от хората имат българско поданство. Когато се разчу какъв брой е елементарно, за някои хора си стана бизнес. И огромна част си изкараха българско поданство на същия принцип: аз желая, защото се усещам по този начин. Тези хора сега нямат ограничавания с нищо - те си вървят в чужбина, работят там без никакъв проблем, получават работни визи ".
" Зорът е да избягат от Македония "
Според него максимален интерес Северна Македония да влезе в Европейски Съюз имат хората, които желаят да изоставен страната. " Една дребна част от македонците са останали ей по този начин, безредно настроени, не знаещи къде, тъй като нито имат българско поданство, нито могат да излязат да работят в чужбина, а в Македония не ги свърта, нямат обучение ", споделя той. " Зорът е да избягат от Македония. Иначе тези с българското поданство всеобщо са на открито. Поне половината от моите набори в Струмица са отвън страната, тъй като имат българско поданство и си работят без никакъв проблем в Европа. И не се вълнуват въобще сега от проблема " Македония - България ", никой от тях. Казвам го с безспорна сигурност ".
Доктор Янев добавя, че тези с български паспорт работят свободно в чужбина и " никой не ги закача за нищо ". " В пограничните региони едни 70% имат поданство. Кой го демонстрира, кой го крие, това не е ясно. Ако тръгнеш да си развяваш българския паспорт, може и да се откри някой вманиачен, само че чак пък толкоз... "
Големият напор на македонски студенти у нас стартира към 2000 година. Със заявяването на българския произход те учат на правилото, на който учат българските студенти и заплащат същите такси. Има един интервал преди 7-8 години, когато в Медицинския университет в Пловдив таксите внезапно нарастват и няколко години няма даже един македонец измежду новопостъпилите. В този интервал се откриват и два университета в Северна Македония - в Щип и Тетово, в които таксите за образование са по-ниски. После обаче ползата се връща.
В момента във втори курс медицина има към 15 македонски студенти. Колко от тях ще останат, още е рано да се каже. Решението им зависи от доста фактори, включително развитието на проблема Северна Македония- България.
Д-р Мая Ристеска - гастроентеролог, доктор Васко Гръкланов - хематолог, доктор Панче Димитриевски - ортопед, доктор Ана Миовска- неонатолог, доктор Боновски - кардиохирург, хирурзите доктор Сърпанов и доктор Доневска, пластичният хирург д-р Костадин Гигов, доктор Борислав Иванов - акушер-гинеколог. Това са единствено част от македонските лекари, които работят в пловдивското опазване на здравето. Македонски лекари работят и в другите градове с медицински университети у нас, само че наподобява, че в Пловдив те са най-вече, споделя Веселина Божилова за " Дойче Веле ".
Очевидно през годините от 2000 насам приемът на студенти в града под тепетата е бил максимален. Лекари, стоматолози, фармацевти - те са получили образованието си у нас, специализирали са и се осъществят сполучливо. Някои потеглят от България за други страни - Словения, Германия - минимум като че се връщат в Македония. Една сериозна част избират България за непрекъснато жителство, порастват в специалността, основават фамилии и сполучливо работят в българското опазване на здравето. Трудно е да се откри какъв брой са, тъй като още по време на студентството си те са придобили българско поданство и записват специализация към този момент като българи.
" С езика не сме имали никакъв проблем, елементарно ни беше "
" Аз съм родом от Струмица, единствено на 40 километра от Петрич. Диалектът ни е идентичен, разбираме се ", разказва кардиологът доктор Илия Янев, който живее в Пловдив. " Когато взех решение да последвам медицина, това можеше да стане само в университета в Скопие. Но местата бяха малко, а и в това общество на връзки и привилегии мъчно допускаха хора от периферията, а Струмица си е външна страна ". Той познавал хора, които учат медицина в Пловдив, в това число братовчедка му. " Реших да опитам. Явих се на изпит по биология и на тест по български език и история. Изкарах високи оценки и бях класиран. За един ден единствено в Агенцията за чужденците в София заявих български генезис и това ми даде опция да изучавам по държавна поръчка, като българин. "
" Тогава доста елементарно се доказваше генезис - пишеш на един лист, че имаш български корени и се чувстваш като българин, подписваш се и това беше задоволително. В полицията ти дават непрекъснат статут, тъй че не се постанова да се вадят визи. Оттам нататък задвижваш процедура за българско поданство, тя трае по-дълго, четири-пет години, само че 90% от всички македонски студенти тогава го направиха и го получиха ", спомня си лекар Янев.
" После трансформираха реда и стана доста по-сложно, желаят се документи за генезис. Но тогава беше елементарно. Само двама от нашия курс не го направиха и още съжаляват. "
В Пловдивския медицински университет учи дружно с други македонци.
" Бяхме най-малко 20 македонци в нашия курс по медицина. Започнахме през 2004-а. И измежду стоматолозите и фармацевтите също имаше. Бяхме си същински македонски клан, всички живеехме в общежитие, държахме се дружно, а от македонците от по-горните курсове имахме всички вероятни проби, мемоари. "
Както множеството задгранични студенти и те идват по-рано, с цел да учат езика.
" Дойдохме един месец преди началото на образователната година, с цел да учим български. Но с езика не сме имали никакъв проблем, елементарно ни беше. Още помня първия урок в ИЧС- " Бате Бояне, кой ден е през днешния ден? " - " Днес е петък ". "
Защо България, а не Северна Македония?
Към края на следването доста от сътрудниците му избират да заминат. " Двама мои сътрудници учеха немски в шести курс и отпътуваха за Германия, други поеха за Словения, един чак за Австралия, само че поради обич, другояче и той беше се открил тук. Аз взех решение да остана в България ", споделя доктор Илия Янев.
" През 2010 година в Македония изискванията за работа бяха доста по-зле, а то и в този момент не са доста разнообразни. Можеш да постъпиш в държавна болница единствено в случай че си политически зает. Да вървиш на манифестации, да викаш, да агитираш хора. Буквално за всички места е по този начин, освен за лекари. Специализацията не беше постижима. Ако се бях върнал, можех да стана асистент персонален доктор. Не това желаех. "
Д-р Янев стартира работа в Пловдив в общинска болница, само че единствено година по-късно постъпва в УМБАЛ " Св. Георги ", специализира кардиология и работи в съответното поделение там. Днес е кардиолог в Клиниката по кардиохирургия. Има и своя персонална процедура, преглежда и в село отвън Пловдив. Създава семейство, има дете. Казва, че не се интересува от политика, само че просто няма по какъв начин да не реагира на събитията.
" Много е тъжно това, което става в този момент. Лошото е, че има огромно напрежение в Македония. Аз си бях последно за Великден, не беше още толкоз с напрежение. Трудно е, тъй като Македония може би очакваше една братска ръка. По отношение на историята не диспутирам, тъй като не разбирам история. Ясно е, че една огромна част от историята ни е преплетена. Няма по какъв начин да не е преплетена, тъй като една територия е била там, взели, върнали, няма по какъв начин да не е преплетена. "
" Гоце Делчев и впрочем - няма по какъв начин да не са и мои, и твои "
" И този интервал, тези всички, които се борят - Гоце Делчев и впрочем - няма по какъв начин да не са и мои, и твои ", счита доктор Янев. " Не знам, аз и Македония не мога да схвана - за какво толкоз доста държат да се каже: тия са наши, тия са ваши, като нищо няма да получат. Както не получихме 20 години в разногласието ни с Гърция за името. Накрая отново легнахме и в този момент всичко се възстановява. Те може би не го чакаха от България този ход. И в този момент има огромно напрежение. Особено в Скопие ". Той споделя, че в Струмица никой не таи завист към България. " Но в Скопие е друго. Там има една просръбска конфигурация, сръбското въздействие към момента го има там. "
" Аз към този момент се усещам повече българин ", признава кардиологът. " Тази страна ми е дала доста - фамилията ми е тук, детето ми се роди тук, тук вземам заплата и тук заплащам налози. "
" Впрочем аз не мога да схвана Европа за какво натиска толкоз доста Македония да влезе в Европейски Съюз ", споделя той. " В пограничните региони като Струмица, а и освен, голямата част от хората имат българско поданство. Когато се разчу какъв брой е елементарно, за някои хора си стана бизнес. И огромна част си изкараха българско поданство на същия принцип: аз желая, защото се усещам по този начин. Тези хора сега нямат ограничавания с нищо - те си вървят в чужбина, работят там без никакъв проблем, получават работни визи ".
" Зорът е да избягат от Македония "
Според него максимален интерес Северна Македония да влезе в Европейски Съюз имат хората, които желаят да изоставен страната. " Една дребна част от македонците са останали ей по този начин, безредно настроени, не знаещи къде, тъй като нито имат българско поданство, нито могат да излязат да работят в чужбина, а в Македония не ги свърта, нямат обучение ", споделя той. " Зорът е да избягат от Македония. Иначе тези с българското поданство всеобщо са на открито. Поне половината от моите набори в Струмица са отвън страната, тъй като имат българско поданство и си работят без никакъв проблем в Европа. И не се вълнуват въобще сега от проблема " Македония - България ", никой от тях. Казвам го с безспорна сигурност ".
Доктор Янев добавя, че тези с български паспорт работят свободно в чужбина и " никой не ги закача за нищо ". " В пограничните региони едни 70% имат поданство. Кой го демонстрира, кой го крие, това не е ясно. Ако тръгнеш да си развяваш българския паспорт, може и да се откри някой вманиачен, само че чак пък толкоз... "
Големият напор на македонски студенти у нас стартира към 2000 година. Със заявяването на българския произход те учат на правилото, на който учат българските студенти и заплащат същите такси. Има един интервал преди 7-8 години, когато в Медицинския университет в Пловдив таксите внезапно нарастват и няколко години няма даже един македонец измежду новопостъпилите. В този интервал се откриват и два университета в Северна Македония - в Щип и Тетово, в които таксите за образование са по-ниски. После обаче ползата се връща.
В момента във втори курс медицина има към 15 македонски студенти. Колко от тях ще останат, още е рано да се каже. Решението им зависи от доста фактори, включително развитието на проблема Северна Македония- България.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ